"Няма такава държава", е клишето, което използваме, независимо какво се случва и по чия вина. Но подходящо ли е да кажем точно и само това, щом в рамките на два месеца двама души в София загинаха заради нелепи инциденти с аварирали асансьори? Това се случва в 21 век и
има такава държава. Но я има по наша обща вина.
Че контролните органи не си вършат работата отдавна всички сме се примирили. Онези хора по комисии и институции знаят много добре, че проверките за безопасност на асансьорите се правят фиктивно, а ремонтите още повече - къде с пестене от въжета, къде с напасване на части.
През това време понятието "нещастен случай" заменя "престъпна небрежност".
Защото законите позволяват да има над 2000 фирми, извършващи техническа поддръжка на асансьорите - това би трябвало да се прави на всеки 10 дни, но без единен стандарт за сертификация. И, както се оказа, лицензът им не може да бъде отнет при "фатален инцидент", а при липса на персонал, материална база и процедури за извършване на ремонта.
И не можем да си кривим душата, че очевидно, да, според всички нас, подробностите са много по-важни, отколкото цената на човешкия живот.
Служебното правителство изготви нови правила, включително за образованието на служителите в тези фирми, но няма парламент, който да ги приеме. Така или иначе за сънародниците ни депутати винаги се намират по-важни неща за приемане. Поне това показват предишните подобни опити.
Защото всеки четвърти асансьор в страната е опасен, но на никой не му дреме, колкото и да скърца, пътувайки между етажите, особено когато вътре са се набутали повече хора от посочения на оръфаната лепенка брой.
По данни на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор има случаи, в които домоуправители на жилищни сгради отказват ремонт на асансьора или изграждането на нов, защото..., разбира се, няма пари.
Защото за безопасността на асансьорите се говори от влизането ни в ЕС, който поиска гаранции за по-старите съоръжения, особено в панелните блокове.
Резултатите ги виждаме всички или по-скоро не виждаме резултат, защото такъв няма.
Затова е необходимо, вместо да отсичат винаги и за всичко, че "няма такава държава", хората, които всеки ден рискуват живота си, пътувайки в асансьора, да тормозят фирмите постоянно, а не само, когато заседнат.
Така трябва да се прави, докато не се почувстваме сигурни, че няма да бъдем следващите жертви на подобно нелепо "засядане" като днешното.
