Това писмо ме разплака.Това е грозната реалност в която живеем благодарение на управляващи нищожни продажни душици.Поклон пред смелостта на авторката и таланта.Дано да доживея управляващи работещи за всеобщото благо и справедливост.ВАСИЛ ИВАНОВ КУНЧЕВ- ВЕЛИК,ГОРД СЪС СЕЛЕН ХАРАКТЕР БЪЛГАРИН.НЕКА ЖИВЕЕ ЧАСТИЦА ОТ НЕГО ВЪВ ВСЕКИ ОТ НАС И НИКОГА ДА НЕ ЗАБРАВЯМЕ СИЛАТА НА ДУХА И ЗНАНИЕТО.

..

Да той е, разбира се, "Госпожице любов" се казва стихотворението. Едно време в парламента имаше искане да го съдят, задето го е написал.

Пдста беше за Борис.

Петре,нещо ми напомня -Недялко Йорданов,ако не греша.

ЕМИГРАНТСКИ РАП

Прощавай, Родино България,
с вулгарните си чалга-певици.
С педерасти с имплантирани цици.
С травестити и сифилистици
и роми възпяващи крадени жици.
С ученици на наркотици.
С проститутки в крайпътни редици,
а журналистите пишат за жрици
(нали са си сродни душици…)
С трагични актьори – комици
и комични актьори – трагици-
легион сексуалексцентрици.
С измислени псевдо класици.
С "екстрасенси",с клошарки-"светици"
и полковници вместо владици.
С телевизионните си склеротици.
С комунягите мулти – критици.
С взривени четиринадесет войници
от марсианци или от лунатици.
С бандити вместо политици-
прагматици с паници,с лъжици
и милиони тютюн-фанатици.
С още толкова алкохолици.
С нелекувани шизофреници
и емигранти като мен-мъченици...
Дано магически антибиотици
излекуват те-сбогом България!

това е подобно, но от доказан автор и може би последният голям такъв в страната ни.

Госпожице Любов, случайна
в това квартално кафене.
Красива. С тъжни рамене.
Бъди ти моя малка тайна.
Знам, че работиш със аванс
и си готова след минута,
за хилядарка на сеанс
или стотачка във валута.
Напред към твоята квартира,
в дъжда, с последния трамвай,
със който също се прибира
един измокрен полицай.
И ето: стаята студена,
креват, за работа готов,
и после – кратка и платена,
но все пак някаква любов.
Любов пазарна, любов платена,
любов в хотели, любов по гари,
любов нещастна и унизена,
на теб подобна, моя България!
Госпожице Любов, мълчи-
това е всичко, няма начин.
Не позволявай да заплачат
тез твои български очи.
О, Богородице без лаври,
къде е твоят младенец?
Един ли мазен чужденец
с теб на безценица се гаври?
Земя като един креват-
кой вече с теб не преспива,
безропотно, без съпротива
и ти подхвърля сух комат.
В косите ти блещука фиба,
като последен слънчев лъч.
Преди им казваше “спасиба”,
а днеска – “тенк ю вери мач”.

Такива стихотворения ги има много във вестник Атака.

Кога почнаха некакви пубери да пишат в този сайт, този памфлет е ужасно глупаво нещо...моля ви се, мислех че в уеб кафето излат що годе читави материали...не се излагайте


СКУКАААА, писна ми от тъпотиии.....

Ама вие защо решихте, че Левски не вижда сегашното ни положение. Тук във форума уж беше пълно с набожни хора, но опре ли въпроса до национална гордост изведнъж ги няма никакви. Приемете факта, че се излагаме зад граница. Какво мислите, че спира американци, германци, французи, англичани и т.н. да се държат като нас? Спира ги имиджът, който създават за страната си. Те искат да представят страната си по най-добрия начин в очите на света. И всички се борят за създаването на този имидж. А какъв е нашият имидж? Какво показваме ние на света? Ако трябваше да опиша България като човек, тя щеше да изглежда като една опърпана бабичка. Да гостоприемна, слагаща трапезата, но алкохолизирана, крадлива и подтисната. Защо всички помнят Ботев и Левски? Защото тук липсва достойна мъжка фигура. Липсват мъже!!! Смели и силни мъже. Тук мъжът се е хванал здраво за полата на одърпаната бабичка и чака ли чака с отворена уста. И вика: Дай бабо, дай.