Година на рекорди: Кой как се представи през сезон 2011/12 в Примера дивисион | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Година на рекорди

Ивайло Стоименов
15.05.2012, 21:34 (обновена 17.05.2012, 11:34)

1 от 3 снимки Назад Напред

Реал (Мадрид), шампион, Примера дивисион, Испания, сезон 2011/12, Кристиано Роналдо, Пепе

Снимка: © Getty Images

Кристиано Роналдо и компания празнуват 32-ата титла на най-успешния клуб в Испания и света!

Рекордите - отборни и индивидуални, валяха този сезон в Примера дивисион. Реал (Мадрид) най-сетне взе първа титла от 2008 г. насам и Барселона бе победена, но и личният гений на Лионел Меси продължи да огрява световния футбол.

Виляреал отпадна сензационно, а на "неговото" място в Шампионската лига се настани Малага, следван плътно от победителя в Лига Европа Атлетико (Мадрид) и абсолютната изненада в положителен план Леванте.

Но нека да видим как се представи през сезон 2011/12 всеки от участниците в Ла Лига!

1. Реал (Мадрид), 100 точки

"Кралете" отново седнаха на престола и отхвърлиха игото, наложено от Барселона през последните четири сезона. Знакова за това бе и победата в дербито "Ел Класико", постигната насред "Камп Ноу", с която на практика бе подпечатана титлата три кръга преди края.
Успехът бе личен триумф на Жозе Моуриньо, който се доказа като най-добрият съвременен треньор, печелейки титла и в третото от най-големите първенства в Европа.

През този свой шампионски сезон Реал постави рекорди за всички времена с най-много спечелени точки - 100, и най-много отбелязани голове - 121 (3,18 средно на мач!). Именно нападението бе най-силното звено на отбора, като Кристиано Роналдо реализира 46 гола, резервата (!) Гонсало Игуаин - 22, и Карим Бензема - 21.

2. Барселона, 91 т.

91 точки в първенството, Световната клубна купа, Суперкупите на Европа и Испания, полуфинал в Шампионската лига - всичко това не звучи като провал, но за привържениците на каталунците сезонът бе голямо разочарование, след като в рамките на една седмица в края на април бе загубена домашната титла и отборът отпадна в Европа. Едва ли и евентуалното спечелване на Купата на краля на финала срещу Атлетик (Билбао) на 25 май ще е достатъчно, за да върне усмивките им.

Като капак на всичко любимият треньор Хосеп Гуардиола обяви, че напуска, за да хвърли в смут и сълзи феновете. Преходът обаче няма да е рязък, защото решението на клубното ръководство бе възможно най-доброто - наследник на Пеп ще е неговият помощник Тито Вилянова, а Барса ще продължи по същия път на развитие, така че може да я очакваме отново на върха.

Естествено, ще са необходими и някои дребни корекции - както в тактическо, така и в селекционно отношение, за да бъде избегнато безсилието срещу организирано бранещ се съперник, който знае как да накаже каталунците на контраатака - лекът срещу тяхната хегемония бе намерен тази пролет от Моуриньо и Ди Матео, а задача на Вилянова е да изведе Барселона до нова висота, на която тази тактика няма да помага на съперниците.

3. Валенсия, 61 т.

"Вечно третият" отново зае своето обичайно място и заслужава неофициална шампионска титла като отборът, класирал се веднага след двата гранда.

Това, че сякаш са абонирани за бронзовите медали, но разликата с втория е огромна (цели 30 точки в крайното класиране) сякаш е отегчително и демотивиращо за футболистите на Валенсия. Именно това е вероятното обяснение за отпускането, довело до слабите серии през януари и март, които поставиха "прилепите" в положение да се конкурират с други отбори за третата позиция и квота за Шампионската лига. Ситуацията обаче бе бързо коригирана и Унай Емери вкара възпитаниците си в правия път, така че те за трети пореден сезон завършиха на обичайното си място.

