Някога пробвали ли сте да изслушате или прочетете цяло интервю с Андрес Иниеста? Ако не сте го гледали как играе, ще си помислите, че това е най-скучният човек на света и по средата на интервюто или ще превключите на турски сериал, или ще кликнете на нов линк със заглавие „Ути Бъчваров готви с главата надолу, пак никой не го гледа".

Скромността на испанеца на моменти е дразнеща, политически коректният му израз наподобява повече на европейски чиновник, отколкото на човек, който по цял ден го бие топка по главата. Забравете да изкопчите някоя друга пикантерийка от него, като скала е. Понякога имам чувството, че не регистрира какво се случва наоколо, освен ако хората не са облечени във футболни екипи и не се опитват безуспешно да вземат топката, която е като залепена към крака му.

А сега нека му сложим бутонки, къси гащета и тениска - това не е ли един от най-великите футболисти, които сте гледали някога? „Дон", „Свети" и какъв ли още не Андрес е благословия за феновете. Зинедин Зидан казва, че Иниеста му напомня на него самия: „[...]само че е по-блед от мен", шегува се Зизу.

И наистина - ако съдехме само по външния му вид, нямаше да го причислим към иберийска нация. „Бледият рицар" прилича повече на неуспешна кръстоска между шотландец и ирландка, отколкото на представител на средиземноморски народ. Нравът му също е присъщ по-скоро на скандинавец, отколкото на испанец.

Виждал съм го два пъти да се радва като Индзаги (Пипо се радва на всеки гол, все едно е спечелил "Златната топка"). Единият път беше след попадението му срещу Челси на полуфинала на Шампионската Лига преди три години, а другият - когато порази вратата на Мартен Стекеленбург на финала на Световното първенство в ЮАР.

През останалото време испанецът е сдържан, фокусиран и концентриран. Може да се усмихне непринудено, след като е прехвърлил Касияс, или да удари въздуха с юмрук, след като е пуснал пас през четирима защитници към Меси и аржентинецът е вкарал, но дотам.

Само прочетете думите му след историческия финал на Европейското първенство това лято, когато получи наградата за „Най-добър играч на финала" и „Най-добър играч на първенството", а Испания записа името си със златни букви във футболната история - „Ние сме доволни от това, което показахме и продължаваме, без да се главозамайваме".

Моля? Та той заслужи по-голямо признание от някои от най-великите в света за всички времена - и то като подаде само една асистенция и не вкара нито един гол! „Как така?", ще попитате. „Ами, ето така...", отговарям аз. Най-доброто описание за качествата на Иниеста и страха, който всява у съперниците, не може да се изкаже и с милиони думи. Но стигат две снимки...

В мача срещу Италия в груповата фаза на Европейското първенство фотограф запечата момент от мача, в който Андрес бе заобиколен от петима италианци. Петима! И за тези, които не помнят ситуацията - той намери изход и подаде топката. Снимката стана световна сензация и обиколи спортните сайтове и социалните мрежи с мълниеносна скорост.

И точно когато си мислехме, че „всяко чудо е за един ден", същата ситуация се повтори и срещу Хърватска - леко прегърбената фигура на „Каспър" бди над топката като майка орлица, а пет тъмни балкански субекта се спускат към нея, готови да я отскубнат от милата му прегръдка. Така и не успяха...

Няма да намерите журналист, треньор или фен, който да напише или каже нещо негативно за Андрес Иниеста. Професионалното му отношение към футбола и съотборниците всява уважение, достойно за единици модерни спортисти. Треньорът му в националния отбор на Испания Висенте дел Боске индиректно казва, че Андрес е точно толкова, ако не и по-добър от Меси: „Той е съвършеният футболист. Може да атакува, да защитава, да създава положения и да бележи."

„Пускал съм го на всякакви позиции - крило, централен полузащитник, опорен халф, „фалшива деветка" - и винаги е играл отлично", допълва Франк Рийкард. „Андрес е уникален, той е звезда!", хвали го и в типичния си стил Пеп Гуардиола, „Работи здраво и вкарва повече, отколкото си мислите. Едно от най-добрите му качества е способността му да разцепва защитата".

Както в последните години, така и този път „Мозъкът" е във финалния списък за носителите на „Златната топка", редом с Кристиано Роналдо, Андреа Пирло, Икер Касияс и съотборниците си в Барселона Шави и Лионел Меси. И докато последните три пъти гласуването бе по-скоро проформа, сега не изглежда така.

На футболния свят му писна да се прехласва по Меси, защото мъникът подобри всички брадясали рекорди. Ако няма да е той, няма да е и Роналдо, защото обективното мнение е, че португалецът диша праха на аржентинеца, а няма и постижения с националния си отбор.

Така остават европейските шампиони и Пирло. Отсега се говори, че Касияс е фаворит, но не съм сигурен, че останали пред избора „Андрес, Икер или Шави", журналистите, както и капитаните и треньорите на националните отбори, няма отметнат „най-бледата" кутийка.

Аз поне бих.