Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Сделката на века

През 2012 – 2013 г. възможността да се купят употребявани F-16MLU от Португалия беше факт. В крайна сметка с машините се сдоби Румъния.

Те обаче не са единствения изтребител, подходящ за нашите ВВС, вижте между какво още може да избира България в следващите снимки
Предлаганите от Италия Eurofighter Typhoon са модел Tranche 1, Block 5. Произведени са между 2004 и 2008 г., които ги прави „почти нови”, по думите на генерал Румен Радев. Машините са налетели средно едва 1100 часа от общия им ресурс от 8000 часа.

Проблемите с тази опция са няколко и са свързани до голяма степен с нейните предимства. По същество Eurofighter е конструиран с ударение върху възможностите му за борба с противникови изтребители. Така машината има изключителна маневреност, мощен радар и въоръжение, давайки й сериозни чисто изтребителни възможности. Интегрирането на способности за борба със земни цели обаче върви по-бавно и в момента това е един от големите недостатъци на Eurofighter. Друг минус е високата цена на техническата поддръжка.
Шведската компания Saab предлага Gripen C/D. Машините са новопроизведени в завода на шведите в Линчопинг, Южна Швеция и това е единствената реалистична възможност на България да се сдобие с чисто нови изтребители. От компанията рекламират модела си като машина с достъпна цена за придобиване и последвала експлоатация, при която критерият „цена – качество” е най-добър от предлаганите в момента западни изтребители на пазара. Сред предимствата на този изтребител са и гъвкавите финансови решения (дългосрочни нисколихвени заеми и прочие), които предлагат шведите, както и обещания за паралелни инвестиции в българската икономика.

Шведското предложение не е лишено от недостатъци. Самият самолет е сравнително компактна конструкция, което ограничава бойния товар и далечината на полет. Машината търпи критика от недоброжелатели и по линията, че се произвежда от страна извън НАТО, но в същото време Швеция е член на ЕС, а Gripen е на въоръжение в две страни членки (Унгария и Чехия) и е на път скоро да се вземе и от трета (Словакия).
Страните от НАТО и ЕС произвеждат немалко модели изтребители, които ще прегледаме набързо и ще отбележим защо са слабо вероятен избор за България.

