За първи път Трети март се чества през 1880 г. - две години след Освобождението - като Ден на възшествието на престола на император Александър Втори. Две години по-късно - през 1882 г., Държавният съвет приема "Списък на неприсъствените дни в Българското Княжество".

В него за първи път е записано, че денят 19 февруари се чества като ден на "Заключаването на С. Стефанский договор". Неупоменаването на император Александър Втори се обяснява с факта, че през 1881 г. той е убит и е наследен от неговия син Александър Александрович.

Съгласно Указ 78 от 31 декември 1887 г. се одобрява списък на неприсъствените дни в България. В него денят 19 февруари се отбелязва като ден на "Освобождението на България". През 1911 г. е приет нов Закон за празниците и неделната почивка, но и в него 19 февруари продължава да фигурира като ден на "Освобождението на България". Този закон остава до октомври 1951 г., когато официално е отменен от Кодекса на труда.

С въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. събитията от 19-ти и 20-ти век се преизчисляват, като към датата съответно се прибавят 12 дни за 19-ти в. и 13 дни - за 20-ти век. Денят 19 февруари 1878 г. стар стил, става 3 март по нов стил.

За първи път по новия стил 3 март е честван през 1917 година. Трети март се отбелязва като празник до 1949 г. През 1950 г. съгласно постановление на Министерския съвет за определяне на неприсъствените дни 3 март за първи път не е включен в списъка. Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод на 100-годишнината от Освобождението.

Десет години по-късно по решение на Юлския пленум (1987 г.) на ЦК на БКП 3 март е възстановен като официален празник. С решение на Държавния съвет от 27 февруари 1990 г. и на Народното събрание от 5 март с.г. датата е обявена за национален празник.

Датата 3 март слага начало на Третата българска държава. Тогава през 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя, с което се слага края на Руско-турската война от 1877- 1878 г. Това става в градчето Сан Стефано.

Договорът е предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. Постановленията за България я учредяват като автономна, но васална държава с граници, които обхващат с малки изключения почти всички земи в европейската част на Турция, населени с българи.

Тя има редица права, включително и да иска признаване и от други страни извън подписалите Санстефанския мирен договор, както и правото на международни търговски отношения и на търговски представителства.

Горчив исторически факт е, че Санстефанският мирен договор трае едва 5 месеца...