Това обаче не запази работата на специалиста с най-дълъг стаж на настоящата си длъжност в Примера дивисион (Емери водеше Валенсия от 2008) и с оглед на недоволството на публиката, че отборът не се развивал (сякаш има накъде повече!), той бе заменен с бившия защитник на "прилепите" Маурисио Пелегрино. Дали тази съмнителна авантюра ще се окаже правилен ход на ръководството, предстои да разберем, но е важно да се отбележи, че 40-годишният аржентинец няма никакъв опит като старши треньор и досега е работил само като помощник на Рафаел Бенитес в Ливърпул и Интер...

Другото име, което задължително трябва да се спомене в този обзор, е Роберто Солдадо - най-резултатният испанец в Ла Лига. Юношата на Реал (Мадрид) отбеляза 17 гола за Валенсия през сезона, а в началото на годината се завърна в нацоналния отбор след двегодишно отсъствие, възползвайки се от контузията на Давид Вия и слабата форма на Фернандо Торес, така че е много вероятно да го гледаме и на Европейско през лятото.

4. Малага, 58 т.

Неочаквано забогателият клуб, който бе купен от катарски шейх, през втората година на новата власт преизпълни плана и се класира за Шампионската лига. Воден от специалиста в това отношение Мануел Пелегрини, който навремето създаде феномена Виляреал, и с участието на класни футболисти като Санти Касорла, Жереми Тулалан, Хоакин, Йорис Матайсен, Мартин Демикелис. Всъщност, никой от тях не е световна суперзвезда, ако не броим дошлия като свободен агент 35-годишен нападател Рууд ван Нистелрой, който предвид възрастта си бе използван предимно като жокер през вторите полувремена.

Именно умната селекция и инвестициите най-вече в бази и юношеска академия отличават Малага от другите "арабски" клубове в Европа - Манчестър Сити и Пари Сен Жермен, харчещи значително повече и търсещи бързи резултати. Както е тръгнало, успехите и там няма да закъснеят.

5. Атлетико (Мадрид), 56 т.

"Червено-белите" късно се сетиха за атаката на зона "Шампионска лига" и като че ли отделиха повече енергия на преследването на трофея в Лига Европа, където бяха безапелационни и никой не може да им го отрече.

Всъщност, в края на 2011, под ръководството на Грегорио Мансано Атлетико беше нИкъде в средата на таблицата. После от Аржентина дойде бившият играч на мадридчани Диего Симеоне, който веднага успя да осъществи пълна промяна в представянето на отбора и много малко не му достигна за четворката.

След като нещата си дойдоха на мястото с треньора, остава и по-нагоре в управлението на клуба някак си те да започнат да се случват правилно, за да не остане пролетта на 2012 поредното епизодично избухване, последвано от нов срив.

Завършваме с Радамел Фалкао - "тигърът", който дойде от Порто за 40 милиона евро, и наниза 24 гола в Примера и 12 в Лига Европа, превръщайки се в отличен заместник на продадените миналото лято Форлан и Агуеро. Първостепенна, но и трудна задача пред ръководството е да задържи колумбийския стрелец поне за още един сезон.

6. Леванте, 55 т.

Стари, бедни, грозни и неталантливи - така ги определи известният анализатор на испанския футбол Сид Лоу в своята рубрика в английския "Guardian" и има защо. Само че със селекция за 210 хиляди евро (да, няма грешка!) и средна възраст на титулярите 31 години Леванте постигна победи над шампиона Реал (Мадрид), финалистите в Лига Европа Атлетико и Атлетик и купилия футболисти за 60 милиона Малага.

През голяма част от първенството "жабите", както е прякорът на Леванте, заемаха място в четворката, а след VIII кръг дори бяха и втори. Така, макар че не успяха да удържат на напора на богатия Малага и да се докопат до Шампионската лига, те все пак взеха квота за Лига Европа, в което също няма никаква логика. Браво!

