Славните времена на Ливърпул са далеч, но и лошите също | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Има надежда за Ливърпул

Уейн Вейси , Goal.com 22.03.2012, 16:09 (обновена 23.03.2012, 18:11)

1 от 3 снимки Назад Напред

Независимо дали Ливърпул бие, губи или завършва наравно, Кени Далглиш никога не е бил най-отзивчивият мениджър, когато стане дума за тактически анализи с журналистите.

Ако Хари Реднап и Арсен Венгер са на единия полюс, шотландецът е на обратния, заедно със своя еднакво раздразнителен сънародник Алекс Фъргюсън.

Но когато Далглиш каза, че няма обяснение за това, което се случи вчера на "Лофтъс Роуд", минути преди Ливърпул да си тръгне с лесно взети три точки, но в крайна сметка остана с празни ръце, това не беше отбягване на отговор, а чиста откровеност.

"Изобщо не разбрахме откъде ни дойде", каза той след обрата на Куинс Парк от 0:2 до 3:2, "Нямам много какво да кажа. Нямам отговор за това, което се случи". И никой друг също така нямаше.

Зрелищният обрат бе невероятен както доста други налудничави резултати този сезон във Висшата лига - разгромът на Манчестър Юнайтед над Арсенал с 8:2, този на Манчестър Сити над Юнайтед с 6:1 и победите на Арсенал над Челси с 5:3 и над Тотнъм с 5:2.

КПР нямаше моралното право да победи Ливърпул в тази среща - както каза самият Далглиш, гостите можеха да водят с 4:0 на почивката.

Мърсисайдци си играха със своите опоненти в 5/6 от мача. Показаха въображение в подаванията, бързина на движението и гладко преливане на линиите в състава. Комбинациите между Луис Суарес, Стюърт Даунинг и Стивън Джерард в първите 20 минути от двубоя бяха може би най-добрата продукция на отбора през целия сезон - блестящо майсторство на главоломна скорост!

За съжаление, тази игра обаче не се увенча с головете, които заслужаваше, и се стигна до хроничния за този Ливърпул провал, граничещ с абсурда!

Това че се стигна дотам първият гол да бъде отбелязан чак в 54-ата мин. със странична ножица от резервния защитник Себастиан Коатес, е абсолютно показателно за проблема с отбелязването на голове, мъчещ отбора.

Дирк Каут удвои преднината 18 минути по-късно, след като преди него Луис Суарес направи това, което никой друг в световния футбол не може по-добре - да счупи кръстовете на обърканите защитници и да изстреля топката в гредата, а Стюърт Даунинг даде възможност на вратаря на домакините Пади Кени да покаже рефлекса си.

След мача щастливият мениджър на Куинс Парк Марк Хюз призна, че е бил изненадан от това тим от калибъра на Ливърпул да допусне подобен обрат. Далглиш пък не прие предположението, че играчите му са се успокоили след преднината си и са спрели да играят.

Но какво тогава се случи, за да може отбор, застрашен от изпадане, който не е печелил от два месеца, изведнъж да намери вяра и сили за подобно завръщане.

Анализирайки головете един по един, няма как да не обвиним защитата на гостите. При първия от тях Джейми Карагър и Джордан Хендерсън не успяха да попречат на вероятно най-ниския на терена Шон Дери да се шмугне между тях и да се разпише с глава - това попадение изглеждаше сякаш малко дете нахълтва в сладкарницата и отмъква плик с лакомства, докато продавачът е блеел.

След това Джибрил Сисе вкара отново с глава, надскачайки застаналия като паметник Мартин Шкъртел, а накрая Хосе Енрике не можа да изчисти една лесна топка и позволи на Джейми Маки да я плъзне в мрежата.

КПР заслужават огромни поздравления за куража и мъжеството, които проявиха на препълнения си стадион, когато им замириса на кръв и тръгнаха напред, готови на всичко.

Въпреки всичко - крайният резултат и скромният актив от 42 точки в 29 мача, червената част на град Ливърпул все пак имаше повод за оптимизъм.

Отборът на Далглиш продължава да играе може би най-естетично от всички в лигата. Мърсисайдци доминират по-слабите отбори и удържат натиска на големите. Обикновено е удоволствие човек да ги гледа.

Формата на футболистите също продължава да се подобрява, макар и бавно. Петимата отзад, като изключим вчерашните издънки, са физически силни и надеждни. Двете звезди - Стивън Джерард и Луис Суарес, постепенно възвръщат магията си. А ядрото на тима е младо и тепърва ще се развива.

Нещо повече, не трябва да забравяме Лукас Лейва. Великолепният полузащитник не е на разположение от 29 ноември, когато получи контузия в коляното. Бразилецът липсва много - ако той бе на терена, Ливърпул сигурно щеше да пресира съперника и не би допуснал това, което се случи.

Голям проблем са непрекъснатите пропуски в голови ситуации, както и постоянството в това отборът да е непостоянен.

Но вече има доказателство, че Кени Далглиш, неговият асистент Стив Кларк и футболния директор Деймиън Комоли са на прав път: първото отличие от 2006 г. насам - Купата на Лигата, вече краси витрината с трофеите на "Анфийлд".

А очакваният с нетърпение полуфинал за Купата на Футболната асоциация срещу градския съперник Евертън вече се задава.

На 28 точки от лидера Манчестър Юнайтед и след възможно най-нелепа загуба, Ливърпул очевидно не изживява най-добрите си времена. Но те не са и най-лошите, разбира се.

Славните дни се завръщат. Но те все още са смесени и с мизерни като тази сряда, това е.

Oще: англия  висша лига  гилфи сигурдсон  кени далглиш  куинс парк  купа на лигата  купа на фа  ливърпул  суонзи 


Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

1 Bichkiiata | 24.03.201221:57

Нищо няма значение, Ливърпул е дал магията на тази игра:

Liverpool - Barcelona - You'll never walk alone

http://www.youtube.com/watch?v=SArLJdrVF_4&feature=related
   

оценка

+1 -0


Видео