Оставката по нашите географски ширини е срамна работа, толкова срамна, че всички я кътат на тъмно "в джоба си" и я вадят на бял свят, когато шефовете им я поискат. Иначе не им стиска.
Но винаги ни уверяват в обратното. Премиерът Пламен Орешарски носил оставката със себе си от първия ден на управлението. Устоя на многократни призиви да я покаже, но сега стигна положение, в което БСП и ДПС да му посочват дати на пресконференции.
Орешарски далеч не е изключение. Изразът, че оставката е в джоба на всеки министър е най-излозваното клише в политиката. И Борисов си я носеше, и Цветанов, и всичките им министри. И тези преди тях, и тези след тях. На всички влезли в политиката им се струва много оригинално да парират журналистическите въпроси с тази нищо не значеща фраза.
Сещаме се за един политик, който си е прочел оставката от лист, който е извадил от джоба си. Казва се Никола Логофетов и председател на XXV-то народно събрание. "Имам да ви прочета нещо" казва той пред народните представители и вади лист, на който с прости думи е изложил мотивите за оставката си. Не се заблуждавайте - поискана е преди това от министър-председателя Богдан Филов.
Днес никой вече не си прави труда да чете мотиви, да благодари, да се сбогува.
За Мая Манолова оставката се "хвърля, ако това ще успокои напрежението" И колегата ѝ Димитър Главчев споделя тази житейска философия.
След случая в Лясковец, когато психично болен мъж разкри планираната в дома му операция на МВР и уби командос, главният секретар на МВР не подаде оставка, дори като морален жест, и чак след седмица призна акцията за провалена.
Сергей Станишев се обяви за отговорен пред партията, но не подаде оставка. Той не бил наивен, знаел какво е отговорност. Очевидно това не означава оставка.
Оставката на Христо Бисеров като заместник-председател на Народното събрание беше подадена по лични причини, а не защото го грози дело.
Да не говорим колко оставки бяха хвърлени от хорска срама, но неприети. Като главния секретар на МВР (тогава) Бойко Борисов и финансовия министър в правителството на НДСВ Милен Велчев заради яхтения скандал, в който изскочиха снимки на Велчев на яхта в Монако със съмнителни лица.
Явно, ако на Запад и на Изток (а сигурно и в другите две посоки) оставка се подава като знак за поемане на отговорност, българската оставка винаги стои в джоба, подава се по команда или за успокоение. Подава се за всичко друго, но не и за това, за което е искана. И никога, когато се налага.
