Шокиращата колаборация между Пол Маккартни и посредствения рапър Кание Уест хвърли светлина върху мрака в съзнанията на милиони млади хора.
Всички подозрения за гаргантюелската интелектуална и естетическа бездна в света на съвременното тийн войнство се оправдаха по възможно най-пародийно-гавраджийския начин като в епизод на "South Park".
Вече е официално - една твърде солидна част от "бъдещето на човешкия род" е разведена с качеството, красотата, добрия вкус и стои на титанична дистанция от базови познания и елементарни културни ориентири.
Представителите на YOLO (което идва от You Оnly Live Oncе) поколението не просто не харесват качествена музика. Те дори не са я и чували. Медиите внезапно разбраха, че мейнстрийм младежите не знаят кой е Пол Маккартни и нямат никакво отношение към добрите продукти на човешкото въображение.
Критична маса от тях системно тъпчат мозъците си с "джънк" развлечение.
Но стига с ретроградните обвинения и дидактичното сочене с пръст към динамичната, витална, вълнуваща прослойка на "хип-хоп, хаус и дъбстеп слушащите, 9gag-ващи инстаграмски консуматори".
Нека им дадем думата. Представяте ли каква ще е реакцията на хората, които смятат, че Кание Уест ще подари кариера на Пол Маккартни, при среща със съкровищницата на световната култура?
Предлагаме няколко резюмета и анализи на иконични музиканти, филми и книги през погледа на YOLO масовката и SWAG тълпата.
Младежите, които мислят, че Еминем е ретро, се запознават с шедьоври за пръв път и дават своето неподправено мнение.
Ето как феновете на хип-хоп-а и електорнните партита описват и осмислят важни артисти и произведения от XX век. От тези, без които светът щеше да е прилича на риалити шоу за живота на Кание и Ким.
Или на разлагащо сетивата тийнеджърско ежедневие. Мненията и лексиката на всички участвали в експеримента се припокриват изцяло и затова ревютата са решени в първо лице множествено число.
Фред Астер:
"Пфффф, каква е тая смешка бе. Това от коя ера е. Дори в час по история не ни връщат толкова назад във времето. Еми, не е готино, сириъсли. Как си представяш някой да изтрещи в клуба на това. Къде е баса, кой ще стовари епик бийта, няма готини танцьорки с големи дупета да туъркват около костюмирания чичо. Не е секси хореографията и това черно-бяло идва малко архивно.
Също така изглежда много добричък, безопасен, весел и добронамерен човечеца, а това не е SWAG. Ама изобщо. Не се вижда дали има татуси, а текстовете на песните не ни говорят нищо. По-скоро не."
"Фермата на животните" на Джордж Оруел:
"Скуууукаааа. Това фентъзи ли трябваше да бъде. Някакви говорещи животни натириха селянина си и започнаха да се карат. Да ти умре коня. Ама верно умря коня. И много мрачно едно такова, то и за деца не става. Нищо, че има приказващи прасенца. Честно казано не му разбрахме пойнта на това - някакви речи, песни, истории, работи... Кой какво направи, оня избяга, другия напредна с материала, някакви схеми там... Леейм. И до края да бяхме чели пак нямаше да стане ясно. А и е дълга.
И кво, хем са говорещи животни, хем нямат специални супер сили или нещо такова. С нито един образ нямаш идентификация както вика тая в час по литература.
Не бихме я дочели."
"Имало едно време на запад" на Серджо Леоне:
"Ебаси бавния филм. Това кога е снимано, преди новата ера, ли. Докато се застрелят и мина цяла вечност. Не мога да повярвам, че някой смята това за развлечение. Суууепр дълги кадри и сцени, в които нищо не се случва. Това ли ви е киното. Вие "Отмъстителите","Бързи и яростни 5" и "Последния ергенски запой" гледали ли сте. Динамика, ритъм, знаеш какво се случва, кой какъв е.
Не разбрахме защо изглежда така филма и какво ги даваха мръсните каубои по един час всеки. На пет пъти го изгледахме това мъчение. Тегава схема. Все едно бяхме взели някакъв даунър, много е свалящ филма, няма енергия, няма ъп. Верно е "имало едно време". В смисъл - в миналото е, в древността. Сега такива филми няма. За щастие."
Дюк Елингтън:
"Не става. Дори и за напушени идва много, хмм, много... едно такова... Как да го кажем, абе, сещаш се. Не е куул. Това не знам по какъв повод може да се слуша - не е за парти, не е за път, не е за събиране с приятели. Много объркано, сложно едно такова. В смисъл, не можеш да му хванеш темпото и да си денсиш.
Това изобщо слушал ли го е някой. В смисъл, музиката не трябва да е мозъчна хирургия или ракетно инженерство. По-простичко и ударно. Да се усети. Брутален бас, болни бийтове, картечен речетатив. Съобразявайте се. Тоя Дюк няма да има късмета на Маккартни, не виждаме как Кание би му дал нещо да прави с него.
Сега ще си оправяме вкуса с дръменбейс трошалки и дъбстеп изтрещелки."
"Ани Хол" на Уди Алън:
"Тоя чичо с очилата сме го виждали, но тук е много, хм, еми, много по-недърт е. Трудно ни е да си представим, че някога е бил млад. А, филмчето не го хвалете много, нищо чудно, че никой не го знае.
Много приказки, бе. Защо се говори толкова във филма, нищо не запомних. Бла-бла-бла-бла... Стои с лице към камерата и приказва. И не спира. Такива филми трябва да ги забраняват със закон. Живее се само един път, бе хора, кой ще го слуша този да философства.
И как се обръща към зрителя и му говори директно, това веднага ме извади и от филма, и то всичко.
Също така много леймърски сваля мацките, нищо не му разбрахме. Днеска никоя няма да му пусне с подобен подход. И с тези дрехи. Като цяло Уди Алън няма никакъв SWAG. Сириъсли."
