Все повече испански политици и бизнес-лидери приключват кариерата си на неочаквано място: зад решетките.
Почти 1500 души в Испания са били изправени пред съда за корупция в периода юли 2015 - края на 2016 г., показват официални статистики. Около 70% от тях са признати за виновни, пише "Политико".
От прехода на страната към демокрация в края на 70-те години, сред седящите на подсъдимата скамейка са били висши бизнесмени, министри, председатели на местни автономни области, кметове и дори самата принцеса Кристина, сестрата на краля. В последните месеци предприемачът Иняки Урдангарин (съпруг на Кристина и зет на крал Фелипе VI) и бившият шеф на Международния валутен фонд Родриго Рато са сред осъдените на затвор за подкупи.
Мариано Рахой скоро ще стане първият действащ премиер, който се е явявал като свидетел в испански съд, където ще дава показания по огромно антикорупционно дело, свързано с незаконно финансиране на неговата Народна партия (PP).
"В Испания правосъдието се движи бавно, но рядко спира," коментира Салвадор Виада, прокурор във Върховния съд.
От години корупцията се определя като втория най-голям проблем на страната след безработицата. Комбинацията от като че ли никога не спиращата поредица от корупционни скандали и съсипваща икономическа криза накара мнозина да се съмняват в иначе уважавани испански институции и провокира сериозни трусове в политическия пейзаж. И все пак дори най-безмилостните критици на елита хвалят редовите съдии за постиженията им. Лидерът на крайнолявата партия "Подемос" - Пабло Иглесиас, наскоро поздрави прокуратурата и магистратите, че "защитават достойнството" на страната.
Хвърлянето на елита на Испания в затвора не е лесна задача. Вътрешни наблюдатели описват борбата с корупцията като обезкуражаваща мисия, в която се налага да се справят с оскъдни ресурси, да преодоляват политически и медиен натиск, да удържат фронта в съдебна йерархия, базирана на идеологическа близост с политиците, и да изпреварват като ходове правителството, способно да възпрепятства разследванията.
"Този тип дела се крепят на чист героизъм," казва съдия, който е разследвал един от най-важните корупционни скандали в последното десетилетие.
През 2013 г. Групата държави срещу корупцията (GRECO) - организация, създадена от Съвета на Европа - заяви в доклад за Испания: "Въпреки че досега независимостта и безпристрастността на отделните съдии и прокурори остава като цяло безспорна, има доста спорове по отношение на въпроса за структурната независимост на регулаторните органи на съдилищата и прокуратурата - като основното опасение е, че партийни интереси могат да повлияят на процеса на вземане на решения от съда."
Организацията е дала 11 препоръки, които да помогнат на Испания да се справи с корупцията. Три години по-късно, тя стига до извода, че нито една от препоръките не е "имплементирана в задоволителна степен."
Скандалът с водна фирма
Най-новият скандал за рушвети, който бе шумно отразен в медиите, е известен като "случаят Lezo."
През април Игнасио Гонсалес, председател на Народната партия за района на Мадрид до 2015 г., е арестуван като част от разследване на държавна фирма за водоснабдяване. Той е обвинен, че е извлякъл лична изгода от инвестиции, правени в Латинска Америка чрез държавната фирма, която има годишен бюджет 1 млрд. евро. Братът на Гонсалес и още около дузина бивши чиновници и бизнесмени също са задържани.
Подробностите около разследването изтекоха в пресата, включително записани чрез специални разузнавателни средства комуникации, в които се разкрива как Гонсалес се опитва да използва влиятелния си пост, за да избегне правосъдието.
Хосе Антонио Мартин Палин, бивш съдия във Върховния съд, коментира, че тонът на изтеклите разговори е някъде по средата "между порнография и мафиотско поведение."
В един от разговорите от 2016 г. (след като вече е напуснал поста), Гонсалес разговаря с бивш министър от Народната партия - Едуардо Заплана, за назначението на новия главен антикорупционен прокурор Мануел Моис, който описва като "сериозен и свестен" човек.
В публикувани записи на разговора, Гонсалес заявява, че си мисли дали да не се обади на министъра на правосъдието Рафаел Катала, за да му обясни важността на въпроса. "Държавната машина и медиите" са решаващи, казва Гонсалес в записа. "Или ги контролираш, или си мъртъв."
Моис е назначен като главен антикорупционен прокурор шест месеца след този разговор.
"Надявам се проблемите да приключат скоро," гласи SMS, който Катала е изпратил на Гонсалес, в отговор на поздравление за назначението му, разкриват изтекли пред пресата документи от разследването.
Салвадор Виада от Върховния съд казва, че най-притеснителното не е, че двамата разговарят как да уредят приятелски настроени към тях хора на ключови постове, а че "са постигнали целта си."
Той допълва, че "случаят Lezo" показва, че "политиката оказва голямо влияние при назначението на ключови постове" в съдебната система.
Опозицията в парламента обвини миналата седмица Рахой в намеса в дейността на съда - по време на първата му поява в Конгреса, откакто "случаят Lezo" нашумя в медиите. "Вярвам, че антикорупционният прокурор е професионалист с дълга и успешна кариера... който действа напълно независимо," заяви премиерът.
Как функционира системата отвътре
В Испания съдиите ръководят разследванията, а прокурорите защитават върховенството на закона. На практика прокуратурата осигурява ресурси и хора за разследванията, може да поставя под съмнение действията на съдиите и с някои изключения трябва да предяви официално обвинение, за да може делото да влезе в съда.
Главният прокурор се назначава от правителството, а подчинените му се очаква да изпълняват неговите нареждания. Съдиите не се подчиняват на никого, освен на законите. И все пак регулаторният орган на магистратите, Висшият съдебен съвет (Consejo General del Poder Judicial - CGPJ) се избира от членовете на парламента. CGPJ после избира представителите на съдебната йерархия, включително магистратите във Върховния съд.
