"Мумията" - пиршество на технологии, облечени в парцалива идея | webcafe.bg
Filmcafe logo

"Мумията" - пиршество на технологии, облечени в парцалива идея

ема ивановаЕма Иванова
09.06.2017, 10:38 (обновена 13.06.2017, 09:42)

Мрак, депресия, безнадеждност и зомбита. Според новия филм "Мумията" с неостаряващия (и все така сериозен) Том Круз в главната роля - такъв е светът, в който живеем. И положението ще става все по-лошо. Забравете илюзиите: няма място за романтика и светъл оптимизъм.

Земята представлява тъжен апокалипсис, а нейното унищожение е заложено още преди 5000 години като бомба със закъснител, за да се взриви право в сърцето на цивилизования свят. В Лондон.

Асоциациите между реалните терористични атаки, които се случиха в последно време в столицата на Великобритания, и показаното във филма, са неизбежни.

Световната премиера на "Мумията" на 9 юни  - някак фаталистично уцелва момента, в който е изминала по-малко от седмица от атентата на "Лондон Бридж", а настроенията са объркани и мислите на всички са насочени около безименната и безсмислена същност на злото.

Погледнато от чисто технологична гледна точка "Мумията" представлява брилянтно визуално единство от красиви кадри и спиращи дъха визуални ефекти. Но в сърцевината на този холивудски бомбастичен апокалипсис цари единствено хаос. До такава степен, че филмовите критици на BBC дори направиха констатацията, че "Мумията" "изобщо не е филм".

Е, филм си е, но там, където е сценарият, някой е съшивал сцени от разностилни парчета други филми и идеи - и се е получило нещо подобно на истинска мумия, балсамирана в разпадащи се парцали от смисъл.

Всичко започва като приказка, разказана като за малки деца от издаващ сценарно безсилие глас зад кадър. Страховит, естествено.

Последвалата част е чисто приключенска и е заснета в стила на най-добрите сцени на Индиана Джоунс, но без изисканото чувство за хумор. Всъщност без никакво чувство за хумор, само с евтини лафове.

Двамата главни герои - Ник Мортън и Крис Вейл, изиграни съответно от Том Круз и Джейк Джонсън - се държат като невменяеми петгодишни тъпчовци, които случайно са попаднали във военен конфликт не къде да е, а в района на Мосул, Ирак.

Докато ги обстрелват джихадисти и падат бомби, двамата си подават немощни реплики, а контрастът между изключително добре хореографирания и заснет екшън и тяхното дебилно поведение е поразителен.

Явно идеята героите на Круз и Джонсън да не са гении - е да се подчертае колко обикновени са всъщност те двамата. Дали това не е трик да се припознае в героите масовата публика ли, що ли? От това обаче филмът губи - Ник Мортън не може да е героят, на когото се възхищаваме, защото е някак грубоват и без необходимата (всъщност без никаква) обща култура - и изобщо без понятие къде се намира.

С плоския му персонаж пропада напълно иначе интересното решение главният герой да е крадец и негодник, а не някой интелигентен супермачо.

Е, нищо, какво като Ник Мортън е еднопластов като хилава ролка тоалетна хартия, продължаваме напред, водени от естетиката на бойните сцени...

Та двамата герои попадат на изключителна египетска гробница, пренесена в Месопотамия, и вместо поне малко респект към историята на човечеството, демонстрират изнервяща арогантност и тъпотия, която явно трябва да бъде в контраст с ерудицията на героинята на Анабел Уолис - археоложката Джени.

Та, воден от необясним безрасъден инстинкт, героят на Круз неизвестно защо стреля - и така прецаква всичко. Злото, заключено да спи в езеро от живак, се пробужда.

Подлата и отвратително коварна (но красива и съблазнителна) древноегипетска принцеса Аманет (в ролята бившата танцьорка София Бутела) решава, че си пада по Ник Мортън. Толкова си пада, че жив ще го изяде. И започва да го преследва. С което навлича големи неприятности на целия свят. А най-вече на горкия Лондон.

Но стига сме се вторачвали в сценария. Ако трябва да сме съвсем честни - той всъщност не е толкова елементарен, колкото можеше. В едно от парчетата, които го съшиват, се срещаме със самия мистър Джекил (прекрасна, макар и не главна роля за Ръсел Кроу).

Тук вече ни става ясно, че като мисловно творение на общността, наречена Холивуд, "Мумията" представлява отражение на сложния свят, в който живеем, и на влиянието на всички минали епохи, които буквално "тежат" върху нашата технологична цивилизация.

Отново има твърде много от всичко: история, християнство, кръстоносци, митове, магия и още куп напълно излишни за масовия зрител подробности.

А след приключенската част, започва здравият екшън, в който някои хора успяват да полетят от небето, докато други се разбиват на земята.

Следва и голяма патаклама, защото мумията на Аманет оживява и се провлачва като един същински Ам-Гъл (който е гледал "Властелина на пръстените" лесно може да си представи как точно) и колкото повече мъже целува, толкова по-човек става (добра идея, между другото).

Много бързо филмът се превръща в чисто фентъзи със сцени, толкова невъзможни в реалността, че започват да напомнят комикс.

Гледайки "Мумията" на 3D, ни се струва, че в един момент всичко са ефекти, подчинени на стремежа да се възпроизведе по възможно най-реалистичен начин невероятното - и ако не беше бутафорията на идеята, ако не беше хаосът от информация и объркването на историческите епохи, ако не беше измислицата, за чието цивилизоване не е останала творческа енергия - спокойно бихме могли да потънем в този свят - толкова реалистичен изглежда той на повърхността.

Но "Мумията" дава и много ясна представа колко невъзможна все още задача за киното е съжителството на визуални ефекти и смисъл.

Усещането е едно - това е верният път към овладяване на технологиите, но ние зрителите все още сме експериментални зайчета.

Затова и не е странно, че все пак Индиана Джоунс и "Храмът на обречените" някога ни харесваше много повече - а и днес дори ни се струва някак по-готин, въпреки смешните си от съвременна гледна точка ефекти.

Просто филмите някога не ни караха да се чувстваме като опитни мишлета.

А и без ясна, концентрирана идея, целият ефект на 3D-то отива "на кино". Така или иначе, независимо, че през цялото време сме си мислили, че виждаме обем, в спомените всичко си остава 2D - особено, ако посланието в крайна сметка е плоско.

Oще: апокалипсис  зла принцеса  зомбита  идея  мумията  нов филм с том круз  софия бутела  том круз 


Още от Кино

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

1 Дракон с кисело зеле | 09.06.201717:38

И така, дами и господа, не се пише филмово ревю. Преразказ с елементи на сарказъм... Хайде не.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани