Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Новият изтребител на България лети между САЩ и Европа

Министърът на отбраната на ГЕРБ Аню Ангелов има шанс да стане първият военен министър, който да се снима с бъдещия нов изтребител, който армията ни ще пазарува
Министърът на отбраната на ГЕРБ Аню Ангелов има шанс да стане първият военен министър, който да се снима с бъдещия нов изтребител, който армията ни ще пазарува

Ново и интересно разнообразие внесе Министерството на отбраната (МО) в сигналите, които излъчва във връзка с предстоящото придобиване на нов модел основен боен самолет за българските ВВС. След като в началото на годината изпрати писма-запитвания до четири държави производителки на изтребители - Великобритания, Германия, Швеция и САЩ, наскоро в тази група беше включена и Италия.

Наред с това стана ясно, че идеята за общ проект с друга държава не е умряла. От министъра на отбраната Аню Ангелов тя бе определена като "все още като намерение".

Според някои експерти, питайки Италия, търсим алтернатива на самолетите "втора ръка". Засега се знае, че само от САЩ, т.е. за F-16, се очаква такава оферта. Защо да не се намесят и от Апенините?

Според Уве Тимке - търговски директор по продажбите бойни въздушни системи на EADS, ако българският бюджет за отбрана не позволява закупуването на нов "Юрофайтър", ще получи  чрез междуправителствен договор необходимия брой използвани самолети от една от следните държави от Европа: Великобритания, Германия, Италия и Испания.

Предимството на това предложение е, че обществената поръчка за използван "Юрофайтър" ще бъде на "политически мотивирани цени и условия". Недостатък е, че  такива сделки - правителството към правителството, не включват офсетни програми, а на България са нужни такива, за да даде тласък на националната си индустрия и икономика.

Нови или втора ръка?

По принцип има три варианта държавата да осигури армията ни с нов тип многоцелеви изтребители. Да купи току-що излезли от заводите, да се спре на вече употребявани или да бъде зарадвана с подарък, но пак "втора ръка".

При положение, че се очаква обявяване на конкурса в началото на следващата година, голямо влияние върху избора ще окажат недостатъчните финансови средства. Не че ще се плаща веднага. От психологическа гледна точка депутатите, които ще трябва да си кажат думата, най-вероятно ще гласуват за политическа цена. Или изобщо няма да подкрепят на този етап подобно предложение.

И периодът - преди парламентарни избори, не е най-удачният. Снимка с първия самолет ще си направят новият премиер и новият министър на отбраната, ако не са сегашните, разбира се. Очевидно един мандат няма да им стигне.

Преди година и половина италиански майор демонстрира пред български офицери възможностите на "Юрофайтър".  То­ва са мно­го­це­ле­ви са­мо­ле­ти с под­чер­та­ни ка­чес­т­ва на из­т­ре­би­те­ли. Дотогава бяха произведени и из­пи­та­ни 160, които пред­с­тав­ля­ваха пър­ва­та се­рия. Точ­но за тях се споменаваше, че са доб­ра въз­мож­ност за Бъл­га­рия.

Са­мо­ле­ти­те бяха на­ле­те­ли меж­ду 600 и 900 ча­са и по пре­цен­ка на чужди експерти на­пъл­но пок­ри­ват периметъра от ос­нов­ни за­да­чи, ко­и­то тряб­ва да из­пъл­ня­ват бъл­гар­с­ки­те ВВС в рам­ки­те на на­ци­о­нал­на­та и колективната сис­те­ма за си­гур­ност.

Има и друг вариант "Италия". Става дума за закупуване на летателни часове. Той обаче е добър, когато трябва да се запази оперативната готовност на летателния състав преди преминаване на по-модерен тип от същия вид самолети.

Точно преди една година Румъния се провали в опита си да спести малко пари и да замени руските МиГ-21 с използвани вече F-16. Дори Висшият съвет по национална отбрана и правителството заобиколиха по-рано обещания прозрачен търг, надявайки се на гласуване в парламента.

Според официалното съобщение на румънското военно министерство цената на проекта бе около $1.3 млрд. и включваше купуването на 24 модела подобрени и напълно екипирани самолети, техническо оборудване за 3-5 години, логистична подкрепа, летателни симулатори, пилоти, екипаж, обучение и транспорт.

Според неофициална информация американското правителство било готово да предостави самолетите F-16 безплатно, ако Румъния поеме отговорност за модернизирането им и обучението на пилотите.