"Съдебната йерархия се назначава заради идеологическата или политическата й близост" с политиците, казва Виада.
"Системата е зле замислена и, меко казано, предизвиква опасения," казва съдия Хесус Вилегас, който ръководи правната асоциация "Гражданска платформа за независимост на съда" (Plataforma Cívica por la Independencia Judicial).
Вилегас също така твърди, че много комфортни постове на съдии зависят от волята на правителството, което означава, че политиците назначават дружелюбно настроени към тях съдии.
"Представете си, че сте министър на правосъдието и аз съм в кабинета си, затрупан от планини от документи, и ми се обаждате," казва Вилегас. "И ми казвате ‘Хесус, ти си страхотен професионалист, защо не отидеш в министерството, или в някое посолство да пишеш правни доклади... ще печелиш колкото и сега, или повече, ще излезеш от черната дупка, в която се намираш, и ще имаш шофьор'... това променя живота ви."
Виада има достатъчно ясна представа за опитите за оказване на влияние от периода, когато е бил антикорупционен прокурор в Audiencia Nacional, най-важният национален съд, разследващ случаи на корупция.
Веднъж по негови думи главният прокурор му е наредил да спре да разследва политик. Проблемът е бил решен, когато Виада е поискал от ръководителя си да издаде официална писмена заповед за прекратяване на разследването, което главният прокурор е отказал да стори. В друг случай, Виада казва, че държавен секретар (в испанската правителствена йерархия той е под ранга на министър) е поискал от него да говори със съдия, за да го убеди да спре разследване срещу банкер. Виада е отказал.
Един от детайлите от скандала със "случая Lezo" е особено вреден за имиджа на съдебната система.
В друг публикуван записан разговор, Гонсалес казва, че е бил предупреден от бизнесмен, че разследващите подслушват тези, които считат за замесени в случая с фирмата за водоснабдяване. Гонсалес допълва, че са му казали, че тази информация идва от жена, описана като "приятел" и "магистрат."
И отново, и отново, и...
Пилар Веласко, журналист в радиостанцията Cadena Ser, казва, че "случаят Lezo" е отнел твърде много време.
Веласко започва да проучва Гонсалес и охолния му начин на живот някъде през 2006. Три години по-късно тя твърди, че има "фрапантни доказателства" за нередности - Гонсалес притежава луксозна вила в Мадрид и пентхаус в Коста дел Сол, въпреки че официално заплатата му е 6000 евро месечно.
През 2012 година Гонсалес подава оплакване срещу Веласко, като я обвинява в разкриване на тайни - тя е обект на официално разследване в продължение на две години, след което е оправдана.
И все пак многото години, които са били необходими на правосъдието да се справи с Гонсалес, не са изненадващи за хората, запознати с испанската съдебна система.
До 2015 година като председател на автономната област Мадрид, Гонсалес е бил aforado - привилегия, от която се ползват някои държавни служители (четвърт милион от тях, ако броим и представителите на службите за сигурност) - той е можел да бъде съден само от върховни съдилища, които са по-политизирани и имат по-малко ресурси за разследвания, казва съдия Вилегас.
Членовете на парламента се радват на допълнителни привилегии. Всякакви разследвания на дейността им първо трябва да бъдат одобрени от камарата, в която те са били избрани (в случая с Гонсалес - тази в Мадрид). Дори и разследването да бъде одобрено, губи се елементът на изненада и сварване на разследвания неподготвен.
Също така проучването на съмнителни транзакции и евентуално комплексни престъпления, както е в "случая Lezo", зависи предимно от предоставянето от властите на ключови документи. Законите за прозрачност и публичен достъп до информация в Испания са доста слаби, коментират експерти, и поради това много от тези дела се провалят, след като заподозрените напуснат държавните си постове.
Друга важна характеристика на "случая Lezo" е медийната война, водена срещу настоящия председател на автономната област Мадрид - Кристина Сифуентес от Народната партия, която е наследила Гонсалес на поста през 2015 г.
Бяха огласени записи, в които директорът на вестника La Razón Франсиско Мархуенда се включва в сговор срещу Сифуентес, за да защити Гонсалес и неговия кръг от приближени; Мархуенда признава, че е заел по-твърда позиция в една от редакционните статии на вестника на тази тема. "Трябва да я сплашим," казва Мархуенда на един от приближените си.
Въпреки всички слабости на системата, след като съдия наистина поеме дело, няма много неща, които обвинените да могат да сторят, независимо колко власт и влияние имат. Това очевидно е дразнило Гонсалес, който в друг записан разговор се оплаква от независимостта на съда с думите: "Какво ми остава? Да застрелям съдията?"
Разследващ съдия, който е имал работа с големи корупционни случаи, коментира: "Съдията е пълновластният господар в съдебната зала."
Испанските съдии, които не са независими, се намират в подобно положение "просто защото не искат да бъдат независими," казва бившият магистрат от Върховния съд Мартин Палин, като допълва, че би било по-добре страната да се справя с проблема си с корупцията чрез превантивни мерки.
"Правосъдието е като медицината," коментира той. "Когато трябва да се прави операция, това означава, че има сериозни усложнения."
"Ако членовете на кралското семейство или министрите не биват изправяни пред съда в други държави в Европа, това не е защото те не са така корумпирани като нашите," казва Вилегас, като допълва, че "случаят Lezo" е разрушил вярата му в правосъдието.
"Сякаш има скрита Испания, за която вие и аз не знаем нищо... мръсен свят, където изглежда се играят мръсни игри в канализацията... зад тези хора, облечени елегантно и позиращи за снимки. Всичко ли е така? Наистина ли всичко се случва така?"