Lockheed Martin все още произвежда F-16. Актуалната версия, която се предлага за страни като България, е Block 50/52+. Това е една изключително зряла конструкция, която е еталон за това какво може да прави един съвременен многоцелев изтребител. Проблемът на тази опция е, че цената е сравнително висока, а политиката на САЩ при експорт на оръжия изисква 70% авансово плащане, а отговорността за търсене на банкови заеми за покриване на сделката е на клиента. За страна с нисък кредитен рейтинг като България това значи допълнително оскъпяване. Макар, че Lockheed Martin бяха сравнително активни в България, то след 2011 – 2012 г. компанията минимизира присъствието си, разбирайки че страната ни няма да може да си позволи нови изтребители.
Другото американско предложение е F/A-18E/F Super Hornet. Този многоцелев изтребител е предназначен да оперира от палубата на самолетоносач. Има завидни бойни възможности, голяма далечина на полет и огромен боен товар. Основният проблем е свързан с много високата цена и макар през 2005 – 2006 г. производителят Boeing да извършваше активна маркетингова кампания у нас, компанията отдавна разбра, че нямаме пари за техния бомбовоз и съответно машината реално не се предлага.
Новопроизведените Eurofighter са също прекрасни многоцелеви изтребители на още „по-прекрасна” цена. През 2012 г. по време на учение в Аляска германски Eurofighter успешно ловяха супермодерните американски изтребители F-22 Raptor. Германия, една от четирите страни, участващи в консорциума за производството на машината, активно присъстваше в България до към края на 2012 г., когато най-накрая се увери, че новите Eurofighter са непосилни в ценово отношение и прехвърли цялата маркетингова кампания на Италия с нейните употребявани машини.
Сходна е ситуацията и с френския многоцелев изтребител Rafale. Машина, която се слави също с високи бойни възможности, а и с изключително красив дизайн. Освен, че е на въоръжение във Франция, Rafale е избран и от Индия в мегаконкурс за доставката на 126 многоцелеви изтребителя. Проблемът тук също е високата цена, а през 2011 г. французите демонстративно отказаха да изпратят информация в отговор на българското запитване, с което ясно показаха, че нямат никакъв интерес да хабят време и пари за да продават нещо, което не можем да си позволим.
Saab в момента разработва следващото поколение на Gripen. Машината вече е продадена на шведските и бразилските ВВС. И макар външно изтребителят да изглежда слабо променен то електрониката е изцяло нова, а много от недостатъците, като малка далечина на полет и боен товар, са изчистени. Изтребителят е известен, като Gripen E/F и определено е едно конкурентно предложение на съвременния изтребителен пазар. Засега шведите не го предлагат активно в България, но ако процесът на избор се проточи още няколко години и това ще се случи.
Излишно е да говорим за варианти като F-15 и F-35, защото техните цени ги вкарват в областта на „научната фантастика”, поне що се отнася до покупката им от България.
Не на шега обаче Израел се опита да предложи изтребителите Kfir Block 60. Това са стари изтребители, произвеждани през 70-те години на база на френска конструкция (Mirage V) от 60-те, които преминават през основен ремонт и много сериозна модернизация. Макар и цената на тази опция да е приемлива, трудно може да се намери уважаващ себе си пилот, който би седнал в изтребител, произведен преди той да е роден, независимо от върховите технологии вложени в него.
F-15E може много, както за борба срещу въздушен, така и срещу наземен противник.
Обединените арабски емирства експлоатират специално конструирания за тях F-16E/F Block 60. Моделът не се предлага за експорт за други страни
МиГ-29М2 може би ще се продава добре по света, но не е за страни членки на НАТО

На празника на ВВС се сещаме, че вече 10 години в пространството виси желанието на Министерството на отбраната да купи многоцелеви изтребители за Военновъздушните сили на България. И ако през 2004 г. в т.нар. „План 2015" бе заложена покупката на 20 изтребителя, то днес се говори за скромните 8 - 10 бройки (според плана за развитие до 2020 г. приет от служебния министър Шаламанов). Цената на подобна сделка ще бъде значителна и със сигурност ще стане една от най-крупните и важни в най-новата история на МО.

Кои са основните претенденти, колко струват офертите им и как ще протече оценяването?

Тройката от 2013 г.

В началото на 2013 г., когато министърът на отбраната Аню Ангелов се беше засилил да прави имитация на избор за нов тип боен самолет за ВВС (при неспазване на Закона за обществените поръчки и в разрез с препоръките на Европейската комисия) се оформиха три опции, които до голяма степен може да се каже, че са основните кандидати и в момента. Това са употребявани Eurofighter Tranche 1 от Италия, употребявани F-16MLU от Португалия, с логистичен пакет от САЩ и новопроизведени Gripen C/Dот Швеция.

Опцията за придобиване на употребявани изтребители F-16 под една или друга форма се предлага на България още от 2001 г. Това, което изникна, като възможност през 2012 - 2013 г. са употребявани F-16, които са на въоръжение в португалските ВВС.

Самолетите са произведени през 1983 - 1984 г. Макар и построени като Block 15OCU в момента те са модернизирани до стандарта MLU. Предлаганите самолети са натрупали около 3500 часа във въздуха от наличния им ресурс от 8000 часа. Модернизацията им до стандарта MLU им дава напълно съвременни способности за работа по въздушни и земни цели. Цената, на която Португалия е готова да се раздели с тях (по около €15 - 16 млн. на самолет) е примамлива. Отделно на САЩ трябва да се плати за логистика, обучение, резервни части и други. Там сумата е по-значителна.

