10 австралийски филма, които разтърсиха света

Webcafe 04.06.2015, 18:47

От облечени в кожа воини по пътищата до пеещи травестити, ето 10 примера на въздействието на Австралия върху кинематографската световна сцена.

"Историята на бандата на Кели" (1906)

Първият пълнометражен художествен филм, създаван някога, не е заснет в САЩ, където холивудската студийна система се появява през второто десетилетие на XX век, или дори във Франция, където изобретатели като братя Люмиер прожектират някои от първите "движещи се картини". Той е заснет на изключително нетипичната локация Мелбърн, от известна фамилия от шоубизнеса - семейство Таит.

Режисьорът Чарлз и продуцентите Джон и Невин пренасят в кината своята версия на легендата за Нед Кели (най-прочутия човек извън закона в страната) в тогава немислимия формат от пет ролки, което се равнява на повече от 1200 метра филм и времетраене, надвишаващо час. Сюжетът на The Story of the Kelly Gang, посветен на доброволец герой, борещ се срещу елита, е нещо, към което киноразказвачите се връщат в безброй версии в следващите години. Комбинацията на техническо поднасяне и умело разказване на сюжета отрано показва енергичността и иновативността на австралийската филмова индустрия.

"Дънди Крокодила" (1986)

През 1984, актьорът и комик Пол Хоган участва в австралийска туристическа кампания, която създава вече прочутия израз "скарида върху Барби". Две години по-късно тази реклама получава своеобразна адаптация под формата на пълнометражен филм - комедията на Питър Фейман за чувстващ се като извадена от водата риба Дънди Крокодила, подобен на Тарзан мъжкар (Хоган), който се влюбва в американска журналистка и се затруднява с адаптацията към живота в САЩ, когато посещава Ню Йорк. Носещият шапка акубра, размахващ нож и шегуващ се простодушен австралиец се оказва невероятно популярен в международния боксофис.

"Дънди Крокодила" натрупва много хитови достижения, включително второ място след "Топ Гън" в класацията за най-печеливши филми в Америка през 1986 г. Той остава най-успешната в комерсиален план австралийска продукция и в страната, и в чужбина, и за добро или лошо е определящ за утвърждаването на възприятията за страната като екзотично затънтено място, а обитателите й като груби простаци.

"Приключенията на Присила, кралицата на пустинята" (1994)

Фундаментален филм, пренесъл дискусията по ЛГБТ темите до масовата аудитория, колоритният филм на Стивън Елиът избира британския актьор Терънс Стамп в много различно от типичното му амплоа, превръщайки го в транссексуална жена на пътешествие с двама травестити (Хюго Уийвинг и Гай Пиърс).

Със самоироничен хумор и жива естетика, "Присила" заобикаля стереотипите, фокусирайки се върху хората, а не върху предубежденията, поне що се отнася до основните си герои - филмът предизвика гняв, защото показва филипинка по начин, който според някои е расистки. Класическият саундтрак на филма доведе до успешна и дълготрайна сценична адаптация, която се играе и досега, а сензационният, евтин гардероб спечели на дизайнерите на костюмите Тим Чапъл и Лизи Гардинър "Оскар".

"Лудия Макс" (1979)

Най-новата част от поредицата на Джордж Милър за свят, поел в погрешна посока: "Лудия Макс: пътят на яростта", е блокбъстър за $150 млн., който ще се превърне в един от най-одобряваните от критиците екшън филми на десетилетието. Оригиналът от 1979, който стартира кариерата на Милъри изстреля Мел Гибсън под светлините на световните прожектори, има доста по-евтина история в духа на "направи си сам".

Оригиналът на Милър включва поразителни сцени - от интуитивни кадри ниско до земята, до самите автомобили, включително емблематичния Interceptor на Макс - но е заснет с бюджет около 350 000 австралийски долара (около $270 000). Някои от членовете на екипа са получили буквално заплащане под формата на бира, част от реквизита е бил "заимстван" без разрешение, а закони (от рода на лимитите на скоростта по пътищата) са били безцеремонно нарушавани. Суровата и силно стилизирана естетика на "Лудия Макс" предизвиква завистта на екшън режисьорите по цял свят. След като събира около $100 млн. международен боксофис, той става най-печелившият художествен филм в историята - титла, която в крайна сметка му е отнета през 1999 от "Проклятието Блеър".

"Вик в мрака" (1988)

Ако изречете думите "кучето динго отнесе бебето ми!", зрителите навсякъде по света ще се сетят от кой филм е отправката. Истинската история на Линди Чембърлейн и дъщеря й Азария (която изчезва от къмпинг край Улуру в Северната територия през 1980 г.) омагьосва австралийците и се превръща в международна тема за дискусии - донякъде и заради филма на Фред Скепизи "Evil Angels", който в САЩ и Европа излиза под названието "Вик в мрака".

Партнирайки на Сам Нийл, Мерил Стрийп изиграва безупречно ролята си като емоционално неподатливата Чембърлейн, която е осъдена за убийство, но впоследствие е оправдана. Стрийп е номинирана за "Оскар" (което е осмата й номинация), но губи от Джоди Фостър за "Обвинената".

