Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Знаме на бетона

Бетонният призрак на соца пази плажа на Аркутино. Самият бетонен призрак пък е охраняван от полицейски джип, който не се вижда на този размер. Снимка: Явор Николов
Бетонният призрак на соца пази плажа на Аркутино. Самият бетонен призрак пък е охраняван от полицейски джип, който не се вижда на този размер.
Подстъпите Снимка: Явор Николов
Подстъпите
На тези стълбища може да се има доверие Снимка: Явор Николов
На тези стълбища може да се има доверие
Растенията настъпват по всички фронтове Снимка: Явор Николов
Растенията настъпват по всички фронтове
Не е жалена арматура. После не е и крадена. Снимка: Явор Николов
Не е жалена арматура. После не е и крадена.
Комплексът е гигантски. В наши дни спокойно можеше да е единствен в района. Снимка: Явор Николов
Комплексът е гигантски. В наши дни спокойно можеше да е единствен в района.
Рускиня с детето си отива към плажа. Туристите много не заглеждат изоставения строеж. Снимка: Явор Николов
Рускиня с детето си отива към плажа. Туристите много не заглеждат изоставения строеж.
Най-търпеливото водно конче, което съм срещал. Снимка: Явор Николов
Най-търпеливото водно конче, което съм срещал.
Гледката не е лоша. По-добра би била от някое малко бунгало и без коли долу... Снимка: Явор Николов
Гледката не е лоша. По-добра би била от някое малко бунгало и без коли долу...

Слаб сезон. Така хотелиерите наричат тези ту хубави, ту ужасни дни от септември, когато температурите са между 11 и 36 градуса, а хвърлянето на монета е по-точно от синоптиците при прогнозирането на валежи. Ваучери, оферти за последния момент, шведска маса, бонуси - всичкото това приключва днес.

А на едно място с петзвезден бетон и социалистически пропорции, то никога не е и започвало.

Имало едно време

Плажът Аркутино и днес е средностатистически приятен като за южното Черноморие. Разположен съвсем близо до резервата Ропотамо, той е относително чист и е единственото място у нас, където все още вирее пясъчната лилия. Освен това, има дървени пътеки, които го правят достъпен и за инвалиди и майки с детски колички. В близкото Мечешко блато (което е част от резерват) също се срещат редки видове растения, а птиците всяка година наминават по пътя си на юг. Наоколо има гъсти гори.

Навремето е било много по-диво и, в този смисъл, по-хубаво. Не е чудно, че в края на 70-те хората около Людмила Живкова избират Аркутино за мястото, където да се строи курортен комплекс за талантливи деца под егидата на „Знаме на мира". В някои документи обектът се споменава като колеж от световната верига „Обединени колежи" (цялата работа с тях приключва малко след края на комунизма).

Разрешение е получено през 1984 г. и строителството започва. Както и при други проекти, свързани по някакъв начин с дъщерята на Първия, не се пести от багери, бетон и, където се наложи, взривове. Мащабите на проекта могат да засрамят и много инвеститори от безумните времена преди кризата 20 години по-късно - близо 600 декара земя вече никога няма да са диви, даже и по устройствен план. Наоколо вече не е чак толкова хубаво, колкото няколко реда по-нагоре.

Демокрацията заварва в комплекса „Знаме на мира - 2" два грамадни корпуса на груб строеж и един етаж от трети. Твърде далеч от пускане и твърде скъпо за взривяване. Следва прехвърляне на собствеността между различни министерства, докато накрая не го подаряват на „Главболгарстрой", която пък е приватизирана през 1997 г. На обекта не идват нито държавни багери, нито пък частни.

Ще кажеш, че „Главболгарстрой" не са харесали мястото - продават земята с комплекса през 2006 г. на някакъв британски инвестиционен тръст. Явно обаче не е това: само година след сделката, на по-малко от километър в северна посока компанията изгражда ваканционно селище (с което си навлича и гнева на природозащитниците). Иначе казано, частните багери идват, ама за да копаят на съвсем друго място.

Постапокалиптично

В една част от недостроения комплекс се влиза лесно - само трябва да кривнеш от пътя за плажа и да се набереш по бетона тук и там (по-нагоре нещата си отиваха към катерене или минаване през бодливи храсти, а ни мързеше). По някои от стените има грозни графити. Наоколо се търкалят и празните флакони от спрейовете. Ако се съди по ръждата, сигурно поне 5-6 години са стояли захвърлени.

Ходим спокойно по плочите, катерим се по стълбищата, даже влизаме за малко в едно мазе. Строежът не е мръднал, ще кажеш, че март месец са свършили парите, а не през 1988 г. Личи си къде са били скелетата, има и забравени големи дървени сандъци, на поразия стърчат арматури. Вероятно поне две махали биха се прехранвали от „артефактите" из „Знаме на мира - 2", но не изглежда да е крадено.

Още на място стигаме до извода, че частният път (за чиято законност може да се поспори) долу затруднява проникването на газки, каруци и бусове за возене на метал. После в една от далечните снимки виждам и дискретно паркиран полицейски Land-Rover не много далеч от мястото, където по-рано бяхме обикаляли.

И най-злите пазители на реда обаче не могат да опазят строежа от природата. Тя бавно, но сигурно го завзема - пълзящите растения се катерят по колоните, от шахтите стърчат дървета, а едно любопитно водно конче-гигант ни оглежда, кацнало на един винкел. След още 25 години бездействие, почивният комплекс сигурно ще изглежда като един голям изкуствен риф на сушата - композиция от изцяло зелени кубчета с по една гора отгоре.

Животът се завръща върху бетона... малко като в Чернобил или по-скоро като в Гагра - изоставената след войните през 90-те съветска Ривиера в днешна Грузия - от другата страна на Черно море, иначе казано. Все още обаче не сме на „зеления", а по-скоро на „страшния" етап - един страшен и празен скелет е надвиснал над летовниците по плажа. Контрастът е като в ТАЗИ снимка от Бейрут...

А после?

Докато си мие краката на плажната чешма, чичо с тенденция към дядо с въздишка ни обяснява колко хубав хотел е можело да има отсреща. Колко пък да е хубав - на по няма и километър от двете страни са се появили два други бетонни гиганта, за единия ви разказах.

Главният архитект на Созопол Румен Александров е категоричен, че през последните 6 години не е издавано разрешение за строеж в рамките на „Знаме на мира - 2". В същото време, той е върху урбанизирана територия и в проекта за изменение на Общия устройствен план на общината там е предвидено курортно застрояване.

По думите на Александров, някогашният летен почивен център за надарени деца може и да бъде достроен - ако експертиза покаже, че сградите са в добро състояние и инвеститорът е решил, че си заслужава.

Преди 10 години това даже можеше да мине за добра новина - ако поне едни от хората с багерите бяха решили да завършат „Знаме на мира - 2", вместо да съсипват природата някъде другаде, както в крайна сметка направиха. Сега, и да го пуснат, само ще донесе още замърсяване, шум и... промоции. „Силен сезон", „слаб сезон"... знаете как е.

 

Най-четените