7. Осасуна, 54 т.

Странен е отборът от Памплона. Вкара малко - 44 гола, и получи много - 61, повече отколкото допуснаха само изпадналите Спортинг (Хихон) и Расинг (Сантандер) и спасилите се в последния кръг Райо Валекано и Реал (Сарагоса). Осасуна влезе в новините най-вече с гръмките си загуби с 1:7 и 1:5 от Реал (Мадрид), 0:8 от Барселона и 0:6 от Райо Валекано. Същевременно обаче момчетата на Хосе Луис Мендилибар записаха и сензационна победа с 3:2 над Барса през февруари и тогава изоставането на каталунците от върха стана цели 10 точки. Макар и с противоречиви резултати и без никакви звезди в състава, баските се добраха до Лига Европа и са третата приятна изненада през сезона след Леванте и Малага.

8. Майорка, 52 т.

Островитяните не показаха нищо кой знае какво през сезона, но серия от четири поредни победи през април и май ги направи дори потенциален участник в Шампионската лига преди последния кръг. Да, ама не - в него те трябваше да гостуват на първенеца Реал (Мадрид) и загубиха с 1:4, което ги лиши дори от квота за Лига Европа. Все пак и осмата позиция не е лошо постижение предвид финансовата криза и лошия старт, така че Хоакин Капарос и отборът му заслужават добри думи.

9. Севиля, 50 т.

Двукратният носител на Купата на УЕФА е едно от разочарованията на сезона. През повечето време "червено-белите" гравитираха около местата, даващи право на участие в Европа, но глупаво загубиха точки, често пъти и в мачове с преки конкуренти и сега ще гледат евротурнирите по телевизията. Треньорската рокада през януари, когато легендата на Реал (Мадрид) Мичел замени Марселино също не даде резултат, съдейки по крайното класиране.

10. Атлетик (Билбао), 49 т.

Представянето на баските буди смесени чувства. Под ръководството на уважавания аржентински треньор Марсело Биелса те надиграха и отстраниха самия Манчестър Юнайтед в Лига Европа, на четвъртфинала се разправиха жестоко с Шалке, а на полуфинала отстраниха Спортинг (Лисабон) - всичко това на фона на прекрасен нападателен футбол.

Във вътрешното първенство обаче не можаха да покажат постоянство и често се дънеха непосредствено след европейски мач. Сега на дневен ред е финалът за Купата на краля срещу Барселона след десетина дни, в който ще видим двата може би най-атрактивно играещи отбори в съвременния футбол. Жалко е, че и тази година Атлетик се размина с участие в Шампионската лига.

11. Хетафе, 47 т.

Симпатягите от мадридското предградие в нито един момент не бяха реално застрашени от изпадане, но и никой не ги възприемаше на сериозно като кандидат за евроучастие. Акцентът на сезона им бе победата с 1:0 над Барселона през ноември, която показа, че каталунците май не са непобедими и позволи на мечтите на Реал (Мадрид) за титла да придобият по-достоверни измерения.

12. Реал Сосиедад, 47 т.

Тимът от Сан Себастиан е поредният, който не остави особена следа с представянето си през изминалия сезон, но запомнен с подвизи в отделни мачове. Той бе първият, взел точки от Барселона още във втория кръг от първенството, когато на свой терен завърши 2:2 с все още действащите шампиони. Въпреки това обаче се видя, че сегашният състав е доста далеч от класата на предишни поколения в Сосиедад, които често се добираха до европейските надпревари.

13. Бетис, 47 т.

