ТРИ СПЕШНИ МЕРКИ ЗА СПАСЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ ФУТБОЛ

1. Драстично намаляване на отборите в „А" група

През април Webcafe стартира медийна кампания за намаляване на отборите в „А" група под надслов „10 през 15-а", в рамките на която предложихме как в продължение на три сезона съставът на елитната ни футболна дивизия да бъде сведен до конкурентната бройка от 10.

От БФС вече взеха решение именно в този дух да намалят с два отбора „А" група, като изпаднат четири, а влязат два. Имаше възможност промяната да стане факт още това лято заради неизправността на някои от клубовете спрямо критериите за професионален лиценз. Футболната централа обаче отново си затвори очите, раздавайки лицензи тип „Стиви Уондър" и всичко си продължава по старому поне още една година.

След това, което видяхме в четвъртък, смятаме, че не е правилно да се чака, а трябва да се действа още сега (същото мнение изразиха вчера в своето предаване и колегите от спортно шоу „Гонг" на Дарик радио). Първенството не е започнало, така че никой конкретен клуб няма да бъде ощетен, ако Изпълкомът вземе решение, което е в правомощията му - да обяви, че отпадат 7 (да, седем!) клуба от 10-о до 16-о място, а осмият, заел девета позиция, играе бараж с втория в „Б" група. Първият от втората ни дивизия, естествено, се класира директно.

По този начин би било логично съставът на „Б" групата да бъде временно увеличен, като в следващите два сезона да се намалява постепенно до 16 или 14.

Важното е в елитната ни дивизия да се създаде истинска конкуренция, което може да се постигне именно чрез намаляване на тимовете и елиминиране на „златната среда", водещо до това всеки да се бори или за място в евротурнирите, или за оцеляването си. А когато отиде в Европа, ще е изиграл 36 мача (с по 4 срещи между всеки два отбора) в пределна мобилизация.

2. Задължителна квота за млади български футболисти

Според настоящите разпоредби на БФС отборите в „Б" група са длъжни да използват във всеки мач двама футболисти до 21 години.

Предлагаме да се отиде още по-далеч и това условие да стане задължително за клубовете и в „А" група, които да трябва да пускат трима младежи до 21 години.

Какво като е драстично, какво като го няма никъде!? От катастрофалното състояние на юношеските школи пати целият ни футбол и най-вече националните ни отбори. Юношеските и младежките гарнитури са посмешище във всеки квалификационен цикъл за голямо първенство (отдавна не се сещаме въобще да говорим за финали), а това, естествено, се отразява пагубно и върху представителния тим на България.

Младите футболисти имат нужда от игрова практика на най-високо ниво, а този е начинът и клубовете да бъдат задължени да работят адекватно и с юношеските си академии. Ако нямаш трима футболисти до 21 години, които да са титуляри в даден мач и поне още двама за резерви, просто губиш служебно. Това е! Да видим после как родители ще дават подкупи на треньорите в школите, за да играят техните деца, след като от тези школи се очаква да дойдат играчи, равностойни на мъжете...

Допълнителна пречка за намирането на вратички в правилото би трябвало да бъде въпросните млади футболисти да са българи или граждани на Европейския съюз (ако не са, да са тренирали поне две години в българска юношеска школа). Защото иначе ще се напълним с още повече евтини играчи трето качество, паднали от някоя палма.

3. Нулева толерантност към корупцията във футбола

Както стана дума във въведението към статията, това трето предложение е отправено към държавната власт. Не е нормално нещо толкова очевидно да бъде предлагано на тези, които са избрани или назначени да се занимават с това (полиция, следствие, прокуратура, съд), но кой пък е казал, че живеем в нормална страна.

Непрекъснатото уговаряне на мачове в интерес на даден отбор или пък с оглед на печалби от залагания дори не може да попадне в категорията публична тайна, защото се прави очевидно и безобразно на всички нива във футбола, включително в контроли и в мачове на юношите.

В съседни на нас страни като Турция и Гърция, да не говорим за Италия, се взимат крути мерки и от футболните асоциации, и от държавната власт за изкореняване на тази напаст, като дори и водещите клубове и футболисти не са застраховани от разследвания, съдебни дела и сурови наказания.

Изключено е в България доказателства за тези далавери да липсват. Единственото, от което има нужда, е политическа воля (не можем да я търсим в БФС, тъй като той е функция на същите тези клубове, които си уговарят мачовете) и здрава работа.

Настоящият министър-председател, който претендира, че дава мило и драго за спорта и футбола, непрекъснато урежда спонсори на популярните футболни клубове в търсене на народната любов, а от това в крайна сметка няма почти никаква полза, тъй като по този начин подпомага преди всичко олигарсите, стоящи начело на клубовете.

Вместо това Борисов може да се заеме решително с прочистването на българския футбол от корупционната язва (дори и от това да ги заболи някои негови приятели) - и без друго, напук на конституционното устройство на републиката, в момента всички власти са на негово разпореждане.

Тук не става дума за забранената от ФИФА и УЕФА държавна намеса във футболните дела, ами за чисто антикриминални действия. Когато съответните служби свършат своята работа и разкрият и осъдят нарушителите, и БФС няма да има избор и ще трябва да вземе мерки съобразно собствените си нормативни актове.

Нека всеки ръководител, футболист или съдия, който е забъркан в схема с уговорки, загуби правото да упражнява труда си за дълго време и нека всеки такъв клуб бъде пратен във „В" група. Като привърженик на един от водещите български отбори, въобще не бих се разстроил, ако дори и той понесе най-тежки санкции при доказани действия в разрез с феърплея.

Защото, когато се върне, ще е оздравял, по-силен и истински. Както никой фен на Локомотив (Пловдив) няма да плаче за Коко Динев.