Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

За подкуп трябват двама

Да си го кажем в прав текст, страдаме от корумпираните представители на Пътна полиция не толкова, защото те искат да взимат, а защото ние им даваме повод Снимка: Getty Images
Да си го кажем в прав текст, страдаме от корумпираните представители на Пътна полиция не толкова, защото те искат да взимат, а защото ние им даваме повод

Видеото, в което ясно се вижда как катаджия чевръсто прибира по 20 лева от нарушители и след това ги пуска по живо, по здраво, вече е по-гледано и коментирано от нокаута на Пулев и представянето на българчетата в детската Евровизия.

За него знаят всички компетентни органи, прокуратурата се самосезира, а вътрешният министър дори бе принуден да признае, че подобни прояви на подчинените му са ежедневие. Сега остава всички да си свършат работата и все още неназованият официално служител на МВР да бъде подведен под наказателна отговорност за деянията си.

Много лесно ще е да сложим точката тук, но уви, не е чак толкова просто. Или поне не трябва да е толкова просто. Загледани в действията на служителя на МВР сме склонни да забравим, че в клипа има още трима участници: нарушителите, които броят по 20 лева, за да не получат акт за погазването на Закона за движение по пътищата

Вероятно малцина знаят, но Наказателният кодекс на България предвижда наказание за този, който дава подкупа. Или ако трябва да цитираме чл. 304: „Който предложи, обещае или даде дар или каквато и да е облага на длъжностно лице, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева."

Спокойно, както винаги и тук има вратичка, която се чете в чл. 306: „Не се наказва онзи, който е предложил, обещал или дал подкуп, ако е бил изнуден от длъжностното лице, арбитъра или вещото лице да стори това и ако незабавно и доброволно е съобщил на властта."

Или с думи прости, ако катаджията на видеото е казал вълшебните думички „Ще пишем ли акт или...", а след това далият подкупа чинно е докладвал за случилото се в най-близкото поделение на МВР, то даващите са невинни. Били са изнудени, съобщили са и де юре не попадат под ударите на закона. Дали някой от тримата, запечатани на видеото, е съобщил за това - засега не знаем. Но нека сме реалисти, това едва ли се е случило и е добре прокуратурата профилактично да се занимае и с далите подкуп.

Но въпросът има и друго, да го наречем, чисто морално измерение. На пръв поглед, дилемата пред хванатия в крачка нарушител е лесна: „Дали да дам 20 лв. сега на ръка, или да чакам 10-15 минути, докато ми пишат акт за нарушение (недаване на предимство на пешеходна пътека) и след това да трябва да плащам глоба от 100 лв.?"

Разбира се, че давам 20 лв. и си продължавам по пътя. Едва ли през ума му минава мисълта, че върши нещо кой знае колко нередно. Все пак корупцията в България е ежедневие, а ролята на КАТ, като узаконени рекетьори на пътя не е от вчера.

Нека да погледнем нещата и от друг ъгъл. Когато дадем 20 лв. на катаджия не правим нищо друго освен да поддържаме статуквото, в което шофьорите масово карат в нарушение на Закона за движение по пътищата, а КАТ не се грижи за безопасността по улици и шосета, а просто тараши нарушителите и си затваря очите за всякакви нарушения, стига сумата да е точна.

Нека си представим една друга реалност. Реалност, в която шофираме и спазваме пътния закон. Видим пешеходна пътека с хора на нея и просто спрем и ги изчакаме. Ще загубим 10 - 15 секунди, ще спестим 20 лева и ще оставим един корумпиран полицай малко по-гладен. Или да си представим, че не дадем предимство на пешеходната пътека, спре ни същият този корумпиран катаджия, каже ни „Ще пишем ли акт или..." и ние кажем „Да, наруших закона, пиши акт".

Да си го кажем в прав текст, страдаме от корумпираните представители на Пътна полиция не толкова, защото те искат да взимат, а защото ние им даваме повод. Каквото и да пише в Наказателния кодекс, народът го е казал по-точно „Не е луд този, дето яде зелника, а този, който му го дава." Българинът е свикнал, че Законът за движение по пътищата е нещо, което спира да съществува за тях в мига, в който му се даде книжка.

След това знаците по пътя са само пожелателни препоръки за по-младите шофьори, пешеходните пътеки са драсканици по улицата, ограниченията на скоростта са за балъците, а правото е на страната на този с по-голямата кола или по-нахалния манталитет. Ако пък случайно някъде сгазим лука под зоркия поглед на служителите на МВР, то срещу 10, 20, 50 или повече лева ще ни се размине и този път. А след това ще псуваме през зъби, че държавата е смотана и че така не може повече. Да, наистина не може повече да сме активни участници в подобни безобразия. Време е да започнем да спазваме законите.

 

Най-четените