Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Когато Ловеч беше столица

Когато Ловеч беше столица

Херо отпразнува бурно гола на Мариян Тодоров във вратата на Левски пред скамейката на гостите, а президентът на "сините" Томас Лафчис го посрещна с шут. Десетина минути по-късно ролите се размениха, след като младок на име Елин Топузаков прониза "оранжевите" и всички в синьо отидоха да подскачат като обезумели под носа на Димитър Димитров. Полицията едва озапти двата лагера, а по ирония на съдбата по-късно резултатът от този "кървав" мач щеше да бъде отменен и да се присъди служебна победа за столичани заради нередовната картотека на Радостин Кишишев.

На Градския стадион в Ловеч се роди нова песен: "Литекс е, Литекс е столица - столица на футбола!", а местните фенове се щипеха, за да повярват, че случващото се е истина. Месец след това провинциалното футболно чудо вдигна първата си шампионска титла, извоювана с 11 точки чиста преднина пред Левски, които обаче бяха сведени до 5 след присъждането на две служебни загуби заради Киш.

През месец май 2013-а ще се навършат 15 години от историческия триумф на футболен клуб Литекс. Не изглеждат толкова много, но ако върнете лентата, спомените ще наситят съзнанието ви. Все едно минаха векове от ритниците между Херо и Лафчис, онова 0:0 с Левски на претъпканата от фенове "Герена" под свирката на Хайнеман, останалите епични сблъсъци между двата тима на всички фронтове, епохалното 8:0 над ЦСКА, сагата "Кишишев", безбройните трансфери, битите реферите... И още, и още...

15 години, които са и много и малко, но със сигурност предостатъчно, за да не можем да си представим "А" група без ловешкото футболно явление. Само Левски успя да стане повече пъти шампион от Литекс от 1998-а насам, а със своите 4 първи места отборът на Гриша Ганчев се изравни с Локомотив София на четвъртото място във вечната ранглиста на родното първенство.

Като мениджмънт обаче Литекс е безспорният номер едно у нас. Екипът на Гриша Ганчев докара най-качествените чужденци, играли по родните терени.

Чуждестранният импорт в Ловеч не започна никак обещаващо, след като един от първите легионери на Гришата беше едно бразилче, за което феновете се шегуваха, че е спечелено на карти. Не бяха далеч от истината. Луиш Карлош Мота пристигна в Литекс покрай някаква сделка на Ганчев с кафе или захар. Пъргавото като газела южноамериканче никога не беше играло организиран футбол, трудно завиваше и не знаеше правилото за засада, но публиката истински го обичаше.

Мота научи български за отрицателно време, обясниха му, че не трябва да остава зад гърба на защитниците, той се ориентира в обстановката, а по-късно феновете го възпяха с култовото "Мота им го намота, Буши им го намуши!"

И като се започна - няма спиране. Скаутите на Литекс рядко имаха грешен ход. Мота повлече крак за страхотни негови сънародници като Том, Дока, Сандриньо, Бето, беглецът Жоазиньо, Родриго Галато и др. Литекс работеше като добре смазана машина. Купуваше с лекота и продаваше с още по-голяма. Зиме и лете край Покрития мост се пръкваха по 2-3 неизвестни за публиката имена, които се превръщаха в хит.

Докато в ЦСКА и Левски пробваха чужденци на килограм, "оранжевите" градяха трансферна империя. Ловчанлии направиха бизнес в страни като Германия (Миливое Новакович, Джемал Берберович, Димчо Беляков, Стойчо Стоилов), Англия (Радостин Кишишев, Светослав Тодоров), Холандия (Иван Бандаловски, Станислав Манолев, Абдулкарим Киси), Испания (Петър Занев, Родриго Галато), Италия (Аурелиан Патрашку), Франция (Роберт Попов, Вилфред Нифлор), Белгия (Жан-Филип Кайе) и прибраха милиони от традиционен пазар като турския за Попето, Дока, Том и др.

Постепенно обаче кранчето бе затегнато и "оранжевите" повикаха неволята. Спряха да се привличат легионери и се заложи на българското. Предимно на материал от Академията, което е абсолютен прецедент в българския футбол.

Нещо повече - младоците на Ицо не са просто младоци, а перспективни футболисти, с които е работено правилно и голям процент от тях ще направят добри кариери в играта. Литекс посочи пътя на останалите и доказа, че става със собствен материал, макар и по неволя.

15 години след първата титла край Покрития мост берат плодовете на усърдния си труд. Добрата инфраструктура на клуба и стройната организация във Футболната академия изглеждат добри предпоставки за успех.

Понякога обаче играят и външни фактори. Припомнете си проблемите на Гриша Ганчев с правосъдието отпреди няколко месеца, които поставиха на карта съществуването на ФК Литекс. Каквото и да става обаче с представителния тим, ще бъде огромна грешка да бъде съсипана школата на "оранжевите".

Дай Боже София, Пловдив, Стара Загора, Варна, Русе и останалите да се опитат да копират Модела "Литекс"...

 

Най-четените