Слабостите на тази опция са няколко. На първо място това е мътната дългосрочна перспектива за експлоатацията на F-16MLU. В момента има няколко оператора (Холандия, Белгия, Дания, Норвегия, Португалия и Йордания), които ползват този модел, което гарантира постоянно обновяване и възможност за сравнително евтина техническа поддръжка.

След 2020 г. страните, които ще летят с този модел ще намалеят чувствително, а след 2025 г. може да се окаже, че само България го има. Как това ще да се отрази на цената на експлоатацията е трудно да се определи с точност, но със сигурност тя щеше да расте.

Другата съществена слабост е самият факт, че се купува употребяван самолет на над 30 години, минал през двама други собственика (САЩ и Португалия), а това е риск сходен с покупката на кола „втора употреба". Човек може да случи на добра машина, а може и да има непрестанни неприятни изненади.

През лятото на 2014 г. САЩ откриха, че повече от половината им налични двуместни F-16 имат пукнатини в силовата конструкция, което наложи спиране от полети на пострадалите самолети и стартиране на скъпи ремонти. Такива рискове са трудни за оценка, но са факт при употребяваните самолети. Не е ясно и дали въпросните изтребители ще могат да служат повече от 15 - 20 години, което значи, че след този период България пак ще трябва да търси бойни самолети.

Румъния купи португалските F-16 през есента на 2013 г. и тази опция вече е затворена. Но по света продължават да се експлоатират близо 2700 броя F-16 от различни модели и винаги ще има държави, които ще искат да пласират ненужните си остаряващи изтребители. В началото на октомври в гръцките медии се появи информация, че южната ни съседка е готова да продаде на България 6 - 8 от своите F-16 Block 30 (доставени в Гърция между 1988 и 1989 г.).

Вижте в галерията различните варианти пред България за нови изтребители, както и техните плюсове и минуси

Кое колко струва?

Когато през 2011 г. България пусна запитване за информация относно възможностите за покупка на нови F-16 Block 50/52, Gripen C/D, F/A-18E/F Super Hornet и Eurofighter производителите предадоха и своите приблизителни цени за купуването на осем изтребителя (два двуместни и шест едноместни), обучение, логистика за пет години и наземно оборудване.

Цените тогава бяха следните: F-16 - $1,3 млрд., Gripen - €450 млн., Super Hornet - $1,85 млрд. и цената на осем нови Eurofighter бе приблизително съизмерима с тази на Super Hornet.

Дори и тогава България да беше тръгнала към покупката на някоя от тези опции, то харчовете нямаше да свършат с това. На първо място това е необходимото въоръжение, чиято цена също е сериозна. Така например една ракета за въздушен бой AIM-120C AMRAAM струва около $1 млн. Отделно трябва да се купуват и целеоказващи и разузнавателни контейнери. За да бъде обучението и тренировката на пилотите на ниво са нужни и наземни тренажори и друга техника за подпомагане на тези процеси. Не е за пренебрегване необходимостта от модернизация и на наземната инфтраструктура. Всички тези съпътстващи разходи, независимо от избрания модел, лесно могат да прехвърлят $200 - 250 млн.

Как ще се извърши оценяването?

През януари 2013 г. ВВС обявиха формулата с която планират да оценят различните оферти. Формулата цели да даде цифрово изражение на това до колко всяка възможна оферта отговаря на изискванията на българската страна. Всеки критерии се разбива на множество по-малки изисквания, на които се дава отделна оценка и те се събират за да се даде обща оценка за критерия.

Така крайната оценка на всеки вариант (i) ще се извършва по следната формула:

Vi = 0,4Ci + 0,4Ei + 0,1Ri + 0,05Pi + 0,05Gi,

където:

- Vi е обобщената оценка на варианта, която може да е между 0 и 10, като 10 е максималната стойност;
- Ci - относителната стойност на критерия „цена на придобиване";
- Ei - относителната стойност на критерия „оперативна ефективност";
- Ri - относителната стойност на критерия „експлоатационни разходи";
- Pi - относителната стойност на критерия „схема на плащане";
- Gi - относителната стойност на критерия „гаранция".

