Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Брилянтният Бербатов, на когото все не му достига малко

Нямаше как Бербатов да се превърне в Кантона в Юнайтед. Той имаше същото присъствие на терена, физически данни и технически способности, но не можеше да въздейства върху останалите в големите мачове. Снимка: Getty Images
Нямаше как Бербатов да се превърне в Кантона в Юнайтед. Той имаше същото присъствие на терена, физически данни и технически способности, но не можеше да въздейства върху останалите в големите мачове.
Никой и никога не постави под въпрос таланта на Бербатов, защото миг на брилянтност можеше да направи интересен дори и най-скучния мач.
Въпросите за неговото поведение на терена обаче бяха неизбежни.
Той рядко говореше, но езикът на тялото му крещеше, че не му пука.
И в Монако той все още има блясъка на холивудска звезда.

Завръщането на Димитър Бербатов в Англия с екипа на Монако за осминафиналния двубой с Арсенал от Шампионската лига бе отбелязано подобаващо. Интересът към бившата звезда на Тотнъм, Манчестър Юн. и Фулъм бе огромен, а "Дейли мейл" бе само едно от изданията, което помести обширен материл за българския голмайстор.

Най-странното около Димитър Бербатов е, че от него винаги се иска още малко. Просто си представете колко добър можеше да бъде, ако се опитваше, ако правеше повече усилия и се раздаваше повече на терена.

Тези, които заформиха най-добри отношения с него, като Мартин Йол, изглежда не се изкушаваха да изискват повече от него и просто го приемаха такъв, какъвто е - различен от другите.

Може би холандецът разбираше енигмата на Бербатов по-добре от другите

или пък виждаше в него нещо холандско. Бербатов играеше като Марко ван Бастен, а в контрола на топката и дрибъла на късо разстояние наподобяваше Денис Бергкамп.

"По неговите разбирания, той се трудеше много", казва Йол, който беше негов треньор в Тотнъм, а след това го привлече и във Фулъм.

Бербатов пристигна в западен Лондод с трансфер от Манчестър Юнайтед, когато беше на 31 години, но все още имаше достатъчно сили в резерв. Никой и никога не постави под въпрос неговият талант, защото миг на брилянтност можеше да направи интересен дори и най-скучния мач.

Въпросите за неговото поведение на терена обаче бяха неизбежни,

защото той рядко говореше, но езикът на тялото му крещеше, че не му пука. Не беше добре, особено ако си капитан на отбор, който се бори за оцеляване.

На "Уайт Харт Лейн" и "Олд Трафорд" той можеше да бъде търпян от своите съотборници в по-тихите си дни, но на "Котидж" това беше невъзможно. Отборът нямаше облик, имаше много дупки в състава и се нуждаеше от искра.

Там те не успяха да предпазят своя най-добър футболист срещу критиките. Йол беше уволнен и Фулъм се беше запътил към изпадане, когато българинът напусна в посока Монако, слагайги край на престоя си в Англия, възлизащ на седем години и половина.

В него имаше много повече от това, което се виждаше

- тъжна фигура, носеща трико, ръкавици и дебела яка, пазещата го от вятъра. Той спечели два пъти Висшата лига и два пъти купата на Лигата.



Той игра в загубения от Барселона финал през 2009 година, въпреки че сър Алекс Фъргюсън го остави извън състава две години по-късно, когато Юнайтед загуби от същия съперник.

Бербатов вкара голове, много голове. Вкара пет само в един мач за Юнайтед срещу Блекбърн. Видяхме невероятни волета и впечатляващи трикове, точни пряксвободни удари и хладнокръвни дузпи, вкарвания от близо и удари с глава, които само доказаха колко мощен е той.

Видяхме и някоя друга задна ножица. Когато Бербатов дриблираше, подаваше на късо разстояние или с петичка, той много приличаше на Златан Ибрахимович и Ерик Кантона. Може би това се забрави твърде бързо.

Ако футболът е създаден с основна цел забавление, то Бербатов е неговият принц.

Българинът обаче нямаше никога да се превърне в новия Кантона, на което се надяваше Фъргюсън при 30-милионния трансфер.

Той имаше същото присъствие на терена, физически данни и технически способности, но той не можеше да въздейства върху останалите в големите мачове и решителните моменти.

Имаше го и времето, когато Бербатов можеше да се присъедини към отбора на Арсенал, срещу който ще играе в сряда вечер. Шест месеца преди края на неговия договор с Фулъм, Венгер загуби Никлас Бендтнер поради контузия и слуховете изпращаха българина на "Емиратс".

Той обаче избра Монако, което се оказа правилният избор за него в много аспекти. Бербатов винаги е възприемал себе си като човек за представлението,

който притежава елегантността и самочувствието, нужни за Монте Карло.

Той често играеше, все едно върху себе си е наложил пелерина, която не иска да окаля падайки на тревата. За над 30-годишен нападател, който все още нямаше намерение да се завръща в България, това беше идеалното място.

"Той е много важен за нас. Неговият поглед върху играта и неговите технически способности са неповторими. А и той харесва Монако. Приспособи се много добре, съотборниците му го харесват и всичко върви добре както за него, така и за нас", каза вицепрезидентът на клуба Вадим Василиев.

Бербатов е лицето на постерите, подканящи феновете на Монако да закупят билети за неделния мач срещу Пари Сен Жермен на "Стад Луи II".

Той все още има блясъка на холивудска звезда,

а този клуб като че ли смени идеологията си и позволи на много от големите имена да напуснат.

Може би Леонардо Жардим възприема българина като най-близкия си човек в отбора и този, на когото най-много може да разчита в търсенето на гол. Със своите шест в Лига 1, Бербатов е водещ реализатор на отбора през сезона. А головете са общо 26.

Монако, четвърти във френското първенство, се класира за осминафиналите на Шампионската лига с първо място в своята група при едва четири отбелязани гола.

Миналата година отборът вкара шест за 12 мача, след като Бербатов се присъедини с трансфер от Фулъм. Той все още има своя принос за отбора, но от него все още се иска повече.

 

Най-четените