Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Защо жените си падат по мъжете във властта

Не е важно какво се случва, а в какво ще убедиш обществото Снимка: US Military / Wikicommons
Не е важно какво се случва, а в какво ще убедиш обществото

Бил Клинтън си имаше Моника Люински. Джон Едуардс* имаше Риел Хънтър. Антъни Уайнър** имаше... кхм, Интернет. А сега и новините, че високоуважаваният бивш генерал Дейвид Петреъс подаде оставката си като директор на ЦРУ след извънбрачна връзка с неговата биографка Паула Броудуел. Всичко това кара жените да се чудят какво кара тези мъже да си мислят, че няма да ги хванат? 

И защо въобще жените продължават да имат любовни връзки с тях? 

"Подобно на клишето за "високия мургав красавец," някои жени биват привлечени от мъже, които притежават богатство, слава и влияние," обяснява д-р Тери Орбъш, ръководител на 25-годишно проучване за брака и разводите, финансирано от Националния здравен институт на САЩ.

"От чисто биологична перспектива, успехът за жените означава, че мъжът ще бъде добра глава на семейството и ще предлага сигурност. Разбира се, това няма значение при женените мъже, ала все пак е част от несъзнаваната привлекателност, която имат тези мъже за жените".

Емоционалните нужди също могат да изиграят роля. В своята автобиография Клинтън споделя, че изневерил на съпругата си с Люински "просто защото можех", ала Люински споделя, че не просто е била привлечена от бившия президент.

"Влюбих се в него," споделя тя още през 1998 г. "Прекарвахме часове в разговори по телефона. Беше емоционално. Бяхме много близки, дори след като той прекрати връзката ни - виждахме се редовно и се прегръщахме редовно. Той винаги е обичал да гали косата ми. Държахме се за ръце. Усмихвахме се много един на друг. Обсъждахме много неща и теми. Така че нещата между нас много приличаха на истинска връзка и аз мислех, че той има красива душа".

Риел Хънтър може и да е спечелила вниманието на бившия многообещаващ кандидат за вицепрезидент на демократите Джон Едуардс с думите: "Много си секси!", ала след края на тяхната връзка тя твърди, че винаги е ставало въпрос за любов, а не секс. "Всъщност съжалявам, че имах връзка с женен мъж," споделя тя през м. април. "Наистина съжалявам. Това е нещо ужасно. Обаче не съжалявам, че обичах точно него".

Културата ни толерира и донякъде оправдава прегрешенията "от любов"

"В общество, отгледано с филмите на Дисни, любовта изглежда най-доброто оправдание за всяка наша постъпка," коментира Рик Рейнълдс от сайта Affair Recovery. "Нима всички наши копнежи и желания не бива да бъдат задоволявани? Твърде често заравяме последиците от изневярата под фантазията за влюбването".

Освен това, има и биологичен компонент. Въпреки че човек не може да се "влюби" по собствена воля, за да оправдае каквото и да било, Орбъш обяснява, че "нивата на допамина, норепинефрина, тестостерона, фенилетиламина и серотонина в мозъка скачат нагоре, когато изживяваме романтична любов. Тази могъща каскада от любовни хормони въздейства на нашето настроение, рационалност и реакции".

"С други думи, когато една жена е лудо влюбена в някой мъж, е много вероятно тя да не мисли особено логично. Тя не мисли за последствията - нито пък той," продължава Орбъш. "Веднъж, щом паднат в ръцете на копнежа, хората заприличват на бързо движещ се локомотив. Пред тях може да има повреда в линията, обаче те или не могат да я видят, или избират да не го правят".

Мъжете на властни позиции имат много възможности да кръшнат от правия път, а мъжете с рискови професии (особено в областта на политиката и отбраната) имат и склонност да копнеят за притока от адреналин, който идва с всяко ново завоевание.

Освен това, за тях също има много възможности да изневерят на съпругите си: да вземем например Арнолд Шварценегер и неговата афера (и последвалото от нея дете) с домашната прислужница Пати Баена, или Елиът Спитцър и хилядите долари, които изхарчи за проститутки.

"Най-често срещаната причина за изневярата са големите възможности за нея," обяснява психологът Бари Маккарти. "Хората по-скоро попадат в ситуация на изневяра, от колкото я планират".

Ала изследване от 2011 г. разкрива още един аспект към аферата на Петреъс

Според изследователите от университета в Тилбург, Холандия и американския Северозападен университет, мъжете и жените на властови позиции са по-склонни да мислят, че обществените правила не важат за тях - дори и властта им да е временна.

"Хората във властта се отдават на по-неморално поведение, но го намират за по-малко приемливо," пише Джон Ламърс - един от авторите на изследването. "За тях собствените морални прегрешения са по-приемливи в сравнение със същите прегрешения, извършени от хора с по-нисък властови статус от техния". Той нарича това явление "морално лицемерие", а както повечето от нас са съгласни, политиците и звездите разполагат с изобилия от това "качество".

