Все още няма реални разкрития около терористичния акт в Бургас, при който загинаха петима израелски граждани и един български. Има два фоторобота и много (на чужд гръб, разбира се) вицове. Като се започне от най-плоския (- Е, как беше в Бургас? - Бомба!) и се стигне до умопомрачителните конспиративни теории, които списание Vice селектира часове след трагичния инцидент от форумите. Някои от тях гласяха, че „Турция се е опитала да си върне израелските туристи по единствения начин, който в примитивни азиатски държави с преобладаващо мюсюлманско население се смята за правилен - мръсният". Според други, зад атентата стоят германски фашисти, подпомогнати от наши помаци, а най-кратката е, че 20 стотинки за всеки дюнер отиват за бомба... Дори да си говорим по-сериозно, става дума за камикадзе, задължително мюсюлманин.
Само Буш, на когото му се наложи да съжалява публично, че е използвал израза "кръстоносен поход", за да опише кампанията на САЩ след атентата срещу добре застрахованите кули от 11/9, е звучал по-нелепо от тези, които прибързаха да хвърлят заучени обвинения секунди след съобщенията за инцидента у нас.
Тихият контрапункт винаги са роднините и близките на загиналите. Тези на жертвите от Бургас днес са тук, за да участват във възпоменателна церемония и ако някой е засякъл интервютата с тях, сигурно е останал разочарован от липсата на всякакво истерично отправяне на упреци - към сигурността ни и евентуалните ни камикадзе в Родопите (нито пък към спряганата за отговорна от правителството им държава Иран). Разбирането на „войната" е наш патент.
Или е камикадзе, или не е...
Една от последните информации по случая обаче е свързана с колебанията на следователя от НСС Георги Илиев, който само за 24 часа се отказа от изявлението си, че е доказано, че атентаторът от летището край Бургас е камикадзе и посочи, че това не е категорично.
Ако думите, изречени от господата от институциите, оказват някакво влияние върху лесно параноясващи умове, не е зле те да се допълват и с обяснението „или е мюсюлманин, или не е". За да няма опасност с така популярни термини като „камикадзе" да описваме всеки с тюрбан, независимо, че той може да вярва в Брахма, Шива и Вишну. Заради липсата на повече гледни точки, най-големият проблем с „нашето камикадзе" се оказаха късите му бермуди, нетрадиционни за стила на ислямските фундаменталисти.
На основата на огромна статистика, в книгата си Умри, за да победиш: стратегическа логика на самоубийствения тероризъм Робърт Пейп представя две тези:
- самоубийственият тероризъм се заражда само в окупирани територии и като реакция на окупацията
- самоубийственият тероризъм не е само мюсюлмански феномен, като Пейп цитира Тамилските тигри в Шриланка и 27 терористи самоубийци от Ливан, всичките немюсюлмани - лаици, комунисти или социалисти
40 дни след взрива обаче не е уместно за „кръстоносни" фрази. Те не са оръжие на сигурността, а на страха.
