Събота вечер е. Разхождам се из Северен Лондон, когато забелязвам, че се събира тълпа пред индустриална сграда. Уличката е малка и забутана, а нетърпеливо чакащите - младежи на по 20-30 години, облечени като за дискотека. Тогава забелязвам и втора опашка, която вероятно се реди на входа за гости.
Аха! Значи тук има клуб. Но е само 7.30 - твърде рано. Може би е концерт, но тогава кой участва? Оказва се, че всички. Просто играят бинго.
Да, бинго! Бинго за хипстъри - по-различното, бунтарско бинго на 21 век.
То е леко иронично, леко многозначително, дори неврозно, определено за белите от града. Но и забавно. Традиционното бинго може да научи нещичко от бунтовническото, ако иска да възроди това любимо британско забавление. Когато се състезаваш с интернет средите, трябва да превърнеш атмосферата в залата в емоционално заредена, която те изпълва.
Идеята хрумва на телевизионния продуцент Фреди Соренсън и приятелят му Джеймс Гордън. Всичко започва в църквата, където дуото изнася вариетета. Една вечер, докато почистват, намират старото бинго на църквата и решават да го включат в представленията си по някакъв начин. „Тази вечер беше революционна. Без да искаме, започнахме нов вид бинго. Когато за пръв път представихме идеята си, тя, като че ли, се разви от само себе си. " - казва Соренсън.
Новината за новото бинго се раздава от уста на уста и в социалните мрежи. Успехът е неминуем - веднъж в месеца бунтовническото бинго на Соренсън и Гордън се играе в Лондон, а понякога и на места като Стратклайд и Ню Йорк.
Тази вечер всички билети са продадени. Както всеки друг път.
Това е нова надежда за бинго бизнеса, който през последните години е в криза. През деветдесетте години на 20 век бинго клубовете са наброявали 1 200. При забраната за пушене, залите са два пъти по-малко, а днес са едва 351.
Традиционно, бингото е хазартна игра. Всеки е сериозен, съсредоточен, пази тишина - там е, за да печели пари. След налагането на забраната за тютюнопушене, бизнесът губи повече от половината си клиентела. Повечето играчи са жени над 55, засегнати от законите в хазарта.
Животът на бингото е застрашен.
След като Джордж Озбърн намали данъците за собствениците на бинго, бизнесът все пак започва да се укрепва. Все още обаче няма печалба. Въпреки това 44 млн. души годишни играят бинго.
Но да не се отплесваме. Залата, в която и аз се намирам, не убива бингото. Напротив, възражда го. Бинго клубът се казва Мека, но за тази вечер е приватизиран от Бунтовническото бинго. Намирам за трудно да следя инструкциите на водещия Фран.
Всяка карта има шест квадратчета, но докато открия нужното число, Фран вече е преминал на следващото. За момента губя... може би трябваше да избера електронния вариант на играта? Но нямаше ли така да изпусна цялото забавление и необходимите умения? Трябва да се фокусирам, но започвам да съжалявам за изпитата бира преди началото на бинго играта (повечето мои съперници си поръчаха безалкохолни напитки и чай).
На опашката за бара срещам Никола, която ми казва, че не пие вино, за да не пропусне някое от числата. Сега обаче си е взела една чаша, за да се поздрави за току-що спечелените 65 паунда. „Тук намираме много приятели." - казва Никола, която обикновено идва с дъщеря си и майка си.
„Бингото е като излизането вечер." - споделя друга моя нова позната от опашката, Дениз. „Печеленето е бонус." - допълва тя, като споменава, че е спечелила 1 000 паунда, но преди 15 години.
Играта започва отново. С помощта на майка и дъщеря, Джийн и Мари (Мари ми казва, че майка й е зависима от бингото и затова идват и дори през зимата), аз откривам нужните ми карти. Когато Фран започва да говори, залата изведнъж утихва, огласяна единствено от монотонната диария от числа, редките изблици на щастие и многото викове на отчаяние.
Прекарвам си добре вечерта, играейки бинго с новите ми приятели. Но самата игра ми е скучна и противно на всички други тук пулсът ми не се ускорява, когато остане само едно число (може би защото така и не достигам до едното число). Но говорейки с мениджъра на казиното разбирам, че кризата в бизнеса е силно преувеличена. Най-новата бинго зала в Саутхемптън ще струва цели 5 милиона!
Изведнъж в бинго залата прозвучава смесица от Еминем, музиката на 90-те и R&B. Започва бинго линго, а победителите ги очаква награда. Леят се йегербомби! Всеки танцува и се забавлява.
Доун, която е на 27, споделя, че Бунтовническото бинго прилича повече на X Factor, а победителите се третират като звезди. „Бунтовническото бинго е за живот!"
А наградите? Организаторът на новото бинго отрича тезата, че парите не те правят щастлив и посочва към 33-годишния Крис. Той е започнал с 5 паунда, а си тръгва със 100! А Соренсън се извиква: „Занеси чека до Барклис и кажи: дай ми това в брой, копеле!"
Все още не съм от най-емоционалните. Може би йегербомбата ще помогне. Победата ще помогне! Все още не съм спечелил нищичко. Но губейки, се забавлявам истински.
