Футболът винаги си намира пътя или Те не успяха да съсипят напълно Примера дивисион | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Футболът винаги си намира пътя

Сид Лоу , Guardian
21.08.2012, 15:25 (обновена 23.08.2012, 12:37)

1 от 2 снимки Назад Напред

Бетис  - Атлетик (Билбао) 2:1 на 11 февруари 2012

Бетис постигна трета поредна победа над Атлетик (Билбао) за първенство, а Хорхе Молина вляво отбеляза два гола за впечатляващото 5:3 като гости и заслужи признанието Играч на кръга

По някакъв начин футболът винаги успява да намери пътя си. Първият кръг на сезон 2012/13 в Примера дивисион бе именно един от тези случаи.

Те могат да продадат любимите ти играчи, мечтите да се окажат невъзможни заради финансовите ограничения и клубът на сърцето ти да няма шанс да спечели трофей никога повече.

Могат да изпразнят стадионите от публика. Да направят мачовете по обед, когато ти идва да припаднеш от жегата или късно вечерта, когато играчите вече трябва да са си по леглата и да спят.

Няколко часа след края на мачовете се събуждаш, за да навлезеш в работната седмица, и осъзнаваш, че все още има три срещи от кръга, който приключва в понеделник през нощта. Или дори във вторник сутрин.

Представяш си Ги седнали около голяма маса. Хихотейки се самодоволно, един от Тях пита: "Добре, господа, има ли още някой идея как да съсипем първенството?".

Подобна фантазия изглежда съвсем близо до истината, но някак си Те все не успяват напълно. Както започнахме, футболът винаги намира път. Не за дълго - действителността има гадния навик да застава на този път, но за по някой кратък, красив, разтърсващ момент.

Това нямаше да е испанската лига, ако и този път нямаше опасност сезонът да не започне навреме. Но четири дена след заплахата за бойкот от страна на 13 клуба и два дни след временното споразумение по въпроса, Примера все пак стартира.

И наистина, всичко бе променено. Всичко без нещата, което имаха нужда от промяна.
Според програмата има девет отделни часа за започване на десетте мачове. И въпреки това организаторите успяха да сложат по едно и също време двете най-атрактивни срещи: Реал (Мадрид) - Валенсия и Атлетик (Билбао) - Бетис.

Мачът от кръга, който по закон се излъчва безплатно като среща от "публичен интерес", бе преместен в понеделник - време, в което Реал (Мадрид) и Барса никога няма да играят. В случая тази чест се падна на Реал (Сарагоса) и Валядолид.

По новото разписание в събота, неделя и понеделник има по една среща, която се играе в 23:00 ч. (Бел. ред.: полунощ българско време). "В 11 вечерта обикновено спя", коментира звездата на Атлетико (Мадрид) Радамел Фалкао. Само че му се наложи да рита до 1 часа за равенството 1:1 с Леванте.

Но в цялата бъркотия има и по някой слънчев лъч. Нещо, на което да се радваш. Футбол.
В събота срещу неделя Томер Хемед от Майорка вкара два прекрасни гола за победата с 2:1 над Еспаньол - единият в 11:06 ч., а другият в 0:52 ч., което го прави фаворит за участник във въпрос от футболна викторина.

Междувременно стадионът в Палма бе празничък - доста по-празен, отколкото в първия кръг на миналия сезон, когато Майорка срещна същия съперник, но в 18 ч. Защо ли?

Давид Вия най-сетне се завърна след 8-месечно отсъствие заради счупен крак и отбеляза гол за победата на Барселона с 5:1 над Реал Сосиедад. Под официалната си фланелка той носеше друга - със снимка на жената и децата си и надпис "Невъзможно без вас".

В Севиля едноименният клуб постигна победа с 2:1 над Хетафе и усещането, че някои неща никога не се променят. Някои неща, които се казват Хесус Навас.

Междувременно Валенсия, която продаде най-добрия си играч за поредна година, завърши 1:1 с Реал (Мадрид) и дори можеше да спечели, ако не бе отменен голът на Роберто Солдадо, за който телевизионните повторения не убедиха, че е бил от засада. Момент на илюзия за "прилепите" и за всички останали, че може би "другите" отбори (разбирай различните от Барса и Реал) могат да са равностойни на грандовете.

"Бернабеу" беше като пещ. Реал игра в 19 ч. и завиждаше за щастието на Барселона да започне мача си при приятните 29 градуса от 21 ч.", написа редактор от мадридския вестник "Ас", откривайки сезона на конспиративните коментари. Защото, разбира се, футболистите на Валенсия не са имали проблем с жегата. И другата седмица, когато отново ще е август, началните часове на двата гранда няма да се разменят...

По същото време в Билбао се проведе доста по-вълнуващ двубой, пълен с голове. Баските бяха без Фернандо Йоренте и Хави Мартинес, които най-вероятно ще напуснат отбора до края на трансферния прозорец. На стената на клубния магазин през миналата седмица се бе появил надпис, желаещ смърт на "испанското копеле" Йоренте...

