20 години по-късно: Малага от ада на фалита до прага на Шампионската лига | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Двайсет години по-късно

Ивайло Стоименов
19.03.2012, 14:11 (обновена 21.03.2012, 08:22)

1 от 3 снимки Назад Напред

Малага, радост, Рууд ван Нистелрой, Вилфредо Кабалеро, Санти Касорла

Снимка: © Getty Images

Радостта в редиците на Малага след равенството 1:1 с лидера Реал (Мадрид) насред "Бернабеу"

Малага е третият най-богат клуб в Испания, след като през юни 2010 бе закупен от члена на катарското кралско семейство шейх Абдула бин Насър ал-Тани.

В бюджета си андалуският тим отстъпва в Примера дивисион единствено на грандовете Реал (Мадрид) и Барселона, което даде повод на мнозина да нарекат Малага "испанският Манчестър Сити".

Това сравнение обаче е доста пресилено, тъй като инвестициите на шейх Мансур от Обединените арабски емирства надхвърлят многократно вложеното от катареца, а и подходът е коренно различен.

Докато в Сити не жалят никакви средства и на практика не разполагат с таван на разходите, за да привлекат на момента всеки възможен футболист, който се стори необходим на мениджъра Манчини, то в Малага се действа много повече по посока устойчиво развитие в бъдещето - както в трансферната политика, така и в развитието на клубната база и академия.

Въпреки че цели като класиране в Шампионската лига през този втори сезон на арабските собственици не са изрично поставяни пред отбора, това обаче е много вероятно да се случи, доколкото след ХХVII кръг в Ла Лига той заема петото място, отстъпвайки на четвъртия Леванте само с един допуснат гол в повече.

В неделя именно Малага стана отборът, който сложи край на серията от 11 поредни победи на лидера Реал (Мадрид), при това на "Бернабеу", без да се тълкува като кой знае каква изненада.

Ако оставим настрана основателните претенции на Жозе Моуриньо, че отборът му не е получил поне една дузпа, която трябваше да се отсъди от рефера, то гостите наистина стояха добре на терена и се надиграваха със звездната селекция на Реал.

В миналия кръг пък Малага победи с 1:0 именно прекия си съперник Леванте и се настани за седмица на лелеяната от поне осем клуба четвърта позиция.

Като погледнем програмата на отбора, още в четвъртък, 22 март, и неделя, 25 март, му предстоят двубои с преки съперници за последното на практика вакантно място в четворката - домакинство на Райо Валекано и гостуване на Еспаньол. При позитивен изход от тези срещи Малага може да се окаже фаворит за последната квота за Шампионската лига и да надмине очакванията на клубните шефове.

До някаква степен замогналият се от нищото клуб предизвиква обичайното раздразнение на привържениците на други отбори в страната, което се появява по адрес на Челси и Манчестър Сити в Англия, Анжи в Русия или Лудогорец у нас.

Само че в конкретния случай то не е твърде справедливо. Да, през лятото на 2011 повече от половината състав бе подменен, като треньорът Мануел Пелегрини освободи цели 11 футболисти и привлече 13 нови. Въпреки това трансферната му политика не бе мегаломанска, а най-голямото име - холандецът Рууд ван Нистелрой дойде от Хамбургер като свободен агент. 35-годишният голаджия беше централната фигура в тази селекция, като идеята бе голямо име като него да направи скромния като успехи клуб, борещ се да не изпадне през миналия сезон, атрактивен за други звезди.

Своя сънародник последва и сребърният медалист от последното световно първенство - защитникът Йорис Матайсен, който бе привлечен от Хамбургер срещу едва 2,5 милиона евро.

Най-скъпата придобивка на Малага стана испанският национал Санти Касорла, закупен от Виляреал за 21 милиона. Тази сума се оправда напълно, защото не само че отборът получи действащ европейски шампион (пропуснал Мондиал 2010 в ЮАР заради контузия), но и ефектът от него си личи най-ясно в позициите на двата тима в класирането, които са приблизително разменени в сравнение с предишната кампания.

