Webcafe

SPORTCAFE

Писмо до Васил Левски

Webcafe.bg 20.05.2011, 13:03 (обновена 20.05.2011, 14:57)
Васил Левски

"...Добре, че не дочака мечтите си, разпънати на кръст!"

Писмо до Васил Левски, публикувано във Facebook. Webcafe.bg благодари за корекцията за авторството на прекрасното стихотворение.

Спи, Дяконе! Не се събуждай! Остани в незнайния си гроб!
Добре си ти. Оттам не виждаш... съдбата на достойния ни род.

Не виждаш майките, които днес не раждат.
Стариците край кофите за смет.
Бащите с джобовете празни, в ръцете с куфари и здравец за късмет.

Децата ни са вече на изчезване. Селата мъртви. Пусти градове.
Строим хотели, паркинги, гаражи. Край просяка минава Беемве.
На пътя към Европа се продават в ръцете с кукли малките моми.

Те детството си в сънища сънуват, стаена скръб в очите им гори.
...Спи, Дяконе! Не се събуждай! Добре си там под тази черна пръст.

Завиждам ти за туй, че не дочака мечтите си, разпънати на кръст.

Oще: васил левски  гроб  мечти  стихотворение  таня 


Още от Да го web@...

Регистриран на: 21.06.2013, 00:54

43 Pancho Madzharov | 21.06.201301:00

Стихотворение от дъщеря ми Нона! Което ме накара да си мисля че не съм живял напразно и съм възпитал и дал ценности на своите деца!


" МОЕТО ПИСМО ДО ВАСИЛ ЛЕВСКИ "

Дяконе,

Аз те моля събуди се.
и от робство пак ни опази!
В душите ни всели се.
пламък на борбата запали!

Да се борим,ама не със сили.
Да се борим със сърце и плам.
Че парите са ни заслепили,
трепем се за тях без срам.

Всеки гледа сам да се спасява,
даже и приятел би предал.
Няма кой да вдигне врява.
и да каже:"Той живота си е дал".

Левски търсел свободата,
а пък робство търсим ние.
И не трепват днес сърцата,
само алчност във очите ни се крие.

Плачем без сълзи.
Плачем,без дори да знаем.
Плачем някой пак да ни спаси,
плачем,искаме живот спокоен.

Затова те моля,
Апостоле на свободата,
дай ни твойта силна воля.
да намерим път към светлината!

Автор: Нона Маджарова.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.09.2011, 19:38

42 Darena Vasileva | 04.09.201119:54

Това писмо ме разплака.Това е грозната реалност в която живеем благодарение на управляващи нищожни продажни душици.Поклон пред смелостта на авторката и таланта.Дано да доживея управляващи работещи за всеобщото благо и справедливост.ВАСИЛ ИВАНОВ КУНЧЕВ- ВЕЛИК,ГОРД СЪС СЕЛЕН ХАРАКТЕР БЪЛГАРИН.НЕКА ЖИВЕЕ ЧАСТИЦА ОТ НЕГО ВЪВ ВСЕКИ ОТ НАС И НИКОГА ДА НЕ ЗАБРАВЯМЕ СИЛАТА НА ДУХА И ЗНАНИЕТО.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.06.2011, 22:57

41 Victoria Ilieva | 12.06.201122:59

..
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

40 boris | 21.05.201116:41

Да той е, разбира се, "Госпожице любов" се казва стихотворението. Едно време в парламента имаше искане да го съдят, задето го е написал. Объркан
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.04.2011, 13:15

39 sake | 21.05.201116:37

Пдста беше за Борис. Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.04.2011, 13:15

38 sake | 21.05.201116:34

Петре,нещо ми напомня -Недялко Йорданов,ако не греша. Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 21.05.2011, 15:41

37 Peter Arshikov | 21.05.201115:42

ЕМИГРАНТСКИ РАП

Прощавай, Родино България,
с вулгарните си чалга-певици.
С педерасти с имплантирани цици.
С травестити и сифилистици
и роми възпяващи крадени жици.
С ученици на наркотици.
С проститутки в крайпътни редици,
а журналистите пишат за жрици
(нали са си сродни душици…)
С трагични актьори – комици
и комични актьори – трагици-
легион сексуалексцентрици.
С измислени псевдо класици.
С "екстрасенси",с клошарки-"светици"
и полковници вместо владици.
С телевизионните си склеротици.
С комунягите мулти – критици.
С взривени четиринадесет войници
от марсианци или от лунатици.
С бандити вместо политици-
прагматици с паници,с лъжици
и милиони тютюн-фанатици.
С още толкова алкохолици.
С нелекувани шизофреници
и емигранти като мен-мъченици...
Дано магически антибиотици
излекуват те-сбогом България!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

36 boris | 21.05.201114:01

това е подобно, но от доказан автор и може би последният голям такъв в страната ни.

Госпожице Любов, случайна
в това квартално кафене.
Красива. С тъжни рамене.
Бъди ти моя малка тайна.
Знам, че работиш със аванс
и си готова след минута,
за хилядарка на сеанс
или стотачка във валута.
Напред към твоята квартира,
в дъжда, с последния трамвай,
със който също се прибира
един измокрен полицай.
И ето: стаята студена,
креват, за работа готов,
и после – кратка и платена,
но все пак някаква любов.
Любов пазарна, любов платена,
любов в хотели, любов по гари,
любов нещастна и унизена,
на теб подобна, моя България!
Госпожице Любов, мълчи-
това е всичко, няма начин.
Не позволявай да заплачат
тез твои български очи.
О, Богородице без лаври,
къде е твоят младенец?
Един ли мазен чужденец
с теб на безценица се гаври?
Земя като един креват-
кой вече с теб не преспива,
безропотно, без съпротива
и ти подхвърля сух комат.
В косите ти блещука фиба,
като последен слънчев лъч.
Преди им казваше “спасиба”,
а днеска – “тенк ю вери мач”.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

35 boris | 21.05.201113:57

Такива стихотворения ги има много във вестник Атака.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 21.05.2010, 09:31

34 Enigma | 21.05.201110:48

Кога почнаха некакви пубери да пишат в този сайт, този памфлет е ужасно глупаво нещо...моля ви се, мислех че в уеб кафето излат що годе читави материали...не се излагайте


СКУКАААА, писна ми от тъпотиии.....
   

оценка

+0 -1

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.