Общественият дебат за пенсионната система в България може да се обобщи с един-единствен синдикален лозунг „Не искаме доживотен труд за мизерна пенсия!".
Анонимният синдикален гений се опитва да ни убеди, че в България хората работят до дълбока старост, дори до живот и въпреки това пенсиите са мизерни - за тези, които случайно успеят да ги доживеят.
Често при обсъждане на пенсионните реформи гледаме едни и същи репортажи по телевизиите - репортер интервюира жена (непременно е жена), която казва, че няма да доживее до пенсия, ако пенсионната възраст се вдигне с няколко месеца.
Реалността е по-различна.
България е сред лидерите в Европа по дял на пенсиониране преди навършване на пенсионна възраст. Това е една от основните причини, поради които в момента в България има 2.2 милиона пенсионери - или около 30% от населението на страната.
Броят на пенсионерите е толкова висок, че се е изравнил с броя на работещите по трудов договор.
Годишно в България се пенсионират между 90 и 100 хиляди души, като мнозинството от тях са далеч от пенсионна възраст. Над 20% от новите пенсионери са на възраст до 49 години, още 10% са на възраст между 50 и 54 години, други 20% са между 55 и 59 години.
С други думи - над половината от новите пенсионери са „млади" пенсионери - хора, които се пенсионират далеч преди да навършат пенсионна възраст.
Средно пенсионерите получават пенсия 22 години след пенсиониране, а тези от първа категория труд достигат 25 години. Така е съвсем възможно един служител в МВР да прекара по-голямата част от живота си в пенсия и по-малка част в трудов стаж.
При толкова много пенсионери - при това млади - обаче се получава сериозно изкривяване.
Хора, които се пенсионират рано, без достатъчен трудов стаж, получават много ниска пенсия (това не се отнася за МВР и другите „силови" ведомства). Второ, при толкова ниско съотношение между работещи и пенсионери, получаваната пенсия няма как да е много висока, тъй като много малко хора внасят, а много получават от системата.
Логично би било всичко това да дава стимули на хората да избягват ранно пенсиониране и да настояват за пенсионна реформа, която да постигне по-устойчиво съотношение между пенсионери и работещи, съответно по-високи пенсии.
Защо това не се случва?
Единият проблем са силовите ведомства - при тях ранното пенсиониране осигурява относително добра пенсия, а младостта на пенсионерите им позволява да работят и да изкарват значително повече (някои от тях продължават да работят на същото място).
С други думи, те получават най-доброто от всички възможни светове: и ранна пенсия, и добър размер на пенсията, и 20 заплати при пенсиониране, и възможност да изкарват трудов доход - при това едновременно.
Как да се откажеш доброволно от такава възможност?
Другият проблем е безработицата и сивата икономика. Вероятно ще се изненадате, но работещите не искат да се пенсионират, когато наближат възрастта това да се случи. Мнозинството от хората над 60 години предпочитат да се пенсионират по-късно и с по-висока пенсия вместо рано и с ниска пенсия.
Именно поради това нежелание, работодателите искат да им се възстанови правото насила да пенсионират хората, навършили пенсионна възраст (или направо да ги уволняват).
Всъщност, тези, които искат да се пенсионират са най-вече безработните и други незаети - или такива, които нямат трудов стаж заради работа в сивата икономика. За тях ранното пенсиониране е един вид постоянна социална помощ. А пенсионирането позволява и допълнителен доход от труд, ако човек си намери работа - за разлика от социалните помощи или помощите за безработица.
От тази гледна точка не е изненадващо, че висшистите като цяло предпочитат да натрупат повече стаж, за да получат по-висока пенсия. Обратно, хората с начално или по-ниско образование с огромно мнозинство предпочитат максимално рано да получат пенсия, независимо от нейния размер.
* Георги Ангелов е старши икономист в институт „Отворено общество"