Друг ключов трансфер, макар и не на суперзвезда, а просто на много полезен играч, е Жереми Тулалан от Олимпик (Лион), който в някои мачове носи капитанската лента на Франция - за 11 милиона.

Едно от откритията на сезона в Примера пък е Франсиско Роман Аларкон - Иско, за когото много далновидно бяха похарчени 6 милиона. Юношата на Валенсия, който не изглеждаше, че ще получи толкова бързо шанс за редовни игри в първия състав на "прилепите", дойде с тази цел в Малага и вече великолепно ръководи играта в средата на терена редом с Касорла и Хоакин, а преди около месец стана и Играч на кръга на Sportcafe заради блестящите си изяви при разгрома с 5:1 над Реал (Сарагоса).

Заедно с Иско, изненадващо за мнозина, от Валенсия пристигна и едно от знаковите имена в тима през последните пет сезона - Хоакин. Бившият национал от "Ла Фурия", е само на 30 години и в разцвета на силите си. Той се присъедини срещу 4,2 млн. евро към Малага, където продължава да радва с техничната си игра и да се надява да привлече вниманието на селекционера Висенте дел Боске за предстоящото Европейско първенство в Полша и Украйна.

Освен в средата на терена, отборът стои солидно и в защита, където наред с Матайсен, са имена като аржентинецът Мартин Демикелис и националът Начо Монреал.

Атаката пък има латиноамерикански привкус, като младият венесуелец Хосе Рондон и 26-годишният уругваец Себастиан Фернандес обикновено държат ветерана Ван Нистелрой на скамейката като жокер за вторите полувремена.

Очаква се в скоро време, в решителния момент за разпределянето на евроквотите, в игра да се върне и великолепният бразилски нападател Жулио Баптища, който се контузи нещастно в края на миналата година.

С тази не твърде звездна, но много умна селекция, въобще не е чудно, че през януарския прозорец, Мануел Пелегрини привлече един-единствен играч - камерунският вратар Карлос Камени от Еспаньол, при това със свободен трансфер.

И като стана дума за Пелегрини, вероятно чилийският специалист е бил най-щастливият човек в неделната вечер след изравнителния гол на Санти Касорла от пряк свободен удар в 92-ата минута срещу Реал.

Именно срещу Реал, откъдето го освободиха през 2010 г., въпреки че постигна рекорден брой точки за един сезон - 96. Проблемът тогава обаче бе, че Барселона имаше 99 и Кралският клуб завърши на второ място. При това положение, а и предвид отпадането на ранен етап от Купата и от Шампионската лига, смяната на Пелегрини с Жозе Моуриньо не бе никаква изненада, но въпреки това равенството на "Бернабеу" дойде като известен реванш за чилиеца.

В Малага той отново доказва, че е треньор с отлични качества, ако някой се е усъмнил в това по време на престоя му в Реал. Само че Мануел е човекът в основата на революцията във Виляреал, който превърна абсолютните анонимници от "Жълтата подводница" в редовен участник в Шампионската лига. Сега, когато бившият му клуб е на път да загуби елитният си статус, той се е устремил към същите постижения с Малага.

Дори и богатият тим от Андалусия да не успее да се пребори за четвъртото място с Леванте, Атлетик и Атлетико и останалите, основите са поставени и феновете са щастливи от това, което се случва с любимия им отбор.

А само преди 20 години - през 1992, Малага мина през ада на фалита и трансформациите, за да бъде днес там, където е сега.

Oще: атлетик (билбао)  валенсия  виляреал  дуду ауат  жереми тулалан  жулио баптища  иско  йорис матайсен  катар  майорка  малага  мануел пелегрини  мартин демикелис  начо монреал  реал (мадрид)  роберто солдадо  рууд ван нистелрой  санти касорла  себастиан фернандес  хоакин  хосе рондон  шейх абдула бин насър ал-тани 


Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.


Видео