Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Самоубийствена гора" е по-страшна oт филм на ужасите

Мястото, на което японците избират да сложат край Снимка: Getty Images
Мястото, на което японците избират да сложат край

Местните казват, че три типа хора минават оттук: туристи, зяпачи и такива, които не планират да се върнат.

Има знаци навсякъде, които предупреждават посетителите да размислят. Горските бродят по пътеките и казват на всеки, когото срещат, да се върне. Изоставени коли препълват паркинга, а обувки и дрехи лежат по пътеките.

Това е Морето от дървета - Аокигахара, самоубийствената гора в подножието на планината Фиджи, Япония.

Може и да сте чували за тази гора на самоубийците в последно време - тъй като тя е мястото, където се развива нов хорър филм, озаглавен "Гората", който предстои скоро да дебютира в глобален мащаб.

Истинската самоубийствена гора обаче е достатъчно плашеща и сама по себе си.

Самоубийствата са водеща причина за смърт за японците на възраст между 20 и 44 години.

Напоследък тази епидемия от самоубийства се разпространява и сред тийнейджърите. За по-възрастните това също е проблем, тъй като японските застраховки живот (в повечето случаи) все още се изплащат, дори и смъртта да е причинена от самоубийство.

Не изглежда да има някаква част от японското общество, която да няма досег със самоубийства - и едно от най-популярните места, където те го правят, е точно гората Аокигахара.

От 1971-ва властите са открили над 100 тела на самоубийци в гората, което я прави второто по популярност място за слагане на край на живота в света, след моста "Голдън гейт".

И това са само телата, открити в територията й от 35 кв.км.

В началото на новото хилядолетие местните власти спряха да огласяват броя самоубийства в гората, но това не изглежда по някакъв начин да е спряло хората да го правят.

През 2014, около 25 000 японци, предимно мъже, са се самоубили.

Броят им нараснал спрямо предните години. Изолацията от съвременното общество и финансовият провал са най-честите причини. Според Guardian в много случаи самоубийството се счита за достоен начин да избегнеш срама на провала.

"Японците не считат, че самоубийството е нещо нередно, и то става част от естетиката и възприетото поведение", коментира психиатърът и писател Масао Миямото.

Историята на "благородни самоубийства" в Япония от самураи и пилоти-камикадзе през Втората световна война се считат за косвена причина за големия брой хора, слагащи край на живота си и въпреки че мнозина в Япония се опитват да променят това, задачата им е много трудна - не е особено прието в тамошната култура да се търси помощ.

Край многото пътеки в Аокигахара има табели.

Надписът тук гласи: "Животът ви е ценен дар от вашите родители. Помислете за тях и за другите членове на семейството си. Не е нужно да страдате сами".

По-долу има телефонен номер на гореща линия за предотвратяване на самоубийства. В района има много телефонни кабини, от които можете да се свържете и да потърсите помощ безплатно.

Счита се, че първото самоубийство в гората е било извършено от будистки монах, който отишъл там, за да се пречисти чрез гладуване до смърт.

Примерът му бил последван и от други монаси, и така се зародила "дестинацията на смъртта".

Твърди се, че има места в гъстата гора, където слънчевите лъчи не достигат до земята и не прониква вятър, така че мястото е много тихо и спокойно.

Нарицателното "Море от дървета" произлиза от наблюдатели от по-високо, които са изпитали усещането, че наблюдават вълни (вятърът движи върховете на дърветата), когато наблюдават гората.

Няма животни, а залежите от желязо във вулканичната почва в района объркват компасите и GPS устройствата, така че дори опитни туристи могат да се заблудят в гората.

Масово японците вярват, че обичай, наречен убасути, където възрастните роднини биват отведени на затънтено място и оставени да умрат, се е практикувал в този регион, и се счита, че душите им сега витаят там и преследват посетителите.

Също така се говори, че тенгу, подобни на птици демони, обитават това място; някои твърдят, че са виждали бели подобни на призраци фигури да се плъзгат между дърветата.

Според посетители гората тласка хората в една или друга посока, въпреки че това би могло да е и резултат от странната топография на мястото.

Във всеки случай Аокигахара изглежда крайно плашещо.

Друга причина за многобройните самоубийства в Морето от дървета може би се крие в писаното слово.

"Kuroi Jukai" (което, колко изненадващо, се превежда като "Море от дървета"), е роман от 1960 на Сейчо Мацумото, в който двойка млади влюбени се самоубиват в гората.

През 1993-та Уатару Цуруми пише пътеводител за тези, които желаят да сложат край на живота си - The Complete Suicide Manual. В него той особено хвали обесването (най-честият метод, използван от тези, които намират смъртта си сред Морето от дървета) като "произведение на изкуството" и нарича Аокигахара идеално място за смърт, доколкото според него тялото е невъзможно за намиране и "ще станете безследно изчезнал и бавно ще изчезнете от паметта на хората" (Книгата става бестселър, но в крайна сметка е посрещната със силна негативна реакция и е почти забранена в Япония).

В крайна сметка обаче няма ясни причини защо гората привлича толкова много хора, желаещи да приключат жизнения си път.

В документален филм на VICE (доста нагледно представящ на моменти основната си тема), геолог на име Асуза Хаяно, която изследва горите, казва, че няма представа защо е така - въпреки че е попаднала по нейни изчисления на над 100 тела за две десетилетия.

Нещата, които хората оставят след себе си, варират от недвусмислени самоубийствени писма и изоставени места за лагеруване до следи от туристически маршрути, донякъде могат да загатнат какво мислят тези самоубийци.

Други считат, че въжетата само улесняват намирането на труповете. Във всеки случаи въжета има практически навсякъде в гората.

"В повечето случаи, ако следвате лентата, ще откриете нещо в края й", заявява направо Хаяно.

Геологът се опитва да помага на живите, които среща там, и не е единствен.

Едно от последните места, където човек може да спре, преди да навлезе в гората, е малък шопинг център край главния вход, където служителите толкова са свикнали да разпознават кой влиза там, за да умре, че са започнали да предупреждават полицията.

"Този тип хора са лесно разпознаваеми", казва касиерът Казуаки Амано пред AP. "Те бродят известно време, преди да поемат по пътеката, и внимават да няма зрителен контакт с който и да е".

Сега вече има и нов хорър филм за Аокигахара, който се сблъска с обвинения за "твърде бели" герои, тъй като е с участието на бяла жена.

Дали филмът е проблемен, плашещ или изобщо става за гледане, в случая е без значение.

Истинската история на Морето от дървето е толкова изпълнена с тъга, че би било невъзможно да бъде надмината от художествена творба. Не е ли дори още по-притеснително да се създава кино-плашило за масов гроб?

Стигмата върху психичните проблеми в Япония не изглежда да изчезне в обозримо бъдеще.

Което означава, че Аокигахара вероятно ще остане място, свързвано със смъртта, много след като "Гората" бъде забравена от зрителите.

 

Най-четените