Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

От детето-чудо до Белия Пеле: Рууни на 30

Дебютът за Манчестър Юнайтед през септември 2004-а. Рууни наниза хеттрик в първия си мач при 6:2 над Фенербахче в Шампионската лига. Появата му в Театъра на мечтите бе толкова гръмка, че веднага спечели сърцата на феновете.
Рууни се появи в първия тим на Евертън 2 години по-рано. На 16 години той вече бе дебютирал във Висшата лига и то с виртуозен гол срещу Арсенал.
Септември 2003 г. Първи гол за Англия, при 1:0 над Македония в Скопие. 12 години и 49 попадения по-късно, детето-чудо е капитан и рекордьор на родината.
Евро 2004 - изгревът пред света на ярката млада звезда. Четири гола за Англия и статут на култов герой за феновете в страната.
Рууни летеше, но на четвъртфинала с Португалия се контузи - счупване на костица в ходилото, и не успя да помогне на отбора да стигне по-напред.
С Юнайтед спечели всичко, игра редом с Кристиано Роналдо и стигна до капитанската лента и залата на славата на най-големите, обличали екипа на клуба.
Незабравимият гол. В дербито срещу Манчестър Сити през февруари 2012-а вкара със задна ножица гол-мечта, а и за капак - победен!
Головете не секват за Юнайтед - още 14 и Рууни ще е №1 в историята на клуба по попадения, изпреварвайки великия Боби Чарлтън.
Майкъл Оуен - един от хората, помогнал най-много за адаптацията на Рууни в националния тим. Двамата играха заедно в Юнайтед в последните 2 сезона от кариерата на Оуен.
Мондиал 2006 - първите критики към детето-чудо.
Не вкара, както и четири години по-късно. Представянията му на световните първенства са обект на много дискусии, но едва ли може сам да промени съдбата на отбора си. Снимка: Getty Images
Мондиал 2006 - първите критики към детето-чудо. Не вкара, както и четири години по-късно. Представянията му на световните първенства са обект на много дискусии, но едва ли може сам да промени съдбата на отбора си.
Мондиал 2010 - огромното разочоравание за един много талантлив тим, воден от Фабио Капело. Рууни бе слаб и в четирите мача. Снимка: Getty Images
Мондиал 2010 - огромното разочоравание за един много талантлив тим, воден от Фабио Капело. Рууни бе слаб и в четирите мача.
С деца от лондонско училище преди мач №100 за английския тим по стара традиция в родината на футбола.
Фигурата му е и в Музея на Мадам Тисо. Рицарският орден получи още преди 2 години, но засега няма изгледи да стане сър, въпреки че надмина един такъв - Боби Чарлтън, по голове за родината.
Рекордният гол. Попадение №50 за Англия дойде от дузпа на "Уембли" срещу Литва през октомври. Вече на 30, детето-чудо отдавна не е дете. Ветеран, по-скоро... И все повече е обект на критики за игрите си.
С гаджето от юношеските години Колийн са женени и имат две деца - Кай и Клей. В личния живот на Уейн имаше колебания, както и на терена, като скандали и забежки с проститутки станаха достояние на вестниците още преди десетилетие. Днес всичко е наред и семейство Рууни живее щастливо.

The wonder boy

Wayne Rooney

Once a blue

Always a blue

Така пееха трибуните на ливърпулския стадион "Гудисън Парк" през 2003-а, когато луничавото и набито хлапе Уейн Рууни правеше чудеса за 17-те си години.

Вкарваше, подаваше, бе лидер и показваше талант, виждан на Острова за последно по времето на Пол Гаскойн.

Песничката казва, че детето-чудо Рууни е "син и винаги ще си остане син".

Днес Рууни е на 30 години, навърши ги в събота и е голямата звезда на английския футбол.

Отдавна не е дете-чудо.

Песничката, която "Олд Трафорд" пее за него е различна:

Saw my Mate, the other day

Said to me he'd seen the white Pele.

So I asked "Who is he?",

He goes by the name of Wayne Rooney.

Wayne Rooney, Wayne Rooney,

He goes by the name of Wayne Rooney.

"Мой приятел ми каза, че е видял Белия Пеле - пее се в в нея. - Попитах го кой е, а той ми каза - Уейн Рууни!".

Рууни не е Белия Пеле.

Би следвало такъв прякор да пасне на някой като Роналдо или Меси.

Но Уейн е явление във футбола за последното десетилетие, лидер на надеждите на една от най-запалените по футбола нации и флагман в едно трудно и преходно време на един от най-важните футболни клубове на планетата.

Капитан на Манчестър Юнайтед и Англия.

Голмайстор №1 в историята на "трите лъва" с 50 гола, надминал великия сър Боби Чарлтън.

На 13 гола от същия човек, който е на върха по попадения за Юнайтед с 249 точни удара.

Спечелил пет титли на Висшата лига, 2 купи на лигата, Световно клубно първенство и Шампионската лига.

Вкарал на финал в турнира на шампионите, макар и загубен (1:3 от Барселона през 2011-а).

Играч на годината в Англия (2010).

Той не стана най-добрият футболист в света, както се очакваше от него в онзи ден - на 19 октомври 2002 г.

Тогава хлапето стана от скамейката и влезе на терена срещу шампиона Арсенал, въпреки че нямаше 17 години.

И заби такъв гениален гол, завъртайки се и пращайки топката в горния ъгъл от 30 метра, че подлуди Англия и света.

Не стана №1, както сочеха Кройф, Бекенбауер и Чарлтън, гледайки как отвява защитите по време на Евро 2004.

Не стигна Еверест на футбола, както очакваше от него сър Алекс Фъргюсън.

Но Рууни е герой на Юнайтед и Англия. Най-талантливият футболист на родината на футбола за новия век, върнал спомените за Газа и Уодъл, за Биърдсли и Линекер.

Показал страст в екипа на родината, каквато феновете бяха позабравили.

На 30 години около Рууни има съмнения.

Слабата му форма през 2015-а дотук означава, че 11-те му гола са най-лошо постижение в екипа на Юнайтед в рамките на календарна година.

С млади лъвчета като Антони Марсиал и Мемфис Депай край него, Уейн трябва отново да се доказва. Те са като него преди 13 години.

Но дори и при сивото му представяне в неделя срещу Сити при 0:0, трибуните пяха не друго, а песничката за Белия Пеле.

Човекът си го е заслужил.

 

Най-четените