Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Илиан Стоянов: Срещу Черна гора бе най-слабият ми мач

Илиан Стоянов е категоричен, че повече няма да облича екипа на България Снимка: getty images
Илиан Стоянов е категоричен, че повече няма да облича екипа на България

Защо избрахте точно този отбор?

- Това е млад клуб. Съществува от 2-3 години. В момента е във втора лига, но има големи амбиции. Именно това ме привлече. Хората имат големи планове за бъдещето. Изграждат нова база, стадион. Искат да ползват моя опит във всичко. Това ми хареса. Заради местенето пропуснах празниците. Преговарях и с два отбора от елита, но при тях развитие щеше да има едва след Нова година. Не исках да чакам и избрах сигурното.

Защо се стигна до раздялата с Хирошима?

- Историята е дълга и широка. Сега не ми се говори за това.

И все пак?

- Треньорът ни Михайло Петрович излезе лош човек. Реши, че няма нужда от мене, за да може да вземе нови играчи. Хубаво, понякога се налага да се правят промени. Защо обаче предложи нов договор на хърватина Микич, който все е контузен и играе по един мач на сезон? Той остава за 1+1 години. Така, че сами си правете сметката. Нов трансфери - нови проценти, ако искаш да останеш - плащаш.

Илиан Стоянов няма пари за треньорите...

-Те и без това вземат достатъчно.

Доста хора предричаха, че до 3 години ще станете спортен директор на Хирошима...

- Не. Нямам такива амбиции. Треньор - да. Не крия, че вече съм обмислил тази промяна, но не и директор. Все още обаче ми се играе. Договорът ми с Окаяма е за 2 години. Феновете на тима дори не вярваха, че играч като мен е подписал с техния тим. Останаха приятно изненадани. Ще играя здраво, за да можем да влезем в Джей лигата. Надявам се също така да съм здрав, за да помагам. Пък след 1 година може да стана част от треньорския екип.

Доста твои съотборници в Левски вече минаха от другата страна - първо Станимир Стоилов, после Гонзо, Георги Марков, Бачев, Пантелич...


- Както казах - още ми се играе.

Но не криете, че искате да станете треньор. Къде ще стартира кариерата ви като такъв?

- В Япония. Такива са амбициите ми.

Хората разпознават ли ви, когато ви срещнат по улиците.

- Да. Това е нормално. Всеки се интересува от футбол.

В началото на кариерата си в Япония обаче твърдяхте, че футболът стои по-долу от бейзбола например.

- Нещата се променят. В момента няма момче, което да не рита топка. Клубовете и държавата отвориха стотици школи, за да може децата да спортуват. И така постепенно всички се запалиха по футбол.

Това не намалява ли притока на чужденци в местното първенство?

- Така е. Вече се дава повече шанс на младите. Е, вземат се и чужденци - 1-2-ма. Но вижте какво правят японците в Европа. Окагава прави фурор в Борусия (Дортмунд).

Вие сте от 5 години в Япония, но не успяхте да отворите врати за друг българин в местното първенство?

- Така е, за съжаление. Предпоставките за това обаче са много. Не че не съм предлагал играчи, когато са ме питали дали има качествени българи. Една от причините е тази, заради която си тръгнах от Хирошима. Вместо качествени играчи се вземат по-слаби. Понякога ме е яд, като гледам какви футболисти вземат хубави заплати, а хора, които могат да свършат наистина работа, са отрязани.

Можете ли вече да четете вестник?

- Не. Това е мисия невъзможна. Знам две три думи, но толкова. Иначе вече почти нямам проблеми с езика, като го говоря. Това ми стига.

А какво е да прекараш Коледа в Япония?

- Не е същото като в България и Европа. Опитват се, но я няма тръпката. Нищо, че и в Япония има доста християни.

Япония обаче заля света с репортажи от битките в магазините?

- Нормални неща. Има ги в доста страни. Все пак идва пролет и трябва да се отърват от зимните стоки.

Успяха ли иначе да се справят с кризата?

- Ами има я. И то доста сериозно, въобще не е спряла. Усеща се навсякъде.

Продължавате ли да поддържате връзка с Котоошу?

- Не толкова често като преди. Той в Токио, аз бях в Хирошима. Става въпрос за големи разстояния, освен това и двамата сме заети. Чуваме се по телефона. Иначе преди редовно излизахме заедно. Ходехме по ресторанти. Говорихме си как вървят нещата. За България.

Националният отбор затворена страница ли е за вас?

- Да. Аз вече казах, че приключих с него.

Заради Матеус ли? Смятате ли, че някой е повлиял за избора му?


- Не. Просто не искам вече да пътувам толкова много. Аз и преди се бях отказал, но Мъри и Наско Сираков ме накараха да се върна. Проведохме доста разговори. Иначе бях казал край още след мача с Ейре от предишните квалификации. Далеч преди Матеус да дойде в България. Но казаха, че съм нужен и дойдох да помогна. Уви, не успях. Обяснението е просто. Пътувам хиляди километри само в една посока. Освен това трябва за един ден да се адаптирам към климат, часови разлики. Тези неща изискват огромни усилия. Който е играл футбол, знае за какво става въпрос. Другите да си говорят каквото искат. За последните два мача сам не се чувствах добре физически. Бях изтощен, а срещу Англия се иска много тичане. Особено на Уембли. Срещу Черна гора бях още по-зле. Сам знам много добре, че това беше най-слабият ми мач в кариерата на национал. Нищо че нямах фрапантни индивидуални грешки. Просто бях слаб и толкова.

Защо нещата в националния отбор не се получават?

- Не знам. Няма какво да коментирам. Това е болна тема за всички българи. Всички идваме с желание да играем, да побеждаваме. Но не се получава. Може би ни липсва и късмет. Гледах въпросния мач с Черна гора на запис. Преди техния гол, който дойде от нищото, имахме пет положения, но ги изпуснахме.

Не ви ли липсва България, че искате да останете и като треньор в Япония?

- Липсва. И то много. Но като гледам как вървят нещата у нас - защо да се връщам! Развитие няма никакво. Какво да правя при тези условия. Проблемът не е само във футбола. Навсякъде е трагедия. Нещо трябва да се направи. Да се изработи стратегия. Не може в спортове, където се знаеше, че ще имаме няколко олимпийски медала, в момента да се радваме от време на време на едно или две злата от световно. Разликата с Япония в това отношение е огромна.

Свикна ли и с дългите раздели със семейството?


- Да, макар че и те тежат доста, но трябва да се справяш. Все пак съм професионалист. Плащат ми, за да си върша работата. И гледам в такива моменти да мисля само за това. Треньорите не ги интересува дали си сам или не.

 

Най-четените