Дядо Рууд, дядо Раул | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Дядо Рууд, дядо Раул

Веселин Димитров 24.01.2011, 11:25 (обновена 27.01.2011, 07:47)

1 от 3 снимки Назад Напред

Рууд ван Нистелрой

Снимка: © BGNES

Рууд ван Нистелрой - един от звездните старци-разбойници в Бундеслигата

Мачът между Хановер и Шалке (0:1) в събота беше решен от една много показателна сцена. В 33-тата минута испанската легенда Раул получи топката на тепсия и отблизо я пусна през ръцете на 21-годишния Рон-Роберт Цилер. Младият вратар изглеждаше уплашен, не реагира добре, но това беше едва втория му мач в Бундеслигата.

Историята на Цилер е интересна. На 16 той преминава от Кьолн в Манчестър Юнайтед, там две години тренира с мъжете, играе под наем за Нортхемптън, но се контузва и отпада от плановете за наследник на Ван дер Саар. През 2008 вратарят пази на младежия отбор на Германия, който печели титлата за младежи до 19 години (тогава за най-добър играч на турнира беше избран Савио Несереко от, хех, Черноморец). Преди началото на сезона тихо и без фанфари Цийлер дойде в Хановер и вече е титуляр в отбора.

Раул Гонзалес също дойде в Бундеслигата в началото на сезона - той пък с много фанфари и ореола на един от най-големите нападатели в играта.

Половин година преди него, друг велик нападател - Рууд ван Нистелрой, подписа с Хамбургер. Микел Силвестър, Сами Хипия (или както там е правилно да го произнесем) и Мауро Каморанези също избраха да приключат бляскавите си кариери в Германия.

От всички тях обаче само двама имаха успех.

Хипия изигра един много силен първи сезон, но тази кампания 37-те му години натежаха. Титуляр на неговото място в Байер Леверкузен вече е Бастиан Райнхартц (и той от онзи младежки отбор-европейки шампион от 2008).

A след първоначалното запецване, Раул започна да вкарва и футболът в Гелезенкирхен очевидно го кефи. Което е нормално - огромни трибуни пълни с всеотдайни фенове са си манна небесна.

Но Каморанези е нарочен за гонене от Щутгарт, Силвестър играе като призрак на себе си във Вердер, а Рууд ван Нистелрой понякога вкарва важни голове, но по-често мърмори срещу реалността в Хамбург.

Така се оказа, че златните старци на Бундеслигата носят и много недостатъци. При масата талантливи млади играчи, които германският футбол продуцира, старците просто заемат мястото на някой младок с голям потенциал. Старците фокусират твърде много внимание върху себе си и рушат отборния дух.

Въобще положението с Руудовците и Рауловците много прилича на това с рок-столицата Каварна. В смисъл - хубаво е, че я има, много хора й се радват, но пък и трябва да ни е малко яд, че вместо някоя от големите млади велики групи (да кажем Muse) гледаме Uriah Heep.

И както досадните едни и същи ретро-рок песни по българските радиа доказват, че моделът Каварна не ни води напред, то класирането на Бундеслигата ни казва същото.

Шалке на Раул е десети в класирането, Щутгарт на Каморанези е пред изпадане, някъде там е и Вердер на Силвестър.

Вместо тях начело в Германия, с обидната преднина от 11 точки е Борусия (Дортмунд). Тук често сме се възхищавали на отборния дух на жълто-черните, но и средната възраст на отбора също е впечатляваща. За Хановер, Майнц и Фрайбург, които са другите изненади на сезона, също играят много млади играчи, като треньорите залагат на отбора над индивидуалната класа.

Но има и нещо друго, което е ключово за това развитие: германският манталитет и регулационния модел на Бундеслигата. Реално в нито една от големите лиги на младите играчи не се дава толкова време да се развият. Това си е характер - германецът гледа на нещата дългосрочно и Димитър Бербатов е един от парадните примери за това. В никое друго първенство той нямаше да получи времето и грижите, които му се дадоха в Леверкузен и го направиха това, което е. В същото време едно от изискванията на Бундеслигата е отборите в нея да инвестират огромни суми в младежките си формации.

Всичко това обаче не трябва да означава, че, видите ли, Раул или Ван Нистелрой вредят на лигата. Даже напротив - те имат функцията на модел за младите, а и привличат интереса към Бундеслигата. Просто обаче се оказва, че лудите млади като Гьотце, Шахин, Бендер, Нойер, Холтби, Шюрле (можем да продължаваме дълго) са по-успешни. А пък Рон-Роберт Цилер със сигурност скоро ще влезе в този списък. Тогава, когато претръпне от имената на Раул и Рууд.

Oще: байер  байерн  бундеслига  вердер  волфсбург  германия  марио гомес  матиас замер  мауро каморанези  микаел силвестър  раул  рон-роберт цилер  рууд ван нистелрой  сами хупия  симон кяер  хамбургер  хановер  шалке  щутгарт 



Видео