Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Война за бъдещето на Интернет

Интернет промени начина, по който работим и общуваме. Липсата му в някои държави може да има ужасяващ ефект върху свободата на словото Снимка: Getty Images
Интернет промени начина, по който работим и общуваме. Липсата му в някои държави може да има ужасяващ ефект върху свободата на словото

Неговите взаимносвързани глобални мрежи пренебрегват националните граници, което изключително затруднява цензурата и преследването на "нарушения" от страна на правителствата. И така, в опита си да запратят свободния дигитален свят обратно в състоянието на контрол от аналоговата ера, Китай, Русия, Иран и редица арабски държави се опитват да превземат агенция на ООН, която няма нищо общо с Интернет.

В продължение на повече от година, тези държави се борят за това агенцията, наречена Международен телекомуникационен съюз, да поеме управлението и регулациите на Интернет.

Основана през 1865 година като Международен телеграфен съюз, МТС създава последното си предложение за комуникационно споразумение през 1988 година, преди ерата на комерсиалния Интернет - когато телекомуникациите все още означават гласови повиквания по телефон чрез националните телекомуникационни монополи.

Следващата седмица МТС ще организира конференция в Дубай, като, според редица слухове от изминалите месеци, на нея ще бъде отправено предложение за ново споразумение. Решенията на Конгреса на САЩ и голяма част от коментарите в публичното пространство подсказват, че автори на предложенията ще бъдат авторитарните правителства, чиято цел е да се цензурира Интернет. Точно толкова нежелателни обаче са и предложенията, които игнорират начина, по който работи Интернет, заплашвайки неговото гладко и отворено функциониране.

Да се даде контрол върху Интернет на бюрократите е

все едно да се даде Страдивариус на горила

Интернет е съставен от 40 000 мрежи, които са взаимно свързани посредством 425 000 глобални маршрути, доставяйки съобщения и друго цифрово съдържание по лесен и евтин начин между повече от 2 милиарда души по света. Новите потребители са около 500 000 души всеки ден.

Голяма част от инженерите и разработчиците, които са изградили и управляват тези мрежи, са членове на виртуални комисии и екипи, координирани от международната организация с нестопанска цел, наречена Интернет общество (ISOC). Тя включва в себе си Работната група за Интернет инженерство (основен източник на глобалните технически стандарти) и други доброволчески групи като Борд за интернет архитектура и Работна група за Интернет изследвания. Друга ключова НПО е ICANN, която отговаря за регистрациите на IP адресите и имената на домейните.

Саморегулиращият се Интернет означава, че на никой не се налага да иска разрешение за стартирането на нов уебсайт и никое правителство не може да указва на мрежовите оператори как да си вършат работата. Тази уредба е превърнала Интернет в едно от малкото места за иновации без ограничения и разрешителни.

Както подчерта наскоро бившият председател на Федералната комисия по комуникациите на САЩ Уилиам Кенърд, 90% от взаимните пиъринг-споразумения между мрежите се "правят по устна договорка", нагаждайки се неформално при необходимост от промяна.

Предложенията за новото споразумение от МТС са дълги повече от 200 страници

Една от идеите е в Интернет да се прилагат правилата на МТС за телефонни разговори от големи разстояния чрез утвърждаване на правилото "за сметка на изпращащия". Международните телефонни повиквания се осъществяват срещу такса, заплащана от държавата по произход на обаждането към местната телефонна компания на другия край на линията. Благодарение на подхода "за сметка на изпращащия", американските уебсайтове например ще трябва да плащат на местните мрежи за всеки техен посетител извън САЩ, което ще се отрази значително върху компании като Google и Facebook.

Идеята е технически неприложима, защото за разлика от телефонните мрежи, Интернет не разпознава националните граници. И все пак, авторитарните правителства искат да наложат тази такса с надеждата, че техните граждани ще бъдат отрязани от американските сайтове, които на свой ред ще решат, че чуждестранните посетители им излизат твърде скъпо.

Страни като Русия и Иран искат и въвеждането на МТС регулация, която ще им позволява да осъществяват мониторинг върху Интернет трафика, насочван през или към съответните държави, което създава възможности за шпиониране или блокиране на достъпа.

"Интернет е много сложна и изкусна структура," коментира Сали Уентуърт от Интернет общество, "но въпреки това правителствата са единствените, които имат право на решение в МТС и по този начин целият Интернет зависи от тях". Тя разкрива, че инженерите и разработчиците, които управляват Интернет, намират за "абсурден" факта, че правителствата искат контрол над структурата.

Както предупреждават от ISOC, "технологията се движи много по-бързо от който и да било процес по сключването на споразумение"

Google стартираха онлайн петиция за "свободен и отворен Интернет", заявявайки, че "не бива единствено правителствата, работещи зад затворени врати, да могат да определят бъдещето на Интернет". Делегатът от Държавния департамент на САЩ на конференцията в Дубай Тери Крамер заяви, че САЩ няма да допусне МТС да разгърне своите правомощия върху Интернет. Ала при все това, той смекчи своето предупреждение в една от последните си презентации във Вашингтон: "Не искаме да изглежда така, сякаш поучаваме останалите".

Всъщност, обаче, основната задача на всички делегати по време на МТС конференцията би трябвало да бъде именно проповядване ценностите на отворения Интернет - при това колкото се може по-настойчиво. Милиарди онлайн потребители разчитат на това техният Интернет никога да не бъде под контрола на на авторитарни правителства или бюрократични организации като ООН.

 

Най-четените