"Зелено-белите" бяха приятната изненада на старта, започвайки с четири поредни победи след завръщането си в елита! След като оглави временното класиране Бетис обаче навлезе в доста по-дълга негативна серия. Тимът от Севиля нареди шест загуби, след това равенство и нови три поражения! Като изключим нападението, където Рубен Кастро наниза 16 гола, подкрепян от звездата Роке Санта Крус, малцина са останалите футболисти, които заслужават да бъдат споменати. Естествено, изключение прави халфът Бенят, който с трите си гола в градското дерби донесе четири точки срещу Севиля (1:1 и 2:1). Така в този свой първи сезон в Примера след двугодишно прекъсване момчетата на Пепе Мел направиха щастливи своите привърженици с това, че запазиха мястото си и че наказаха местния враг.

14. Еспаньол, 46 т.

Дълго време изглеждаше, че вторият по сила отбор в Барселона е способен да се намеси в разпределението на евроквотите, като по средата на кампанията дори заемаше пето място. Финалът на първенството на "синьо-белите" обаче бе пълна трагедия, като в последните си 11 мача те постигнаха едва 1 победа и често намираха място в рубриката ни "Издънка на кръга".

15. Райо Валекано, 43 т.

Ако Еспаньол деградира накрая, то какво да кажем за Райо! "Светкавиците", които през есента радваха с изявите си, напролет се сринаха в синхрон с поредните финансови сътресения в клуба и трябваше да се спасяват с победа в последния кръг срещу Гранада. Преди това мадридчани паднаха шест пъти поред. Преди това смазаха Осасуна с 6:0, след като бяха загубили три мача. Очарователният имидж на отбор, от който може да се очаква всичко, съпровожда Райо Валекано и при това негово завръщане в Примера дивисион. За щастие, най-пънкарският клуб в света след Санкт Паули отново е в Ла Лига и ще ни радва и през следващия сезон.

16. Реал (Сарагоса), 43 т.

"Белите" прекараха на дъното по-голямата част от първенството и излязоха над зоната на изпадащите точно когато трябваше - в крайното класиране. След като почти бе изпаднал, някогашният носител на КНК все пак събуди бойкия си дух под ръководството на Маноло Хименес и с героичен финален напън (8 победи в последните 11 мача) успя да се измъкне за радост на любителите на традициите в испанския футбол.

17. Гранада, 42 т.

Отборът от града, известен като последната крепост на маврите по време на Реконкистата, не отпадна като на магия в дебютния си сезон в Примера след 35-годишно отсъствие. Само 2 минути разделиха "червено-белите" от завръщане в Сегунда дивисион - победният гол на Фалкао от Атлетико (Мадрид) в 88-ата мин. във вратата на Виляреал потопи "Жълтата подводница" вместо тях. Така клубът, който е нещо като филиал на италианския Удинезе ще продължи да се състезава в елита на Испания и през есента.

18. Виляреал, 41 т.

Ако преди девет месеца някой бе казал, че четвъртият в миналото първенство ще отпадне, сигурно биха го прибрали в психиатрична клиника. След продажбата на Санти Касорла в Малага, контузията на голмайстора Джузепе Роси и бойкота на Нилмар обаче приказката на Виляреал засега спря дотук. А, както стана дума по-горе, спасението бе много, много близо - на две минути.

19. Спортинг (Хихон), 37 т.

Подобно на Реал (Сарагоса), и астурийците водеха храбра битка до последно за спасяването на кожата си. За разлика от тази на Реал обаче, силата на Спортинг закъсня да прояви и някогашният национален треньор, печелил и титли с Атлетик (Билбао) - Хавиер Клементе, не можа да помогне на отбора.

20. Расинг (Сантандер) 28:63 27

Аналогичен случай: начело на Расинг бе друго голямо име - Ектор Купер. Той обаче подаде оставка още през ноември. Само че смяната му с Хуан Хосе Гонсалес не промени хода на събитията, нито това, че и той отстъпи мястото си на Алваро Сервера през март. Така още на 29 април "зелено-белите" станаха първият изпаднал клуб.

Oще: барселона  виляреал  жозе моуриньо  испания  кристиано роналдо  леванте  лионел меси  обзор  примера дивисион  реал (мадрид)  рекорди  сезон 2011/12 


Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.


Видео