Похвала за Барселона | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Похвала за Барселона

Йохан Кройф , El Periodico 19.04.2011, 12:57 (обновена 19.04.2011, 16:28)
Жозе Моуриньо

Снимка: © Getty Images

Защитната тактика на Жозе Моуриньо в съботното Ел Класико е най-голямата похвала за Барселона

Най-добрата похвала, която Барселона можеше да получи от Жозе Моуриньо бе стартовият състав на Реал в първото Ел Класико в събота. Когато един отбор излиза на собствения си стадион със седем играчи със защитни функции е сигурно, че изпитва много силен страх. "Бернабеу" не е свикнал да вижда такава тактика от своя треньор. Особено сега. Дори спечелилият по свое време Ла Лига Фабио Капело би казал, че е прекалено.

Страхлив, но умен - такъв е Жозе Моуриньо.

Пресконференцията преди мача му помогна при явяването му пред обществения съд след Ел Класико. Преди двубоя не говори изобщо, а след него си избираше на кого да отговаря и кого да игнорира, настоявайки, че неговият тим винаги играе в намален състав, а Барселона - винаги в пълен. Но не каза нито дума защо е избрал толкова защитна тактика.

Дали подобно поведение оскърби някого? Имаше такива, които бяха обидени, други - не. В залата за пресконференции обаче той си изгради щит, който му позволи да говори за всичко, но почти да не засяга чисто футболните въпроси.

Моуриньо всъщност е треньор за титли, но не и за футбол. Или още по-точно казано, той не е футболен специалист.

В много моменти съботното Ел Класико напомняше финала на последното световно първенство между Испания и Холандия. В онзи юлски ден Холандия предпочете да играе някакво подобие на футбол. И резултатът се видя - загуба и не особено приятен за гледане сблъсък по мнението на феновете по целия свят.

Същият трик в Реал, който иначе разполага с много добри по ниво и талант изпълнители, приложи и Моуриньо.

След този мач когато става дума за сбълсък с Реал (Мадрид) в Барселона винаги трябва да са подготвени да играят срещу съперник в намален състав.

Ако "белите" продължават да настояват да играят защитно, отстъпвайки на своя съперник пространство, топката и цялата инициатива е сигурно, че и в следващия мач те ще останат с играч по-малко. Особено ако Пепе действа на същата позиция, на която действаше в събота. Да се очаква той да не завърши мача е доста естествено.

Но както се видя и в събота това не винаги носи полза. Изобщо не е задължително съперникът да ти позволи да създадеш повече възможности когато имаш числено превъзходство.

От друга страна, когато си с човек повече ти се струва, че изходът на мача е вече ясен и си позволяваш да се отпуснеш и намалиш оборотите. А съперникът прави точно обратното.

Решението в такава ситуация е просто, но ефективно: топката трябва да се движи все така бързо, а позициите на играчите да не се променят, независимо от отстранения съперник.

Не бива отборът, останал с човек повече да се връща назад, да се приближава към собствената си врата, дори напротив - трябва да продължи да търси възможности да печели битките един-на-един по целия терен.

Поне до момента, в който численото превъзходство не намери израз и в резултата. Ако се стигне до развой като този на "Сантяго Бернабеу" обаче вината е изцяло твоя.

Затова е логично по-доволни от резултата в събота да са от Реал. Те успяха да се адаптират към стила на Барселона, към атакуващата игра на тима, постоянното владеене на топката, но също така укротиха преимуществата на съперника, дори повече отколкото да демонстрират собствените си такива.

И на фона на разгрома от предишния сблъсък, както и на серията на Барселона от пет поредни победи това равенство е голямо събитие.

Но и в Барселона могат да намерят причини да бъдат доволни. Те имат аванс от осем точки в битката за титлата, а зад гърба им е още един кръг от шампионата.

Да, това далеч не бе най-добрият им мач през сезона, но резултатът от него ги приближи с още една крачка към титлата. А само спечелването на отличие показва кой е по-добрият отбор.

Oще: барселона  жозе моуриньо  испания  пепе  реал (мадрид) 



Видео