Чакаме парното, както едно време чакахме бананите по Нова година. Всяка зима топлината вкъщи се превръща в дефицит, който зависи от всички други, но не и от нас самите.
Кръгът на замесените е по-широко понятие, отколкото ни се иска - започва с общото усещане на съседите ни за студ и завършва с онези „дето го пускат".
Не опитвайте да мислите с пазарни аргументи. Топлофикация е гордостта на соц-а, горещият картоф, който Министерство на икономиката и Столична община си прехвърляха, и камъкът в обувката на сегашната местна власт.
Защо обаче на парното се гледа като на услуга за социални слаби, които са готови да мръзнат, докато стигнат до фаза на замръзване. Не е ли по-нормалната презумпция, че през зимата, хората искат да им топло, а не студено?
Отдавна всички не сме равни и никога не сме били - стадното отношение на разни анахронизми като „Топлофикация" е в основата на всички проблеми на това дружество, сбъркано по замисъл от самото си начало. А най-сигурният път към фалита е да се държи като „услуга" за социално слаби и да чака Дончо Дудев и Нина Гергова да го оправят.
