Коментар от Facebook форума ни по повод скандала около думите на културния министър Вежди Рашидов: "Най-неприятното съсловие са гейовете, защото те са съчетание от най-лошите качества на жената и най-долните качества на мъжа", за които се оказа, че са изречени преди 12 години пред журналистката Валерия Велева за друга медия (в. "Труд"):

"Че го е казал - казал го е. Друг е въпросът дали можеш да използваш думи, казани в интервю преди 12 години, без да уточниш, че тези думи са казани в интервю преди 12 години и примерно да го попиташ още ли мисли така или е развил възгледите си. Не е коректно към читателите да ги публикуваш, без да уточниш кога са казани. Още повече, че са казани за друга медия, най-малкото това трябва да бъде споменато". (Lilia Popova).

Коментар на Георги Неделчев, редакционен директор на списание BIOGRAPH, от което излезе изказването на Рашидов, относно забележката на Webcafe.bg, че не е редно да се рециклират стари журналистически материали, без да е обозначено - от уважение към читателите:

"Кой каза, че не е редно, къде го пише това..."

На въпрос дали е бил наясно за "пришитата" част, г-н Неделчев каза: "Естествено, че съм бил наясно" и добави, че не е било обозначено, че "вметнатата част" е от интервю преди толкова време, защото така само щяло да се прикове вниманието излишно върху това. Което и стана.

Източник на Webcafe.bg пък каза, че Рашидов е прегледал интервюто, си преди то да бъде публикувано - и то му е било изпратено без въпросната пришита част.

За какво са ни хомофоби с такива медии?

В контекста на това, че сами сме си харесали правителство, чиито членове говорят по кило глупости на ден, едва ли най-големият проблем е мухлясалото изказване на Рашидов. Проблемът е в журналистическата етика.

По думите на Георги Неделчев, актуалното интервю с г-н Рашидов не е правено в качеството му на министър, а като човек и творец с интересна съдба, който има какво да каже. Той твърди, че материалът е изключително интересен, защото са публикувани части от досието на Рашидов. "Ако за едно общество е по-важно какво един известен скулптор е казал за жените и т.н., вместо да прочете шокиращи разкрития за опитите да бъде вербуван от ДС, на което е отказал, много жалко...", коментира разпалено Неделчев. "Ние като списание би трябвало да се извиним на г-н Рашидов, че не сме предугадили реакцията", допълни още той.

Дори Вежди Рашидов да се беше изказал против гейовете сега, а не преди 12 години, един отговорен редактор има право на цензура, ако сметне, че публикуването на определено изявление представлява обида за човек, група, общност. А и не дава кой знае каква допълнителна представа за автора на същото изказване от досегашната. Предвид днешното извинение на г-н Рашидов, което показва, че възгледите му за хомосексуалистите са еволюирали спрямо онези от 1999 г.

Иначе си знаем, че чувствата за съхранение на Вежди се притъпяват повече от външния вид на творци като Мишел Бонев (из цитат на Бойко Борисов), отколкото от картини на Анди Уорхол.

Изказването е принципно скандално за човек на изкуството, който би трябвало да възприема хомосексуалността най-малкото колегиално, бидейки запознат с творчеството на артисти с обратна ориентация. Но още по-глупаво в случая е, че толкова часове след скандала медията, от която идва, не е излязла с официална позиция по темата. Културен пример.