Шокиращи разкрития, които накараха случая с Корпоративна търговска банка да изглежда като някоя от финансовите афери, разтърсили света в разгара на кризата, направи БНБ в петък. Но казаното, вместо да даде отговори, повдигна повече въпроси.
На 19 юни, ден преди ръководството на КТБ да потърси помощ от централната банка, е извършено неправомерно теглене от трезора на необичайно големи суми. Става въпрос за 93 139 500 евро, 23 657 575 лева и 45 000 щатски долара. Общата левова равностойност на взетите пари в брой е 205 887 223 лв, отчете БНБ. Според оповестената информация те са били изтеглени чрез трето лице и предадени срещу разписка на мажоритарния собственик на търговската банка.
Прокуратурата пък оповести, че има доказателства, че председателят на Управителния съвет и изпълнителен директор на КТБ - Орлин Русев, лично е разпоредил изваждането на парите от трезора на банката и предоставянето им на трети лица.
Очевидно не става въпрос за закриване на депозитна сметка. А сумата е достатъчно голяма, за да затрудни, поне в краткосрочен план, осъществяването на оперативната дейност на банката.
Така стигаме до първия съществен въпрос. Какво е станало с тези близо 206 млн. лв?
Впоследствие Софийската градска прокуратура изненадващо промени текста на обвинението и само ден след оповестяването на информацията за изнасяне на пари с чували, посочи пред съда, че изпълнителният директор на КТБ Орлин Русев и касиерката на банката Маргарита Петрова са уличени в присвояване на средства в периода 2011 г. - 19 юни 2014 г. Главната счетоводителка Мария Димова и нейната заместничка Борислава Тренева-Кючукова пък са обвинени, че са заличавали следите им.
Сумата остава същата, но периодът на присвояването се удължава до 3 години. Това също повдигна въпроси. Колко пари са били изтеглени неправомерно от банката на 19 юни? Имало ли е въобще такова теглене? Защо оповестените от БНБ данни се разминават с тези в обвинителния акт?
В изявлението на Управителния съвет на БНБ по случая пише, че липсват, а по-вероятно е да са унищожени, съществени части от кредитни досиета за 3.5 млрд. лв., от 5.4 млрд. лева общ кредитен портфейл. Значителна част от този портфейл сочи за много голяма свързаност между длъжниците и с мажоритарния акционер Цветан Василев.
Към края на първото тримесечие на тази година КТБ отчита дял на квалифицираните кредити в портфейла си от 1.27%. При средно ниво на лошите и преструктурирани кредити в банковата система от над 22%, показателят изглежда нереалистично нисък. В управление Банков надзор изглежда не са обърнали внимание на този парадокс.
Стигаме до въпроса, защо?
Данни за прекомерни експозиции на КТБ към компании, свързани с мажоритарния собственик Цветан Василев, в медиите има от повече от година. Но те остават извън полезрението на БНБ до резултатите от последния одит.
Съгласно действащия от 1997 г. Закон за Българската народна банка, правата и отговорностите за функцията банков надзор са дадени на подуправителя, ръководител на управление Банков надзор.
Така БНБ упражнява надзор върху дейността на банките. Тя има право да изисква от тях да й предоставят всички необходими счетоводни и други документи, както и информация за дейността им, и да извършва проверки на място.
При упражняване на надзорните си правомощия подуправителят на БНБ, ръководещ управление Банков надзор, прилага самостоятелно и независимо предвидените законови мерки за въздействие и санкции.
На 18 юни тази година Цветан Гунев, подуправителят на БНБ и ръководител на управление Банков надзор, беше привлечен от прокуратурата като обвиняем за длъжностно престъпление.
Самият Гунев обаче беше избран за поста от Народното събрание на 12 юни 2013 г. с гласовете на БСП и ДПС. А проблемите в КТБ датират от преди това.
Въпреки обявената липса на част от кредитните досиета, длъжниците не могат да се скрият. Заемите, взети от тях, са вписани в Кредитния регистър, който се води от БНБ.
Но в оповестените данни за одита на КТБ се посочва, че в резултат на липсата на достатъчно информация не може да се оцени финансовото състояние на длъжниците и възможността им да обслужват кредитите си.
Не могат да бъдат оценени също така и наличието и качеството на обезпеченията, което от своя страна води до невъзможност за съставяне на крайно заключение за състоянието на кредитния портфейл в размер на 3.5 млрд. лв.
С други думи няма яснота какви са реалните активи и пасиви на търговската банка. Така стигаме до още един въпрос. Неплатежоспособна ли е КТБ?
Въпреки липсата на ясна оценка по въпроса, БНБ заявява, че лицензът на Корпоративна търговска банка ще бъде отнет и ще се пристъпи към обявяването й в несъстоятелност.
Всички "добри" активи и пасивите на КТБ ще бъдат прехвърлени в Креди Агрикол - България, която ще бъде одържавена под ново име. Средствата на мажоритарния собственик и свързаните с него фирми и лица обаче няма да бъдат гарантирани от държавата и остават в КТБ.
Тук се сблъскваме с проблема за върховенството на закона. Той трябва да е еднакъв за всички. Според действащите в момента регулации са гарантирани депозитите на стойност до 100 хил. евро.
БНБ обаче решава да гарантира всички депозити в КТБ, освен тези на мажоритарния собственик и свързаните с него фирми и лица. Подобно изключение би било прецедент в българското право. С други думи централната банка ще решава кои депозити са гарантирани и кои не - за всеки частен случай. Това едва ли ще засили доверието в банковата система.
Плановете на БНБ за оздравяване на Креди Агрикол ще станат възможни след приемането на специален закон, който вече е изготвен. Той ще даде на централната банка и в частност на нейния управител още по-големи правомощия.
Проблемът е, че и досега БНБ имаше огромни възможности да действа. Реално, ако банковият надзор си беше свършил работата, нямаше да има проблеми в КТБ. А управление Банков надзор е част от централната банка, не някаква външна структура. Така стигаме и до последния, но може би най-важен въпрос. Кой ще пази пазача на българската банкова система?