Както се вижда, най-голяма относителна тежест (0,55) имат финансовите аспекти на всяко предложение, тоест най-вероятно е най-евтиното предложение да получи най-висока оценка.

Как ще се проведе процедурата?

Методът за провеждане на процедурата по избор и договаряне на новия изтребител за българските ВВС е завещан от министър Ангел Найденов. Дали и как той ще бъде променен от следващия кабинет засега не може да знаем, но методът на Найденов сам по себе си не е лош.

В момента в Министерски съвет има доклад на МО в който се описват двете основни възможности за поддържането на изтребителната авиация в следващите години - закупуване на нов боен самолет или поддръжка и модернизация на МиГ-29. От това, което е известно, в доклада се излагат доводи, че поддръжката и модернизацията на МиГ-29 не е ефективна, както от икономическа и политическа гледна точка, така и от гледна точка на бойната ефективност. От Министерски съвет се искаше да разгледа този доклад и да вземе решение коя от двете опции да приеме. Очакваше се, че това ще е вариантът за покупка на нов изтребител.

Веднъж дадена тази зелена светлина, по силата на Закона за отбраната и въоръжените сили, всеки разход на 100 млн. лева трябва да премине през одобрение от страна на Народното събрание. На Парламента ще бъде дадена проектната стойност на сделката и ще бъдат изложени целите и задачите, които ще изпълняват новите изтребители, както и ще се конкретизира необходимостта от тази сделка.

Ако народните представители гласуват „за", то се отива на следващия етап, в който до потенциалните участници се изпращат запитвания за оферти (Request for Proposal). Самата конкурсна процедура трябва да бъде изпълнена по Закона за обществените поръчки. Веднъж получени въпросните оферти предстои техния анализ и оценка. Благодарение на формулата, която ВВС и МО са създали (виж другото каре) ще бъде дадена оценка на всяка оферта и те ще бъдат класирани.

Пред победителя ще предстоят финални преговори за изчистване на всички детайли по нея. Когато това бъде сторено, ще бъде подписан договор между България и доставчика на изтребителите. Той, от своя страна, трябва да премине през ратификация на Народното събрание. След това от България се иска само да чака доставката на новите си бойни машини.

Кой къде е днес?

Актуалният план за развитие на въоръжените ни сили до 2020 г., който бе приет в края на септември 2014 г. от служебния кабинет предвижда покупката на 8 - 10 многоцелеви изтребителя и съпъстващата им логистика. Хоризонтът на този план е 2020 г. и в него не се залага ред по който да се осъществяват няколкото приоритетни модернизационни проекта. Факт е, обаче че работата, която е свършена по новия изтребител е сериозна. ВВС имат изготвени конкретни и подрoбни изисквания, методика за оценка, а и нуждата им от тези машини е голяма, предвид неяснотите около поддръжката на МиГ-21 и МиГ-29 в перспектива. Дали изтребителят ще бъде избран за приоритетен проект или новото правителство ще има някакви други идеи, факт е, че реалистичните опции пред България си остават все същите - употребявани Eurofighter и F-16 или нови Gripen.

Зад всяко от тези предложения седят определени плюсове и минуси, както от техническа гледна точка, така и в чисто икономически изражения. Всеки от тези изтребители има своя „фен база" по етажите в МО и ВВС, има и лобистки кръгове (при някой по-големи, при други по-малки). Но ако трябва да сме реалисти, решението за това, кой ще бъде бъдещият изтребител на България зависи не от метрите и килограмите в техническите му характеристики, а най-вече от цената му и политическата подкрепа за проекта, като цяло.

* авторът е един от основателите на списание "Аеро"

 

Най-четените