"Пикник при Хенгинг Рок" (1975)

И до наши дни остават въпроси до каква степен е правдива красивата и емоционално наситена историческа драма на Питър Уиър, разказваща историята на група ученички в частно училище, изчезнали по време на експозиция до едноименното място във Виктория. Сюрреалистичният късометражен филм на Уиър започва с текст, оповестяващ, че ученичките са изчезнали безследно.

"Пикник при Хенгинг Рок" (и книгата, на която е базиран) са измислени, но мястото на събитията се превръща в международна туристическа дестинация и легендата се запазва за дълго. Освен че е един от най-харесваните австралийски филми, "Пикник при Хенгинг Рок" се прочува като една от определящите творби на австралийската "нова вълна": движение на сложни и радващи се на одобрението на критиците филми (сред които са и Walkabout, Sunday Too Far Away и My Brilliant Career), които се появяват през 70-те години, съживявайки местната индустрия и поставяйки Австралия на глобалната филмова карта - особено на престижни кинофестивали като Кан.

"Младият Айнщайн" (1988)

Историята как неловък австралийски актьор на име Яху Сириъс изведнъж постига международна слава - подобно на името на този актьор и режисьор - е донякъде странна. Филмът, който превръща Сириъс в международна звезда, е "Младият Айнщайн", глуповата комедия, която представя прочутия изобретател като свирещ на цигулка тасманиец, който разделя атома, за да газира бирата си. С почти никакъв предишен опит, Сириъс някак успява да си издейства бюджет от няколко милиона долара, с които режисира, продуцира и играе главната роля във филма, на който освен другото е и съсценарист.

Когато "Младият Айнщайн" се превръща в тотален хит, Сириъс заминава за САЩ, където ексцентрикът с щръкнала във всички посоки прическа става медийна сензация, появява се на корицата на списание Time и води собствено шоу в праймтайма на MTV.

"Непослушният Бъби"/ Bad Boy Bubby (1993)

Писан и пренаписван в продължение на десетилетие, и после заснет от 32-ма различни оператори, със записан звук чрез микрофони, залепени отстрани на главата на главния си актьор, "Непослушният Бъби" се превръща в култова кинолегенда. Но не техническите достижения на режисьора Ролф де Хеер са това, което предизвиква интереса на всички - поне не и в началото - а историята му за мъж с психично увреждане, който излиза на свобода, след като е бил затворен в мръсен апартамент през първите 35 години от живота си. Бъби убива майка си и нейния любовник с пластмасово фолио, после си избира за жертва семейната котка.

Сцената, показваща убийството й, се оказва изключително скандална. Коалиция за защита на правата на животните в Италия прави опит да бойкотира австралийските продукти, а въпросната сцена е премахната във версията за Великобритания, където тя е в конфликт със Закона за правата на животните в киното, приет през 1937 г.

"Самсон и Далила" (2009)

Съдбата на бедните австралийски туземци не е тема, масово обсъждана в чужбина. Брутално въздействащият художествен дебют на сценариста и режисьор Уоруик Торнтън привлича вниманието към тази тема през 2009 с унищожително автентично представяне на живота в отдалечена общност в централната австралийска пустиня. "Самсон и Далила" бе включен в категорията "Особен поглед" в Кан (където спечели "Златна палма") и бе приет позитивно от критиката и зрителите.

Това е трогателен арт-филм, показващ връзката между две 14-годишни деца по емоционален начин - въпреки че актьорите комуникират почти напълно без диалог.

"Бабадук" (2014)

Пренаситена от американско съдържание, австралийската публика е прочута с непостоянството си по отношение на местните филми. И това беше особено очевидно за смразяващия дебют на сценариста/режисьор Дженифър Кент "Бабадук", филм на ужасите за герой от детска книжка, който оживява и тормози майка и нейното дете. Филмът дебютира със силни критически отзиви в Австралия, но спечели само 256 000 австралийски долара ($100 000) от боксофис, преди да стигне до САЩ и да превземе ударно света.

Френските, американските и британските зрители бяха шокирани и впечатлени от филма на Кент, който в първия си уикенд във Великобритания спечели 347 512 британски лири - над двойно повече от всичките си печалби от продажби на билети в родината си. Похвалите от видни фигури от хорър жанра заздравиха репутацията на "Бабадук" като класика: Стивън Кинг го определи като "дълбоко тревожен", а режисьорът на "Екзорсистът" Уилям Фридкин обяви, че никога не е гледал "по-ужасяващ филм".

Австралийската филмова индустрия винаги се е борила за зрители на пазар, наситен с чуждестранно съдържание - но да кажем, че междувременно е успяла да направи някои сполучливи удари, би звучало като омаловажаване.

Тази седмица, докато филмовият фестивал в Сидни събира изообилие от кинематографски бисери от различните краища на света, силен контингент от създадени в Австралия филми продължава дългата история на разказване на сюжети от този континент, които са имали траен ефект по света.