Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Средиземноморска кухня на брега

В ресторант "Пепе Неро" в морския курорт Лозенец можете да опитате невероятна гръцка кухня

Има хора, предмети и места, които ги "срещаш" за първи път, но имаш чувството, че вече сте си разменили поне няколко изречения. Просто ги познаваш, може би от друго място или от друго време. Такова ми беше усещането, когато видях ресторант "Пепе Неро".

Казаха ми: "Караш по главния път, за да влезнеш в Лозенец и когато стигнеш до самия площад, няма как да го подминеш - един голям бял ресторант."

Дървената конструкция е странна, с нестандартна форма, модерна. Колоните на заведението са правени по специален начин, за да се постигне бяло-сиво-черната шарка на бреза.

Хората си мислят, че използваният материал за колоните е пластмаса, защото им се струва невъзможно да имат такава шарка и да са дървени.

В същото време всичко останало в заведението носи духа на миналото. По рафтовете на стените са наредени буркани пълни с "мерудии". С това ми напомнят за стара провинциална къщичка, идилично отдалечена от шума на големия град.

До подправките е окачен син постер, който те подканва да се "отбележиш" с приятели във мобилното приложение Foursquare.

Първото нещо, което виждаш обаче са закачените за тавана буркани, които леко се полюшват на вятъра, намеквайки за нежен танц във въздуха.

Бурканите-лампи са се превърнали в почерка на заведението.

Ако "Пепе Неро" беше жена, конструкцията му щеше да бъде черната стилна рокля, а бурканите щяха да са онзи интересен аксесоар, който те кара да я запечаташ в съзнанието си и да се обърнеш след нея.

Както с повечето гениални неща, идеята е адски проста - буркан с крушка в него. Минувачите се спират, разглеждат и се снимат тези прословути буркани. А някои от най-сръчните си ги правят за вкъщи.

Стилно, свежо, изпипано до най-малкия детайл.

В заведението има много цветя - градина около цялото заведение, цветя по стените и висящи от тавана, както и закачливи саксии по масите.

Седнах в предната част, там, където отново има растения, но изглежда не са пуснали цвят. Около мен се разнесе ароматът на мащерка, босилек и розмарин.

Брилянтно решение!

Бях прочела, изписано на дъските отпред, че се готви с пресни подправки, но не очаквах да си ги отглеждат на място!

Старанието, което е вложено в детайла на интериора на заведението, е отразено и в подготовката на авторски рецепти и на традиционните гръцки мезета.

Била съм в Гърция няколко пъти и исках да разбера дали рецептите отговарят на автентичната гръцка кухня - е, изненадаха ме за пореден път.

Опитах всички гръцки разядки, влюбих се в тирокафтерито - то е точно като за мен: леко пикантно от лютите чушки, с които се приготвя и с много сирене.

За предястие опитах миди Ахниста с лек лимонено-чеснов дресинг - истинско блаженство за сетивата.

За основно реших да опитам от агнешкото. Избрах го, защото ми е любимо сред месата, а и защото прецених, че въпреки че заведението предлага и прясна гръцка риба, вече съм опитала достатъчно от средиземноморската част на менюто. А агнешкото наистина ще ми даде ясна представа дали готвят вкусно.

В "Пепе Неро" ми предложиха три варианта на агнешко - агнешки котлети с чери домати и рукола, мариновани агнешки пържолки с печени картофи или агнешки кебап.

Избрах си кебапа - крехко, сочно месо от агнешки бут, овкусено със зелен лук, розмарин, дзадзики и към него гръцка питка - истинско блаженство за всички вкусови рецептори.

За шоколадовия чийзкейк вече бях чувала. Всички говорят, че е много вкусен. Но дали останалите десерти са толкова добре приготвени?

Домашната им торта се прави с маскарпоне и рикота, а не с готови, закупени от магазина кремове. Същото важи и за всички останали десерти.

Главният готвач сам приготвя блатове, плънки и всичко останало за един перфектно завършен домашен десерт. Като жив последовател на "шоколадовото движение" си избрах шоколадовата пита.

Представиха ми го като десерт с много плътен вкус, само за хора, които могат да издържат на 10-15 минутен силен шоколадов натиск.

Шоколадовата пита обгърна небцето ми дори след като бях приключила с нея. Тя не ме остави и след като се сбогувах с дружелюбния персонал.

Спомнях си за нея до вечерта и си помислих, че докато съм се потапяла в "Пепе Неро" и докато времето бе спряло за мен, съм направила една единствена грешка.

Трябваше да остана повече време там, където се почувствах далеч, но у дома. Там, където нахраних освен тялото си, и душата. Там, където щипката черен пипер, която от "Пепе Неро" влагат във всичко, е не само в храната, а и в хората, в атмосферата.

 

Най-четените