Мъките бяха дълги, а гледките на паркирани автобуси, издигнати зидове пред вратите и тактика в стил „да лишим футбола от футбол" почнаха да ни отчайват.

И когато всички чакаха скучно и уморено европейско, което да ни доубие, да ни накара да поръчаме с  треперещи ръце още някое питие, отегчени от поредното шоу на антифутбол и  лишено от страст представление, Той се завърна.

Евро 2012 връща вярата в тази игра, напук на обстоятелствата, очакванията, политическите условия да не се случи това, както и предразсъдъците и предварително насяваните настроения срещу първенството и мястото му.

След 20 изиграни мача имаме 54 гола, което си е почти по три на двубой. Имаше красавци, нестандартни изпълнения, много шедьоври с глава, само един от  дузпа.

За 20 мача имаме червени картони само в първия двубой - 2.

Нито един отбор не излезе да играе откровено защитно, а опитваше да спечели каквото може с футбол.

Не са само цифрите.

Те не улавят руската драма с размери на загубено сражение, и то на територията именно на Полша. Не могат да пресъздадат как Якуб Блашчиковски стреля в празната чешка врата в последните секунди и Томас Хубшман изчисти от голлинията. Ако беше влязъл този гол, Русия продължаваше, а в Полша вероятно нямаше да простят на капитана си - да класира големия исторически враг.

Няма как с цифри да опишем, че за десет минути в неделя Германия бе на един гол от отпадането. Да, Германия! Сега немците са с три победи, но когато Кристиано Роналдо заби за 2:1 в мача Португалия - Холандия, в Лвов бундестима още се клатеше при 1:1 с Дания. Втори гол на „динамита" и... ауфвидерзен на Йозил и компания.

Трудно е да вкараме в калкулатора на цифрите и испанската фиеста по терена срещу Ейре, да не говорим за невероятната демонстрация на подкрепа и страст от ирландските фенове. В Гданск те разплакаха и неутралните, след като при 0:4 пяха гордо, все едно техният отбор води с 4:0. Как се чувстват играчите при това зелено и пеещо море, което може да им прости всичко? Безспорните шампиони на трибуните, с безспорно най-слабия отбор на терена.

Как да опишем завръщането и на англичаните, които отново правят вълнуващи мачове. Вкарват голове с пети, стрелят куршуми с глава, обръщат мачове и сякаш са забравили ерата Фабио Капело. Завърна се добрата стара Англия.

Пропадането на холандците, вдъхновението на чехите, атакуващата и приятна за окото Италия, хитрите хървати - заради всеки си заслужава да седнеш да гледаш мач.

Европейското дотук няма слаб ден. Дори когато футболът не е свръхкласа, както бе в събота с последните мачове в група А, драмата и емоциите ни върнаха усещането за величие на тази игра.

Както обикновено, той - футболът, ни изненада. Когато очаквахме поредното скучно и протяжно първенство, на което Роналдо и останалите звезди ще се прозяват и ще отбият номера, те ни бомбардират с шоу.

А предстои развръзка в още две групи и после - елиминации. С други думи - иде най-хубавата част.

Слава богу, Той се завърна и е все така вълнуващ.