Има нещо иронично в избора точно тази седмица да се оповести, че новата версия на класификацията на психичните заболявания DSM - библията на професионалистите по психично здраве - вече няма да съдържа нарцистичното личностно разстройство. Вестта идва насред новинарски цикъл, доминиран от Джулиан Асанж, самонадеяния основател на WikiLeaks, разкриващ правителствени тайни по собствена преценка.
Но дали Асанж е нарцисист? Нарцистичното личностно разстройство е дефинирано за първи път през 1967 г. DSM-IV определя като основна характеристика на нарцисизма "редовно проявяващ се модел на грандиозност, нужда от възхищение и липса на емпатия, която започва в ранните години на пълнолетие и присъства в разнообразни контексти."
Крайно време е да освежим дефиницията
Това е дефиниция, създадена преди възхода на социалните мрежи, реалити телевизията или политически ангажираните новинарски канали, замислени да потвърждават всяко мнение на хората. Вероятно е крайно време да обновим тази дефиниция.
"Грандиозното его е задължителен компонент от нарцисизма," казва Питър Фрийд, доцент по клинична психиатрия в Колумбийския университет. Абсолютният симптом е убеждението, че на този човек се полага величие, без значение от таланта или дицсиплината.
С други думи, убедеността, че всяко твое движение заслужава да бъде снимано от телевизионен екип, е един от диагностичните критерии на това разстройство. Но сега подобно убеждение се смята за нещо нормално - скромността се е превърнала в пречка. В култура, където фантазията за слава се реализира от най-маловероятните претенденти за нея, дали все още е израз на надутост и претенция да смяташ, че светът би трябвало да те гледа и да ти се възхищава?
Заболяване или еволюционна стратегия
Всеки има нарцистични черти, и много от тях са здравословни, дори необходими за успех в определени области на съвременния свят. "Нарцисизмът не е заболяване," твърди Фрийд. "Той е еволюционна стратегия, която може да бъде невероятно успешна - когато работи".
Сега грандиозността може да осигури на обикновен, прост човек всичко - от реалити ТВ шоу до 100 000 следващи го в Twitter. По дефиниция "водопроводчикът Джо" е бил просто "обикновен Джо", който е станал известен на мига благодарение на 24-часовите новини.
Джъстин Бийбър е бил открит в YouTube. В подобна среда е естествено - и дори умно - да бъдеш нарцисист достатъчно много, за да смяташ, че може да бъдеш следващата знаменитост, тъй като наистина би могъл да го постигнеш.
Как да напомпаме крехкото си его
Ами туитовете, регистрациите във Foursquare и статусите във Facebook? Психоаналитикът Джъстин Франк смята тези нови форми за положителна форма на себелюбие, възможност зи психологическо "себевъзстановяване", където хората могат да постигнат усещането, че получават овации - което може и да им е липсвало в детството.
В този смисъл според Франк има нещо ценно в наличието на терен за крехкото его да се самонапомпва, без да прибягва към опасното поведение, толкова разпространено сред личностните разстройства.
Не всички обаче са съгласни. Във Facebook културата на баналните заявления "Еди-кой-си чака техника за кабелната!!", последвано от хор ентусиазирани отговори "Еди-кой-си харесва това" - професорът по психиатрия в школата по медицина към Корнелския университет Франк Йеоманс вижда проява на "инфантилен нарцисизъм".
По негови думи Facebook е като "упражнение за възрастни по показване и описване. Ако ти си 2-годишен, нормално е да кажеш "Бу" и всички да смятат, че си велик. Ако си на 3 години и си вържеш обувките, всички казват, че това е прекрасно. Един наистина зрял възрастен може сам да се потупа по гърба. Той няма нужда всички около него да го правят вместо него самия."
Вече се прехвърля и на жените
А "той" би могло вече да бъде и "тя." Нарцисизмът се е превърнал в толкова ценена характеристика на личността, че е преминал половата граница. В продължение на десетилетия той се е приемал като доминиращо мъжко разстройство. Сега, както твърди Харис Стратайнър, професор по психиатрия в медицинската школа към клиниката "Маунт Синай", той става все по-разпространен при жените.
Донякъде тази промяна може да бъде разбрана в понятията на това, което психиатърът от Харвард Робърт Милман първоначално описва като "придобит ситуационен нарцисизъм" - идеята, че нарцистичното личностно разстройство може да се прояви в зряла възраст - не като ранен механизъм за справяне с недостатъчно наситено с внимание детство, а като реакция на значими професионални постижения.
Неразумно е да се премахне като психично заболяване - как ще се лекува
Сега, след като зрелите жени вървят стабилно напред в кариерата си, конкурирайки се с лидерите, и изпреварват мъжете в колежите и определени сектори на трудовия пазар, те започват да бъдат податливи на същия изблик на грандиозно мислене, който отдавна е засягал връстниците им мъже.
Стратайнър вярва, че е неразумно да бъде премахвана диагнозата за нарцисизъм от DSM не само защото това е възприето понятие, но и защото ще има реални последици за лечението на това разстройство. Всъщност вероятно това е най-лошото нещо, което да се променя, коментира той.
От всички разстройства нарцисистът е най-склонен да дискредитира и подлага на съмнение всичко, което той възприема като обида. Ако това вече не е разстройство, "нарцистичният пациент ще ви каже като терапевт: "Хей, новата класификация на пхисичните заболявания DSM-V дори не вярва в това, така че защо ми лепиш такъв етикет?'"
Може би пък и да е прав.
