Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Живот без брак, подпис без смисъл

В защита на безбрачието и за успокоение на традиционалистите Снимка: Getty Images
В защита на безбрачието и за успокоение на традиционалистите

От чисто любопитство зададох въпроса "Какво мислите за брака?" (доста по-елегантен вариант на "Няма ли да се ожените?", поне това трябва да ми признаете) на няколко мои познати двойки, които от години живеят заедно, без да са сключили брачен съюз.

"Аз съм за, ако някой друг плати за сватбата" - беше единият от отговорите.

"Има нещо романтично в халките! Но не на всяка цена" - каза приятелка.

"Излишен разход" - отсече друг от познатите ми, а трети, който живее от около 8 години на семейни начала с по-възрастната си съпруга и имат дете, директно отписа вариант за подпис:

"Бракът е най-голямата глупост на света! Няма никакъв смисъл от него, само даваш някакви пари на държавата... и за какво?".

"Не ни трябва брак", потвърди и жената, "след като един подпис нищо не гарантира".

„Ако хората искат да са заедно, не е нужно да го легитимират пред трети лица и институции, пък било то държавата" - това потвърдиха всички, с които говорих.

Затова се осмелявам да обобщя: освен финансовите тревоги, свързани с разходите около сватбата (за да бъде тя "както трябва"), много от моите "безбрачни" познати и приятели се опасяват (по някакъв донякъде суеверен начин), че ако се оженят - любовта им ще се изпари.

"Вижте статистиките - всеки втори брак се разпада",

аргументират се "безбрачните" с официалните данни. Които на всичкото отгоре са верни. Поне ако се вярва на разгласено наскоро проучване на 10 неправителствени организации, работещи с деца, родители, образователни и социални институции.

У нас 28% от родителите на деца живеят без брачно свидетелство, а самотните родители са около 11 %. Такива данни бяха представени преди дни в пресклуба на БТА от Деян Петров от асоциация "Родители". В тази статистика, разбира се, не са включени онези, които живеят "на семейни начала", без да имат дете.

Това означава, че минимум една трета от всички, които съжителстват заедно, не признават нито светското, нито религиозното узаконяване, а при онези максимум две трети от хората, които все пак минават под олтара - около половината се развеждат.

И ето, тук се явява неизбежният въпрос:

Какво се случва в съвременния свят с брачната "институция"?

Сватби, цветя, рокли, сълзи в очите, костюми, ергенски партита, клетва във вечна вярност и любов, щастливи роднини и накрая - бебе, за което всички се грижат и обичат... Всеки с поне малко жизнен опит осъзнава, че изброеното отгоре е декор за реклама или за филм (който в опитните ръце на Ларс фон Триер например лесно може да се превърне в... меланхолия - буквално и преносно).

И без да искам да скачам в дълбокото, то не мога да не и спомена темата, която обърква половината свят, а именно: какви са тези бъркащи в здравето на традиционалистите закони за бракове между еднополови партньори, които се приемат (Франция, Испания, Белгия, Холандия, Норвегия, Швеция, Канада, ЮАР, Португалия, Исландия, Аржентина, Дания, Франция...)?

Какво, ЗА БОГА, става с този свят?

Е, като казахме Бог - навсякъде по света именно религиозните са най-объркани от случващото се (но за тях не ни е жал, тъй като е известно, че вярата в Господ е универсален антидепресант). И все пак техните твърдения, че настъпват "Содом и Гомор", поради факта, че хората живеят в "безбрачие" или защото се сключват хомосексуални бракове, действат доста ограничаващо и тревожно върху съвременните хора.

И като всички, закърмени с идеята, наследена от комунистическото патриархално мислене от България преди 1989-та за "задължителния" брак, пък било той и задължителен "по любов", така и религиозните бързат да обвинят жените за това, че са прекалено "еманципирани".

Естествено, че жените са "виновни", че не се омъжват и не раждат деца.

И то точно толкова, колкото мъжете са "виновни", че не изкарват достатъчно пари и още куп клишета. Еднакво безсмислени.

Спускайки се върху традиционната линия на мислене, хората днес се объркват (или винаги са си били объркани). Затова не би било погрешно да заключим, че да се възприемат сложните обществени промени чрез кривата призма на "вината" си е чиста глупост.

Но не и за фантастичните традиционалисти, които веднага ще стъпят върху аргумента с "вековната патриархална традиция", според която

нещо е вярно, защото е доказано във времето.

И специално за тях - тези, на които им се ще традицията, която приравнява "семейство" и "брак" да продължава да действа и днес, искам да припомня, че бракът всъщност никога не е бил нещо толкова "стабилно", колкото изглежда в помътените им от носталгия очи.

Притеснените традиционалисти обикновено не са чели примера, който дава Е. Дж. Граф
в текста "Какво е бракът", цитиран в блога от Stalik, в който тя пита колко в традицията е Яков, който е имал две съпруги и две наложници.

Е. Дж. Граф напомня и че далеч не винаги бракът е бил законово регулиран: например във феодална Европа съюзът на бедните рядко е бил признаван законово, поради нищожната собственост на двойката.

Тя пише още:

"Винаги ли бракът обвързва двама интимни партньори? Не и в браковете между аристократи през последното столетие при различните националности, в които партньорите може и да се виждат понякога, но запазват независимостта на доходите си, правото да приемат отделно гости и да обитават различни крила от семейното имение..."

А относно това дали бракът винаги е "избор на бъдещите съпрузи", тя отговаря: "Не и ако брачната двойка е зависима и трябва да внесе своя дял в семейния доход".

Само на територията на България се срещат и доста разновидности на традиционните брачни съюзи: ромските брачни отношения например са доста по-различни от общоприетите в страната и са по-скоро са свързани с индийските традиции, отколкото с българските.

Затова не ли успокоително просто да признаем, че животът без брак е разновидност на съжителство, която най-после излиза на светло и зад която голяма част от двойките убедително застават, не без собствените си железни аргументи.

И както често се оказва с нещата, които винаги са съществували, но най-после "излизат на светло" - не е проблемът в това, че ги има - проблемът е в това как ги възприемаме: като драма и загуба или като възможност за ново, по-адекватно съществуване, с което държавата може би ще се съобрази някой ден.

Например като приеме вариант на узаконяване на съжителството без брак.

 

Най-четените