Футболът се върна точно навреме, за да сложи край на агонията от едно лошо лято за спортния запалянко. Най-силната олимпиада (мнение на не една голяма медия в света) за нас бе трудна за издържане с убийството на надежда след надежда, ден след ден. Тръгнахме с малки очаквания - за 5 медалчета поне, но... вече и малките очаквания са твърде голямо бреме за делегацията ни.

Така игрите в Лондон затвориха едно лято, в което България не бе на спортната карта. Евро 2012? Чудесно, ние там имахме шанс да се класираме само, ако поне 3 отбора бяха дисквалифицирани от УЕФА. Защото в нашата група останахме на 3 места от позиция за бараж. Разбирай - последни.

Мина си европейското без нас, дойде олимпиадата, където сякаш винаги се ражда по някой нов герой я в борбата, я в бокса, я в стрелбата. Или пък някой стар гигант нанесе своя удар и ни изненада приятно. Вече не останаха - Йовчев направи и невъзможното, волейболистите докоснаха величието, но го изпуснаха за много малко, гимнастичките не успяха, борците се провалиха... Два медала. Това е.

В този момент, точно преди закриването на игрите, се появи Той. Манчестър Сити и Челси, два отбора, които трудно могат да минат и за много популярни дори, откриха сезона в Англия. След няколко дни там ще се разгори и най-очакваното първенство в света, Висшата лига. Започва сезонът и в Германия, Франция, скоро и в Испания и Италия. Освен Сити - Челси (3:2) в неделя Байерн и Борусия (Дортмунд) вдигнаха завесата в Германия. На 23 август ще гледаме първото от две мегадербита Реал - Барса за Суперкупата на Испания. Футболът отново се завръща на трона си, и слава Богу! Защото там поне няма да проклинаме базите, терените, липсата на организация и поредния провал.

ОК, това не е решение или рецепта - това е изместване встрани от проблема. Но за обикновения запалянко, който иска просто да се забавлява с емоциите на спорта, какво по-хубаво от завръщането на футбола? Дори „А" група взе да ни липсва в един момент. Някъде между сълзите на Станка Златева, провалите в леката атлетика и гадното отпадане на Далаклиев само с някаква си точица. Хапчето за добро настроение обаче отново е тук. Скоро почва и Шампионската лига. Трябва ти само едно дистанционно.

Колкото до решенията, тях трябва да ги взимат други хора. Факт е, че в олимпийския цикъл, в който за първи път имаме многофункционална спортна зала, а държавата наистина взе, че помогна със субсидии и бази на не една федерация, завършихме с най-слаб олимпийски актив от незапомнени времена. Какво повече да говорим? Преди оправданието бе - имаме таланти, но няма къде да тренират. Само за борбата в последните 4 години се появиха супермодерна база в Тетевен, напълно обновената за доста пари зала „Диана" в София, а наскоро бе подписан договор за нов център за подготовка в Бургас. Остава здрава работа и резултатите би трябвало да дойдат.

Както се казва: Да вдигаме главите и да гледаме напред. Но до  следващото зрелище със съмнителни емоции под олимпийските кръгове остават 4 години.

Дотогава - да влезе футболът с неговото убийствено постоянство в доставянето на емоции. Хубавото му е, че винаги и постоянно има следващ мач. За щастие у нас удоволствието да гледаш каквото си пожелаеш от най-великата игра все още е изключително евтино и достъпно.

Да влиза футболът.