Хубаво е. Хубаво е човек да се върне половин година назад и да каже мисли ли глупостите които е мислил тогава - сега. Юлето най-вероятно пак се е затрупало с вещи и едва ли е по-умно (щото заряза книгите в кашон), ама е интересно дали е на същото мнение още.

Юле... вещите ме избраха за техен представител и ме помолиха да говоря от тяхно име.
Ако ти е мъчно че напускаш квартирата - излей си го. Тук като в клуб на анонимните 'нам си кво (алкохолици примерно), ще бъдеш прегърната и утешена. Ама моля те не говори глупости.Какво значи: "Искахме уют, а създадохме къща. Като къртици, които се стараят тяхната купчина пясък да е най-хубава. Които сляпо трупат"? Под "къща" предполагам имаш предвид "дом". Не виждам нещо лошо в това да внесеш уют в квартирата си и да започнеш да я наричаш "дом". Аз познавам много къртици но, повярвай ми, нито една от тези които познавам, не се старае нейната купчина пясък да е най-хубава (да не говорим че къртиците които познавам копаят в плодородни площи за да има с какво да се хранят и като цяло отбягват пясъка). И... да! Вещите са просто вещи. И да, те събират прах. Глупавите малки и големи, онеправдани, пренебрегвани, обиждани, чупени, малтретирани, презирани, прахосъбиращи вещи. Много по-малко прах би се събирала ако няма вещи. Е! Ще бъде малко неудобно да си сервираш вечерята на земята и да я ядеш с ръце, но поне няма да имаш маса и прибори които да събират прах. Кому е нужно легло на което да се сложи матрак, като матрак може да се сложи директно на земята? Кому е нужен матрак дори?! Той също събира прах (и малки гадини които се хранят с потта и люспите от кожата ти и които предполагам също събират прах). Книгите специално ме помолиха да ти кажа че са ти обидени. Казаха че има много от тях които не заслужават кашон. Казаха че заслужават да бъдат четени и препрочетени и ако не ги беше заточила в кашон, може би щеше да напишеш по-добро есенце (тук съм съгласен с тях). От всички вещи с които говорих, най-надменни бяха шаха и дрехите ти. Предполагам че се надуват защото те са "избраните". Шаха неблагодарник, дори се осмели да направи следния коментар: "Я да видя тая как ще изиграе един дамски гамбит без царица" (оказа се че са изгонили цариците от кутията/къщата защото и те събирали прах). В заключение искам да ти кажа (пак от името на вещите), успокой се, дишай, не дишай, пак дишай. Смени квартирата и не се самонавивай пред аудитория за глупостите които ти се въртят в главата.

Общо взето, който не знае за какво да харчи парите си ,ги харчи а къщи и апартаменти.
Всеки българин е в "бизнеса с недвижими имоти", без да разбира нищо от този бизнес!милиони квадратни метри жилищна площ, в коята са вложени милиарди трудно изкарани левчета стоят празни и се рушат.После ревем че сме бедни.

къщи много.наемат се, купуват се, продават се.важни са хората , а не къщите.като са живи и здрави хората има къщи , има всичко.

питам наскоро горд собственик на апартамент за колко ще ми го даде под наем- ами за 250 лв на месец.
А за колко ще ми го продаде- ами не по-малко от 130 000 лева.
Е не може нещо коеието се наема за 250лв на месец зда струва 130 000.Няма логика.всъщност има ,но логиката е българска-българина е побъркан на тема собственост и недвижими имоти.за българина имота е фетиш-готов е да даде не половината, целия си живот за една купчина тухли.за четири стени.като направи жилище за себе си-почва за децата, за внуците и т.н.
Банките и тарикатите усетиха тая му слабост и го нахендриха да изплаща по 20-30 години прескъпи жилища.
колко ще живееш бай Ганьо, 1000 години ли?

Още съм си домошар. И едновременно с това обожавам да пътувам, екстремните изживявания, адреналина. Какви ли спортове и ситуации не практикувам, но ... си оставам привързан към дома. Настроението в него. Различни духове и духовни заблуди сякаш преминаха през него, сякаш още търся онази сигурност за бъдещето. Може би никога няма да я намеря - престанах да мисля и за това. И аз дълго време обичах разни фигурки, статуйки, камъчета... сега не ги поглеждам - само като чистя праха или като искам да освободя място за нещо или просто - свободно местенце на рафта/бюфета. Май това е най-трудното в живота - да намериш и дом, и сроден дух и да имаш вяра в него, каквато има само по романите... То животът си е един роман. Не рядко измарящ. Има и много интересни глави. И после ... описание на нещо скучно. Просто не мога да спра да вярвам, че хубавото и красивото ще подмине като скоростен влак...

Палче и от мен за статията!

Осем години притежавах само един куфар и един ръчен багаж.Добре ли е?
Повече никъде не мърдам...а дано де.
Но,с деца наистина е трудно не знам как се справяте...Успех.

Здравейте мувъри,
Днеска е официалният празник на Канада, известен в Квебек и като "Moving day"( по принцип днес се подновяват наемите за договори на по-голямата част от наемателите от там и местенето). Не знам дали авторката умишлено публикува тази статия баш днеска. Аз лично се уморих от местене: Бургас-София, България-Канада, в последствие на 3 различни адреса, първият път сам, вторият път с едно дете, 3-ят с две. Материалното срещу емоционалното , емоционалното срещу материалното? Оставял съм след себе си всичко 5 пъти, дали е с лекота или носталгия не съм имал време да мисля. Но по някога намирам парче материя забутано в някой кашон останал от преден живот и се учудвам каква стойност влачи и колко концентрирани спомени. Между тях 2 струговани и фрезовани пръстена от неръждаема стомана останали от баща ми, часовникът му "Атлантик" , чисто нов... , а него го няма вече 41 години. Човека и неговите чувства са толкова ефемерни и нетърайни в сравнение с един лист хартия написан преди 20 години. В апартамента в който живея , макар и под наем, за последните две години съм направил собственоръчно по мой дизайн мебели, които пасват само в определените за тях пространства...и сега пак съм пак пред кръстопът, чувствата с/у всичко което си направил до сега ....лесно е от гледната точка на 20-30 годишен без деца, но нещата са много по сложни от мятането на 100 изречения в неделя 1 юли , националният поразник на Канада или Moving day в Квебек и Ню Йорк....

"Бягство от Свободата"- Ерих Фром, чудесна книга!
Да ви я преразкажем со две думи : приятелството си е приятелство, ама сиренето е с пари.