Седемте смъртни гряха на футбола: Завист | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Седемте смъртни гряха на футбола: Завист

The Guardian
29.05.2011, 12:12 (обновена 05.06.2011, 10:41)

1 от 3 снимки Назад Напред

Диего Марадона

Снимка: © Getty Images / Guliver

Кой е Тери Бутчър? Номер 6.

Бутчър срещу Ел Диего (1986)

Казват, че измамниците винаги се провалят. Да, ама не. Англичанинът Тери Бутчър все още е ядосан на Диего Марадона - официално заради историята с „Божията" ръка през 1986, но най-вероятно още повече заради „гола на века", когато той излъга цялата защита на Англия и лично него на два пъти! Когато Шотландия игра контрола с Аржентина през 2008 г. бившият бранител, който бе помощник-треньор на шотландците, изяви желание да удари една на наставника на гостите Марадона. Така и не го направи, но на пресконференцията преди двубоя журналистите поставиха ребром темата пред аржентинеца. Отговорът на Диего бе: „Кой е Тери Бутчър?". Хах.

Аржентина и замърсената вода (1990)

Според някои слухове водата, която пиели в отбора на Бразилия по време на загубата от Аржентина на осминафинала на Италия'90, била отровена от съперниците, които спечелиха с 1:0 заради единствения си удар към вратата, дело на Клаудио Каниджа. Естествено, липсват доказателства за подобно деяние, а великият Диего Марадона казва: "Бразилия пропусна 20 чисти положения в този ден. Не сме виновни, че загубиха по такъв начин".

Бразилия и атмосферното налягане (1993)

Бразилците имат репутацията на жизнерадостни и приятелски настроени хора. Това е вярно, но явно само в случаите, когато печелят. През 1993 г., преди да станат световни шампиони за четвърти път, те допуснаха единствената си загуба в квалификациите като гост на Боливия. Тогава Бразилската футболна асоциация се оплака на ФИФА от надморската височина в столицата на страната Ла Пас. Боливия се класира за Мондиал'94 и останалите футболни централи на континента прегърнаха тезата, че не трябвало да се провеждат международни мачове там заради атмосферното налягане. Така и стана, но за кратко. След няколко години забраната отпадна, а Аржентина бе победена с 6:1 от домакините в Ла Пас...

Клъф и лъжливите копелета (1973)

Брайън Клъф не беснееше само в прочутите си монолози. През 1973 г. като мениджър на Дарби Каунти той излезе гневен от съблекалнята след загубата от Ювентус в първия полуфинал за КЕШ. Тълпата от италиански журналисти отпред по никакъв начин не допринесе за оправянето на настроението му. „Не говоря с лъжливи копелета. Няма да говоря с лъжливи копелета", повтори мениджърът, настоявайки колегата Брайън Гленвил, който говори отлично италиански, да преведе изказването му.

Клъф пренебрегнат за национален селекционер (1977)

Брайън Клъф също така има репутацията на най-великият английски мениджър, който никога не е водил националния отбор. След оставката на Дон Реви през 1977 г., той бе интервюиран от Футболната асоциация само като проформа PR упражнение, тъй като назначеният след това Рон Грийнууд изобщо не мина на интервю. Председателят на ФА сър Харълд Томпсън въобще нямаше намерение да назначава човек, който ще му усложнява живота, какъвто несъмнено бе Клъф. Официално обявената причина да не назначат него бе, че не е печелил трофей през последните пет години (все едно, че Грийнууд пък е печелил!), но дори изборът да бе направен след двете Купи на европейските шампиони, спечелени с Нотингам Форест, и дори Клъф да бе победил рака, едва ли той щеше да стане национален селекционер въпреки всичко. „Сигурен съм, че комисията по избора си е мислела, че ако се спрат на мен и ми дадат тази работа, аз ще искам да водя шоуто. Много проницателно, защото това е точно така", коментира темата самият той.

Чеджой променя правилата (1926)

До 1924 г. не е било разрешено да се вкарва гол директно от ъглов удар. След това промяна ФИФА го позволява, но дефиницията на правилото е била твърде мъглява, от което се възползва крилото на Евертън Сам Чеджой, който изпълнява корнер, но си повежда топката пред обърканите погледи на защитниците на Арсенал, които го гледат все едно има трети крак, и отбелязва гол, след което убеждава съдията да го признае за редовен. След този инцидент Международният борд по правилата прецизира определението, че изпълняващият ъгловия удар има право на едно докосване на топката преди друг играч да я е докоснал.

Английско наводнение (1954)

Англия може да не ражда най-добрите и технични футболисти на света, но със сигурност знае как да използва маркуч! В първата половина на 50-те години унгарците имат най-силния национален отбор в света, въпреки че губят финала на световното първенство през 1954 г. от германските „ботуши" на Сеп Хербергер. Година по-рано те побеждават с 6:3 Англия на „Уембли" в един от най-прочутите футболни мачове изобщо.  Затова когато през 1954 г., когато Хонвед (отборът, където играят повечето национали) гостува на „Молиню" на Уулвърхемптън, мениджърът на „вълците" Стан Кулис изпраща трима юноши на клуба (включително бъдещия „Голям" Рон Аткинсън) да наводнят хубаво и без това калния терен. В резултат на тази акция Уондърърс бият с 3:2, а „Daily Mail" ги обявява за „световни шампиони". Това толкова вбесява френския журналист Габриел Ано, че той измисля турнира за КЕШ, за да докаже неправилността на твърдението.

Мотивация в стил „Франко" (1943)

Любимото нещо на запалянковците на Барселона е да обвиняват Реал (Мадрид), че бил покровителстван от режима на Франко. През 1943 г. в подобно твърдение има логика. В първи полуфинален мач за Купата каталунците бият с 3:0. Преди реванша в столицата шефът на националната служба по сигурността влиза в съблекалнята на Барса - според някои източници с изваден пистолет... Какъв е резултатът след това? 11:1 за Реал...

Oще: англия  аржентина  атмосферно налягане  байерн  барселона  боливия  бразилия  брайън клъф  гол-фантом  дерби каунти  диего марадона  завист  ла пас  наводнение  нотингам  нюрнберг  реал (мадрид)  седемте смъртни гряха  тери бутчър  томас хелмер  унгария  уулвърхемптън  франко  хонвед  ювентус 



Видео