Ген. Петреъс дълго е бил възхваляван за своята почтеност и чест, ала освен това е свикнал да има авторитетна, стресова и изпълнена с адреналин работа - комбинация, която го прави идеалният кандидат за извънбрачна връзка, особено като се има предвид, че Броудуел е 20 години по-млада от него, красива е и открито му се възхищава. 

Първите признаци за аферата са очевидни още с избора й за негов биограф

60-годишният Петреъс се запознава с 40-годишната Броудуел през 2006 г., когато тя е докторант в университета Харвард, а той - генерал-лейтенант. Фактът, че той избира именно нея да напише биографията му през 2010-а, предизвиква съмнения още от самото начало.

"Видя ми се странно, че точно той избра за написването на първата му биография човек, който никога не е писал книга до този момент," коментира Питър Мансур, който е бил асистент на бившия генерал. 
Броудуел разполага с почти свободен достъп до генерала по време на шестте пътувания, които прави до Афганистан като негов официален биограф.

Омъжената майка на две деца е била третирана като "член на вътрешния доверен кръг на Петреъс и й беше осигурен VIP подслон в централния американски щаб на НАТО в Кабул". Само по себе си това е голяма промяна спрямо твърдата позиция на генерала: "Никакви репортери в моя щаб", която възприема в Ирак.

Източници, близки до генерала, разкриват, че докато била в Афганистан, Броудуел се държала притеснително "сантиментално" с Петреъс и изглеждало, сякаш "е влюбена в него".

Тяхната връзка започва, след като той се оттегля от армията през 2011, а експертите потвърждават, че стресиращите преходи или големите промени в живота могат да предизвикат изневери. Целият живот на Петреъс е определян от неговата военна кариера - от образованието му във военната академия в Уест Пойнт, през целия му възход в редовете на армията.

Липсата на военния живот и непосредственото уважение, което е получавал като генерал, вероятно са направили връзката му с Броудуел - която също е завършила Уест Пойнт и е подполковник от резерва - още по-привлекателна: шанс да си припомни отново славните си дни с някой, който е близък до живота в армията и се възхищава на военните му постижения.

За Броудуел, която вече е прекарала години в изследването на живота на Петреъс, пък е било лесно да се поддаде на вниманието на герой от войната - нещо, което нейният цивилен съпруг-лекар не би могъл да й предложи.

Самият Петреъс най-вероятно не е и смятал, че трябва да крие отношенията си

Макар че е неясно дали Петреъс е имал други извънбрачни връзки (или дали е споделял класифицирана информация с любовниците си), критиците коментират, че той има богат опит в прикриването на информация - още една запазена марка на властните хора, които знаят, че техните действия е слабо вероятно да бъдат осъдени.

"Повече от всяка друга водеща военна фигура, цялата философия на Петреъс се основава на криенето на истината, лъжите и изграждането на фалшив имидж," посочва Майкъл Хейстингс, който проследява поведението на Петреъс за различни медии от седем години насам.

"Възприятието" е ключов елемент, пише той в дисертацията си в Принстън от 1987 г. "Това, което има значение е какво вярват политиците, че се е случило в дадена ситуация - а не какво се е случило в действителност. Да - точно така. Важно е не какво наистина се случва, а това, в което успееш да убедиш обществото".

*Джон Едуардс който бе сред кандидатите за президент на Демократическата партия през 2004 г. и 2008 г., провали обещаващата си кариера заради афера с жена от предизборния му щаб, докато съпругата му се бореше с рака. Малко след това Елизабет Едуардс почина.

Едуардс обясни поведението си със светкавичната си кариера в президентската политика и възхвалите, които съпътстват всяка такава кариера. Всичко това "подхранва прекаленото самовнимание, егоизма и нарцисизма, които те карат да повярваш, че можеш да правиш каквото си искаш. Ти си непобедим. И няма да има последствия", заяви Едуардс пред ABC през 2008 г. По-късно той призна, че е баща на детето, родено от жената, с която имал афера.

**През юни 2011 г. конгресменът демократ от Ню Йорк Антъни Уайнър призна публично, че е изпращал свои неприлични снимки на жени, с които се запознавал онлайн. Уайнър заявил през сълзи на пресконференция в нюйоркски хотел, че поддържал неприлични връзки с шест жени по интернет и по телефона и че се срамува от това.

Той изпратил "на шега" снимка на издут мъжки слип на жена от Сиатъл, но изпаднал в паника. Свалил снимката и обяснил, че го хакнали, а след това няколко пъти повторил обяснението, което било голяма грешка.

Снимката беше моя и аз я изпратих, каза конгресменът, който е виден представител на групата конгресмени с либерални възгледи и се очакваше да се кандидатира за кмет на град Ню Йорк през 2013 г.

След скандала Уайнър беше подложен на натиск от съпартийци да напусне Конгреса. Самият президент Барак Обама заяви, че на негово място би подал оставка.

Много обичам съпругата си и ние не възнамеряваме да се разделяме заради това, каза конгресменът. Въпреки това обаче призна, че години наред поддържал връзки по Туитър, Фейсбук, по електронна поща и по телефона с жени, с които се запознавал онлайн.

 

Най-четените