Дон Футболоне | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Дон Футболоне

sportcafe.bg
19.02.2011, 10:57 (обновена 05.03.2011, 11:32)

1 от 2 снимки Назад Напред

Томас Лафчис

Снимка: © БГ НЕС

Томас Лафчис беше един от колоритните футболни президенти през 90-те години на миналия век

90-те бяха романтично време... Едри мъже диктуваха темпото на живота, а не толкова едри, но много хитри типове движеха лостовете им. Футболът, разбира се, е функция на обществото. При това важна, обществено значима и винаги следена под лупа и поставена под водопад от медийно внимание.

Първи бе Мартеничката. В началото на 90-те Николай Попов, който явно много е обичал най-българската традиция с бели и червени кончета, оглавяваше Локо (Пд). Наследи в клуба Николай Гигов, който се премести при софийския адаш.

Мартеницата управляваше от ареста, където незнайно как се бе озовал. След двегодишно управление общото събрание на Локо го сваля от власт, въпреки че на заседанието Попов показва куфарче, пълно с долари и уверява: "Остана ли, тия пари отиват за отбора."

През 2003 г. футболът загуби този колорит, застрелян в София.

Но той не бе сам в онези романтични времена. В Кюстендил командваше Валери Ненов, който сега е в затвора. Човекът, който биеше съдии и играчи (свои и чужди), превърна стадион "Осогово" в страховита крепост на един от най-силните и силови отбори на десетилетието. Силов, защото зад гърба му бяха мутрите. Неслучайно този отбор бе поет след Ненов от Георги Илиев, който после го премести в Пловдив.

В Славия от средата на 90-те влезе групировката СИК, оглавявана от Маргините и Маджо. Президент все така си е Венци Стефанов, вече 15 години. Доста от управителните тела вече са покойни - Стоил Славов, Милчо Бонев-Бай Миле и Димата Руснака си отидоха не от естествена смърт.

Младен Михалев е далеч и цялата власт тук е в ръцете на Стефанов. Титлата от 1996 г. е асоциирана със страховити посегателства върху феърплея, извършвани в далечни неоживени места или багажници на луксозни коли. Бая съдии и футболисти пропищяха тогава, но после свикнахме - оказа се, че Славия просто го прави по-грубовато, а иначе е тенденция...

Бургас си имаше мускатакият Наполеон Христо Порточанов, който построи стадион за милиони, много от които отклони и наля в основите на собствения си бизнес. При него имаше жестока дисциплина за футболистите, които трепереха от джобния бос.

Върху тази база бе построен феномена Нефтохимик, направил чудеса и два пъти докоснал титла през 90-те. Трепереха и съдиите, а един от тях видя пистолет, опрян в корема си. Димо Момиров си позволи да не свири една дузпа в Бургас и на почивката горчиво съжаляваше.

Сега 57-годишният някогашен султан на Бургас дундурка едногодишно бебенце от 26-годишна мама... Плейбоят си живее живота с парите, спестени и от футбола, които е заделил.

През 90-те едно градче в Северна България промени завинаги футболния си мироглед. Ловеч разбра що е то Литекс и как Гриша Ганчев може да се подиграе с всички, уж стари кучета в него.

Босът пое клуба през 1996 г. и в следващите три сезона донесе две титли в града. Жалко, че нямаше кой да ги види - този отбор нямаше, а и продължава да няма публика. Което не спира Гришата да си действа все с методите от 90-те години, респектирайки съдиите и съперниците още на разклона за Плевен...

След един мач с Левски през 90-те Ганчев бе обявен за национално издирване, след като влезе в съдийската стая на почивката и опита да счупи няколко мебели в главата на рефера Костадин Костадинов. Закономерно две дузпи за домакините направиха интересно второто полувреме и Литекс спечели с 3:1. Колко познато звучи тази история на фона на есенния полусезон от 2010 г...

В онова десетилетие и грандовете видяха босове, та знае ли се. Томас Лафчис остави трайна диря в Левски, опитвайки да се скара с всички за всичко. Тогавашният вносител на Мицубиши у нас поведе феновете на шествие срещу мутрите във футбола по време, когато на гърдите на неговите футболисти пишеше ВИС-2.

Бунтуваше се срещу Литекс и Ганчев, но отвръщаше на огъня с огън. На един мач за купата мутри прекосиха терена на "Герена" на почивката и влязоха в съдийската стая. Сред хората с черни кожени якета, променили хода на двубоя от 0:1 до 4:1 бе и Емил Наков, който по-късно влезе активно във футбола. С познания, без съмнение.

Лафчис ритна треньора на Литекс Херо на един мач по Великден, опита да счупи една ограда, за да набие фен на Локо (Сф), а накрая си тръгна от България вечерта, когато бе издадена заповед за ненапускане на страната. Остана в Гърция 10 години - точно, колкото е давността на санкцията.

В ЦСКА се тръгна от корекомаджията Вальо Михов и се мина през куп ярки фигури. Петър Калпакчиев само прекоси като метеор клуба, а в средата на 90-те дойде тогавашният биг бос в държавата - Илия Павлов. Успя да спечели само една титла, но остави паметни мигове във футбола.

Дясната му ръка Николай Вълканов се прочу като Кольо Лъжата. Просто защото рядко казваше истината. Самият Павлов слезе на пресконференция след един мач със Славия и нарече рефера Младен Благоев "проститутка". Човекът и досега сигурно се оглежда уплашено, докато си кара таксито из София. Онези заплахи бяха страховити, въпреки че Илия вече не е между живите.

Призракът на силовите романтици - футболни президенти от края на миналия век е жив. Напоследък футболните донове малко се промениха, но не чак толкова, че да забравим откъде тръгнаха.

Oще: валери ненов  гриша ганчев  илия павлов  левски  литекс  локомотив (пловдив)  николай попов  славия  томас лафчис  цска 



Видео