Вчера Джак Никълсън, който за 70-ия си юбилей, нае 70 красиви сервитьорки, навърши 75. Номинираният 12 пъти за Оскар (и спечелил три статуетки) продължава да пуши, казвайки: "Това е нещо, вградено дълбоко в мен. Мразя да ми казват какво да правя. Веднага започвам да се съпротивлявам... Прекалено бурно реагирам на това да ми насочват вниманието нанякъде."
Никълсън продължава и да пуши канабис. "Не го заявявам публично, но мисля, че е ясно, че това е нещо лечебно..."
Очарователен, обаятелен, забавен и напълно оригинален във всяко отношение, преди две години Никълсън заяви: "Ако мъжете бъдат честни, всичко, което правят, навсякъде, където отиват, е с цел да бъдат с жени. Имало е моменти в живота ми, когато съм се чувствал странно неустоим за жените. Но вече не съм в това състояние - и това ме натъжава. Но също така вярвам, че голяма част от узряването на моя характер е дошло от остаряването и отслабването на силите ми. Това е акт на балансиране; трябва да свикнеш да не се бориш срещу течението."
В него няма и помен от звездомания
Въпреки че повечето хора се наслаждават на заслепяването на другите с присъствието си, Никълсън е изключение. "Мразя това. Не искам към мен да се отнасят като към Медуза Горгона или като към мемориала на Линкълн. Хората имат представа за мен, която е далеч от реалността. На снимачната площадка съм актьор като всеки друг. В повечето случаи за всяка роля, която аз изпълнявам, мога да се сетя за други актьори, които биха я изпълнили по-добре“, казва Никълсън, който през 1975-а за удивителната си игра във филма на Милош Форман "Полет над кукувиче гнездо" по известния роман на Кен Киси, съвсем заслужено получава своя първи "Оскар".
Първата му номинация обаче е за "Волният ездач", култова лента с участието на Питър Фонда и Денис Хопър, известна с разврата и невъздържаността зад кулисите.
Напълно естествен
"Не съм си правил пластични операции. Не искам да съдя никого, но някои от нещата, които виждаме в наши дни в Холивуд, са малко плашещи. Имам предвид, не знам какво става, но не искам да плаша хората. Никога не ми е допадала идеята за хирургически операции. Някога бях свидетел на първата въобще операция за увеличаване на бюста. Когато докоснах това нещо, което изглежда като полиетилен, нещата свършиха. Гръмна ми бушонът. Може и да е детинско, но не мога да го приема."
"Искам да кажа, че ако някой може да ме подведе с нов бюст или устни, нямам нищо против да бъда заблуден. Но трябва да призная, че имам предразсъдъци по този въпрос. Не се притеснявам от бръчките - нито у мен, нито при жените. Намирам ги за нещо интересно. Не виждам вече толкова добре, така че понякога се гледам в оледалото и се виждам как съм изглеждал като млад. Но преди няколко години забелязах, че вече нямам косми под глезените - и си помислих "Джаки, вече си стар човек".