След първото полувреме домакините изоставаха с 0:3 срещу Бетис. Главното действащо лице и автор на третия гол бе Бенят Ечеберия, юноша на Атлетик и единственият достатъчно добър потенциален заместник на Мартинес.

15 минути преди края "червено-белите" достигнаха до 3:3, но в крайна сметка севилци все пак спечелиха с 5:3.

Този мач бе луд и величествен. И въпреки това незабелязан - Те гледаха Реал (Мадрид). Но футболът си намери път. Именно в тази среща както никъде другаде.

Във Виго пък местният Селта изигра първия си мач в елита след петгодишно отсъствие. Срещу тях игра Малага, чиито фенове имаха лято, каквото нямаха ничии други. През седмицата хиляди от тях се редиха на опашки за билети за първата в историята среща на отбора за Шампионската лига (Бел. ред.: срещу Панатинайкос тази сряда, от 21:45 часа). Но вместо с трепетно очакване, те гледат с притеснение на предстоящата кампания. Миналото лято Малага похарчи близо 60 млн. евро за играчи. Година по-късно не привече нито един и продаде за 30-ина милиона футболисти, които иначе биха стрували 50.

Катарският собственик шейх Абдула бин Насер ал-Тани просто изчезна - няма пари, няма инвестиции, няма дори обяснение. Интересът му към отбора явно се изчерпа. Никой не вижда логиката в поведението му. Първо харчи милиони, за да изгради тим, който да влезе в Шампионската лига, и когато целта е постигната, "хвърля кърпата". Може би той никога не се е интересувал от самата игра и е имал някакви различни интереси, за които няма и да разберем.

Може би това беше илюзия, мечта. Красива, докато трае, но бързо отминаваща. Футболистите недоволстваха, че не са си получили възнагражденията. Виляреал, Осасуна и Ривър Плейт - че Малага още не си е платила всичко по трансферите. И данъчните също проявиха претенции.

От клуба запазиха тишина. Футболният директор Фернандо Йеро напусна, недоволен от случващото се. Малага бе в някакъв вакуум и се движеше по инерция.

И когато най-сетне настъпи някакво раздвижване, то не бе такова, на каквото всички се надяваха. Появи се представителят на Ал-Тани Мояд Шатат, но вместо да затвори всички усти с пачки пари, той направи точно обратното - започна да разпродава активите.

Двукратният еврошампион Санти Касорла отиде в Арсенал за 19 милиона - с 2 по-малко от цената, на която бе купен от Виляреал преди година. Йорис Матайсен си тръгна като свободен агент. Последва ги и Соломон Рондон, преминал в Рубин за 9 млн.

След като и Рууд ван Нистелрой бе прекратил кариерата си, всички, които имаха финансови претенции, вече не са част от отбора. Но едва ли и другите ще чакат още дълго, преди да възроптаят.

Директорът Антонио Фернандес е изготвил план за свиване на разходите и вече преговаря с треньора Мануел Пелегрини за намаляване на заплатата му или разтрогване на договора. Агентът на Жереми Тулалан призна, че неговият клиент му също може да напусне. Като капак на всичко, Жулио Баптища още не е възстановен от контузията си.

Заклйчение: надежда няма.

Така изглеждаше и в съботната вечер, когато при резултат 0:0 Пелегрини пусна в игра 16-годишния камерунец Фабрис Олинга. Хлапето, което бе дошло в школата на Майорка, благодарение на фондацията на Самуел Ето'о, и се присъедини към Малага миналия сезон.

Срамежливо чернокожо момченце, живеещо в скромна стаичка в юношеското общежитие на клуба, без нито минута игрово време досега за "Б" отбора, състезаващ се в Терсера дивисион (четвъртото ниво на испанския футбол).

Та малкият Фабрис бе казал веднъж: "Грешките ме преследват, но аз съм по-бърз от тях".
Мигове след влизането си в игра той пропусна удобен шанс за гол. Шест минути преди края на мача обаче преодоля защитник на Селта и шутира в гредата. Диего Буенаноте обаче овладя рикоширалата топка и центрира, а дебютантът при втория опит отбеляза победното попадение.

Тогава тийнейджърът потъна в обятията на съотборниците си с изписано на лицето блажено неверие.

Целият песимизъм, цинизъм, облаците около бъдещето бяха изчезнали. Вместо това, на 16 години и 93 дена Фабрис Олинга стана най-младият голмайстор в историята на Ла Лига. Футболът отново си намери пътя...

Oще: атлетик (билбао)  барселона  бетис  валенсия  давид вия  испания  майорка  малага  примера дивисион  реал (мадрид)  селта  томер хемед  фабрис олинга  хорхе молина 


Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.


Видео