Военните обаче искаха нови самолети. СААБ, шведският производител на изтребителя "Грипен", публично разкри офертата, която е планирал да направи в търга, а тя показа доста по-различна картина на цената. По същество офертата на СААБ включваше същия брой самолети, 24 нови изтребителя "Грипен" C/D за същата цена - 1 милиард евро.

Предвид, че самолетите са нови, румънската армия нямаше да плаща пари за модернизация, което се налагаше при сделка за стари F-16. Истинската политическа цена обаче се оказа съвсем друга.

Коментаторите определиха евентуалното придобиване на изтребители F-16 като първа стъпка от включването на Румъния към дългосрочната програма на САЩ за създаване на лек многоцелеви изтребител F-35 JSF (Joint Strike Fighter - Единен ударен изтребител). Тези самолети се произвеждат от "Локхийд Мартин", съвместно с "БАЕ системс" и "Нортроп Груман".

Прогнозите бяха, че Румъния би получила първия си такъв модерен изтребител към 2020 г. Така северната ни съседка пренасочва цялата си отбрана към САЩ и както отбелязваха анализатори, може да се премине към изтребители F-35, само след F-16.

Ако търсим опита на източноевропейските страни, едва ли румънският е най-добър.

Полша купи 48 нови F - 16, Унгария и Чехия - по 14 нови "Грипен". (През втората половина на 1997 г. правителствата на трите страни започнаха активни консултации за общ конкурс, но нещата не се получиха.)

Впрочем северната ни съседка вече се опита веднъж да пробие и да ни вкара в нейния, или по-точно в американския, проект. През май 2007 г. тогавашният военен министър Теодор Мелешкану предложи на българския си колега Веселин Близнаков да се обсъди възможността за съвместно кандидатстване за закупуването на многоцелеви изтребители.

Идеята била, че ако двете държави заедно участват в избора на един и същ изтребител, по-лесно ще се осигури обучението на летателния състав, последващите ремонтни дейности и др. Явно са ни натискали, защото министър Близнаков каза, че това не може да стане за година или две и намери обяснение на отказа си в недостатъчния финансов ресурс и липсата на политическо решение.

Бившият заместник-министър на отбраната Симеон Николов припомня по този повод следното: "В конкретната ситуация с Румъния през 2007 г. - тогава нагласите бяха част от изтребителите да бъдат нови, а друга част - "втора ръка".

Нашата идея бе за третия вариант - безвъзмездно предоставяне на самолети, присъединявайки се към избрания вече от Румъния тип самолет F-16, но с условието след 15 години да закупим новоразработвания F-35, който след 2018 г. да замени 11 вида съществуващи стари изтребители."

След 4-5 години днес отново се лансира следната формулировка: "В сферата на Военновъздушните сили няколко държави от Централна и Югоизточна Европа вече имат планове за придобиване на многоцелеви изтребител и това им дава възможност да потърсят по-тясно сътрудничество помежду си, например при обучението, обслужването, ремонта и др."

В последните седмици тази тенденция се развива в светлината на т.нар. интелигентна отбрана, лансирана от генералния секретар на НАТО Андрес фог Расмусен. Нашето МО много бързо прегърна идеята. В основата на тази политика очевидно стоят недостатъчните средства, които държавата би могла да отдели за подобен проект.

Според министъра на отбраната Аню Ангелов "как да постигнем по-добри резултати с по-малко финанси като че ли е задача най-вече за съседни страни - по примера на северните държави, защото няма нищо по-естествено да се започне от по-задълбочено сътрудничество със съседа, още повече, ако и двете държави са на еднакъв етап на развитие или осъвременяване на отбранителните способности."

Изборът на закупуването на нови изтребители за българските ВВС все още поставя много въпроси. Един от тях е дали не закъсняваме. Самият почти едногодишен период на проучване, който тече не е ли губене на време, след като предишните ръководства на МО вече са сторили това, а самолетният пазар за 3-4 години не се е променил чак толкова. Няма кардинална промяна и в задачите, които изпълняват българските ВВС.

Не по-малко дискусии поражда дилемата: Америка или Европа, т.е. F-16 или F-18 срещу "Юрофайтър" или "Грипен". Другият въпрос е дали парламентарният дебат няма да отмени евентуалния търг.

Според Закона за отбраната и въоръжените сили Народното събрание по предложение на правителството "приема с решение програма и/или проекти за инвестиционни разходи за придобиване и/или модернизация на въоръжение, техника и оборудване за нуждите на въоръжените сили, когато стойността на всеки от проектите надвишава 100 млн. лева".

Интересно дали изобщо ще има търг или депутатите ще кажат кой да е новият изтребител?

 

Най-четените