Благодаря. Thank you. Merci. Mersi. Grazie. Gracias. Grazzi. Go raibh maith agat. Dziekuje. Danke. Aitah. Koszonom. Multumesc. Dekuji. Paldies. Aciu. Dakujem. Obrigado. Hvala. Dank u. Kiitti. Merci villmahl. Ευχαριστώ. И любимото ми: tak.
В Европейския съюз има 23 начина да благодариш и мисля, че само по себе си това доказва защо eвропейският експеримент се провали тотално. Спомняте ли си експериментите, които сте правили като деца в часовете по химия? Не ви ли се е случвало да добавяте нови и нови вещества едно след друго, за да видите кога най-накрая сместа ще кипне или избухне?
Точно това направиха в Европа. Започнаха с шест държави, но това не беше достатъчно... След което минаха на девет - нищо. Десет - малко дим и дотам. Дванайсет - нищо, 15 - пак нищо. След двайсет и петата държава нещата започнаха да се нажежават леко, а с 27 страни-членки експлозията най-накрая се случи.
Абсолютно съм сигурен, че лорд Питър Менделсън и Даниъл Кон-Бендит ще ви заявят, че европейският експеримент е успял, защото откакто стартира през 50-те години на миналия век, в Европа вече има мир. Може ли обаче да помислим малко повече в тази насока?
Европейската интеграция няма абсолютно нищо общо с мира в Европа след края на Втората световна война. Това е постижение на НАТО. Създаването на ЕС няма нищо общо с войната и мира, в противен случай щеше да има Европейска общност за сигурност и отбрана, а на този ход френското Народно събрание наложи вето още през 1954 г.
Икономическа оценка
Европа трябва да бъде оценявана от икономическа гледна точка, тъй като целите на този съюз винаги са били предимно икономически. Как се справя континентът? През 50-те години икономиката на интегрирана Европа се разрасна с 4 на сто. През 60-те години ръстът беше горе-долу същият.
През 1970-те - 2.8%, а през 1980-те слезе леко надолу до 2.1%, като десетилетие по-късно продължи пътя си надолу до 1.7 на сто, докато накрая не стигна стабилната нула.
С напредъка на европейската интеграция, растежът в рамките на ЕС намалява. Делът на Европа в световния БВП е спаднал от 31% през 1980 г. до едва 19%. От 80-те години насам ЕС се е развивал по-бързо от САЩ само в 9 от 32-те изминали години. Нивото на безработица в Стария континент пък никога не е било по-ниско от това в САЩ.
Кои са най-слабите пазари на ценни книжа през последните 10 години? Гърция, Ирландия, Италия, Финландия, Португалия, Холандия и Белгия са най-зле в целия свят. Навръх всичко това, имаме и паричен съюз - абсолютният провал сред всички експерименти.
Предупредихме ги, дами и господа. Казахме им, че ако имат паричен съюз без интеграция на пазара на труда и без фискален федерализъм, той ще се издъхне. Дори аз предрекох това - през 2000 г. Сега то се случва в реално време, в голямата химическа лаборатория, която е ЕС.
Но и политическият експеримент не протече много по-добре. Знаете ли какъв беше този експеримент? Дали европейците биха могли да бъдат принудени към един дори по-сближен съюз, въпреки желанията си, и то чрез икономически средства, тъй като политическите средства се провалиха.
Загуба на политическа легитимност
Когато европейските народи гласуваха против задълбочената интеграция, на техните правителства бе казано да опитат отново. Това се случи на датчаните през 1992 и на ирландците цели два пъти: през 2001 и отново през 2008 г. Техните граждани отговориха "грешно" на референдумите, затова правителствата им просто организираха повторни такива.
Това би трябвало да ви говори нещо по отношение на провала на този експеримент - той се провали, защото загуби политическата си легитимност. И виждаме това не само в Гърция, но и в редица други правителства в цяла Европа. 13 от тях паднаха, откакто кризата започна преди две години, а през следващите месеци навярно ще падат и още.
Най-накрая, европейският експеримент се оказа и геополитически провал. Европейският съюз трябваше да бъде конкурент на САЩ. Спомняте ли си речта на Жак Поос от 1991 г. "Часът на Европа", в която той обяви, че Европа ще се справи с войната в Босна?
Да, той наистина каза това, след като войната избухна в Словения и Хърватска. Да, това трябваше да се случи през 1991 година. Ала вместо това 100 000 души загинаха в тази война, 2.2 милиона души загубиха домовете си, а конфликтът не свърши, докато САЩ най-накрая не се намесиха и не разрешиха бъркотията.
Хенри Кисинджър е известен с въпроса си: "Към кого да се обърна, когато искам да се обърна към Европа?" Отговорът се появи няколко години по-късно: на баронеса Катерин Аштън от Ъпхоланд. Никой никога не е чувал за нея извън ЕС.
Канадците отдавна знаят колко е трудно да управляваш федерална система, въпреки че в нея има "само" 10 провинции и два говорими езика. Ето защо изглежда разбираемо, че европейският експеримент, с 27 държави и 23 говорими езика, практически вече е приключил със сгромолясващ провал.
