Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Клуб на старите момчета в европейската дипломация

Дипломат №1 на ЕС Катрин Аштън даде многобройни обещания как ще назначи повече жени и повече хора от Източна Европа в новата дипломатическа служба на ЕС, но...уви
Дипломат №1 на ЕС Катрин Аштън даде многобройни обещания как ще назначи повече жени и повече хора от Източна Европа в новата дипломатическа служба на ЕС, но...уви

Новата дипломатическа служба на ЕС, създадена с влезлия в сила през декември 2009-а Лисабонски договор, е предимно мъжка - и предимно на Старата Европа, по-точно на основателките на Европейския съюз.

Все пак я оглавява жена - британката Катрин Аштън, която - между другото, спечели поста преди няколко месеца и заради пола си.

Главната задача на съюзната дипломация е да представя ЕС, да подготвя стратегии в отговор на международни кризи и да извършва информационно-разузнавателни дейности. Брюксел ще харчи годишно за своята дипломация по 3 млрд. евро, тоест малко повече от 2% от бюджета на целия ЕС.

Белгийски, холандски, италиански, френски и немски мъже съставят лъвския пай от пратениците на ЕС в чужбина, показа ново изследване, съвпадащо с набирането на кадри за Европейската служба за външни действия (EEAS).

Петте страни-основателки на ЕС имат общо 66 членове в делегацията от общо 115 чуждестранни мисии на ЕС, които се ръководят от еврочиновник от най-високо ниво.

Великобритания и Испания имат други 20 членове, заявява докладът от Полския институт за международни отношения. За разлика от тях, десетте страни, които са се присъединили след 2004 г. - сред които страни от бившия соцлагер като Полша, Чехия, Словакия, имат само двама души. България и Румъния изобщо не присъстват в новите европосланици.

Настоящото разпределение на постовете от най-високо ниво в чужбина отразява старите колониални връзки. Португалия и Испания държат пет посолства на ЕС в Латинска Америка. Бившите колониални държави държат всички - с изключение само на 3 от националните представителства на ЕС в Африка.

Грубият дисбаланс също така не е в полза на жените.

Само 11 от 115 посланици са жени, което означава по-малко от 10%, въпреки че жените съставят 52 процента от личния състав на Европейската комисия и 37 на сто - от служителите в отдела за международни връзки на комисията.

"По мой личен опит, дори да нямаш "западно" образование (или да си жена от Централна и Източна Европа) помага, когато ръководителите на отдели са само немци, французи, италианци или белгийци," твърди Ана (това не е истинското й име), кандидат за новата служба, която е преминала изпита за постъпване, но така и не се е намерила позиция за нея.

Полското проучване идва в решаващ момент в набирането на кадри за EEAS, като шефът на ЕС за международните отношения - Катрин Аштън, която е давала многобройни реторични обещания да назначи повече хора от Източна Европа и повече жени, предстои да приеме допълнителни 111 дипломати.

Първият транш от дипломатически постове - за 31 ръководители на делегации и заместник-ръководители на делегации, се очаква да бъде разпределен през септември, като интервюта отпреди лятната почивка на Брюксел вече са стеснили кръга от кандидати до 65 души.

Вторият транш - за ръководител на делегацията в Беларус, както и за 79 политически лица, чиновници по политиките, ръководители на политически отдели и заместник-ръководители на делегации по цял свят, се очаква да приключи през октомври и ноември.

Аштън по същото време ще назначи около 20 души на висши административни длъжности в EEAS в Брюксел, като новите страни-членки Полша и Румъния се борят за влиятелните позиции.

Конкуренцията между мъже, жени и отделни страни-членки на ЕС върви паралелно с конкуренция между настоящия състав на комисията и дипломати от страните-членки, които имат желание да влязат в престижната нова служба.

Профсъюзите на еврочиновниците изразиха раздразнение, че известието за въпросните 80 нови свободни позиции изглежда е с предпочитание към определени страни-членки.

Дипломатите от повечето страни-членки, които приемат постове на чиновници по политиките, ще започнат от нивото AD12 в системата за обществени услуги на ЕС, докато персоналът на комисията, заемащ същите позиции, ще запази своите стари (по-ниски) нива, получавайки по-ниско заплащане.

Също така от националните дипломати се изискват по-малко години опит в сравнение с по-високите нива. А няколко поста се предлагат на кандидати от комисията с минимално ниво AD9/AD14, докато същите постове са достъпни за национални дипломати с ниво A7 или еквивалентно.

"Чудим се как тази разлика може да бъде съвместима с договорения принцип за равностойно отношение към целия персонал на EEAS, без значение какъв е произходът му, отразено в Решението за създаването на тази служба?", коментира висш представител на профсъюз.

Новата служба би трябвало да даде на ЕС по-тежка дума при търсенето на решения по глобални въпроси - поне така беше заявена целта й от Аштън преди няколко месеца.

По определение съюзната дипломация трябваше да бъде съвременна и компетентна, но повечето от досегашните номинации показват, че не става дума за професионализъм и познания, а за чиста политика, пише в яростна статия по темата полският вестник "Жечпосполита" преди дни. Полските представители със свещ да ги търсиш, затова пък белгийци - колкото щеш. Едва ли някой се е досещал, че Белгия е такава сила в дипломацията. А какво за чуждите езици? Абе, нали има Google Translator.

И как посланикът на ЕС в Пекин, който не знае китайски език, ще се съревновава за влияние с представителя на САЩ Джон Хънтсман, който, някак си, ползва добре не само мандарински, но и тайванския диалект хокиен. Подобно е положението в Анкара, където пратеникът не знае турски, а новоназначеният посланик на САЩ Франк Ричардоне говори прекрасно турски, арабски, френски и италиански.

Докладът на Полския институт по международни въпроси е тъжен документ, защото за хиляден път показва черно на бяло какво е отношението между съюзните лозунги за мащабни проекти и дългосрочни цели и действителността, коментира "Жечпосполита".

По-лошото обаче е, че мнозинството от европейците за хиляден път се оставят да бъдат убедени в това, заключава изданието.

 

Най-четените