Webcafe

Eвропейска помощ или как да сритаме по-слабите

Кристофър Писаридис, CNN 22.03.2013, 17:10 (обновена 25.03.2013, 07:19)
Кипър, протести

Коренът на кипърския проблем е в Гърция

Последните финансови проблеми в Кипър доведоха до серия притеснителни заглавия по целия свят, ала все пак трябва внимателно да избягваме паниката и безразсъдните мерки, които само биха изострили кризата.

Защото на практика Кипър - една от най-малките икономики в eврозоната - има управляем фискален дефицит, нисък дълг и доскоро - процъфтяваща икономика, базирана на финансовите услуги и туризма.

Големи резерви природен газ и вероятно дори нефт са открити по южното крайбрежие на държавата, като печалбите от тях ще бъдат факт след 3 до 5 години. 

Всичките сегашни проблеми се дължат на инвестициите в гръцки книжа

Корените на кризата са още в далечната 2006 г., когато Кипърската популярна банка - втората най-голяма банка в държавата, бе закупена от по-малка гръцка банка. Новите собственици инвестираха стабилно в гръцки държавни книжа и заеми, ала поддържаха банката като кипърска, вместо да преместят централата й в Гърция.

Това може да бъде обяснено с по-добрата корпоративна обстановка в Кипър, където данъчните ставки са само 10% (сега се обсъжда корпоративният данък от 10 да стане 12.5%) в сравнение с Гърция, където са поне два пъти по-големи.

Преди три години Кипърската централна банка също изкупи голямо количество гръцки ценни книжа, предимно поради причини, нямащи връзка с тяхната възвращаемост или финансов риск, а за да подпомогне Гърция.

През 2011-а, когато затъналата в криза Гърция получи разрешение да остави някои от частните собственици на държавни ценни книжа да понесат загуби, кипърските банки изгубиха много пари и имаха нужда от рефинансиране.

Затова големите финансови институции като Кипърската централна и Популярна банки поискаха от правителството финансова помощ, а то от своя страна се обърна със същата молба към ЕС през 2012 г.  

Преди седмица, съгласно план на ЕС Кипър се съгласи да получи 5.8 милиарда евро, чрез които да предотврати покачването на дълга си до неуправляеми нива.

Това обаче доведе до идея за банков данък върху всички депозити на стойност над 100 000 евро (9.9%) в Кипър и по-малък процент върху депозитите на стойност над 20 000 евро (6.75%).

Мярката предизвика масово недоволство в кипърския парламент, което накара много кипърци да изтеглят парите си от банките и доведе до страхове за още по-мащабно изтегляне на активи от закъсалите банки. Русия, която има силни връзки в бизнеса и банковия сектор на малкия остров, бе силно обезпокоена от този ход.

Предпазливите банкери успяха да привлекат вложители, следвайки нискорискови стратегии. Ала сега въпросните вложители трябва да платят за високорисковите стратегии на други банкери, тъй като те са рискували средствата на собствените си вложители.

В крайна сметка обаче тези вложители няма да изгубят повече, отколкото вложителите на други банки. Такава е логиката на спешната финансова помощ за Кипър от МВФ, европейската общност начело с Германия и ЕЦП. Загубите на виновните банкери се защитават от "печалбите" на благоразумните банкери.  

Какво е оправданието за това?

Основният аргумент е, че така е по-добре, отколкото и двата типа носители на риска да фалират. Вероятно наистина е така. Ала все пак когато банките в Гърция и останалите проблемни държави също бяха фалирали, "светата троица" им отпусна помощи срещу по-добри условия, за да бъде избегнат по-мащабен провал.

Гърция получи 140 милиарда евро. Загубите на кипърските вложители ще донесат едва 5.8 милиарда. Ала Кипър не може да получи тази помощ от европейските фондове, създадени за подпомагане на закъсали банки.

Депозитите на стойност, по-ниска от 100 000 евро, са обезпечени в Европа. Въпреки това, условията в Eврозоната са толкова строги, че кипърското правителство не може да получи помощите си, без въпросните обезпечени депозити да понесат някои загуби.

Важно е да се отбележи, че кипърският парламент отхвърли пакет за спешна финансова помощ от ЕС на стойност 10 милиарда евро заради притесненията на инвеститорите около предложения данък върху депозитите. Въпреки това не знаем какво следва.

Може би данъкът върху обезпечените депозити ще донесе около 2 милиарда евро. Еврогрупата на свой ред заявява: бихме предпочели да не облагаме депозитите на стойност под 100 000 евро, ала ако не можете да постигнете набирането на 5.8 милиарда евро по друг начин, тогава нямате избор и трябва да го допуснете.

Какво ни говори това за европейския проект?

Дали еврозоната наистина е съюз между равни, които полагат еднакви грижи за своите и чуждите проблеми? Или е просто поредният инструмент за печелене на политически точки от по-силните държави?

Руското участие в Кипър като офшорен център продължава да изниква в тези дискусии. Привлечени от 10% корпоративен данък, руснаците инвестират пари в Кипър от началото на 1990 г. След това тези пари биват репатрирани чрез инвестиции в руски компании, което е напълно законен начин да намалиш дължимите си данъци.

Миналият месец Кипър прие нареждане от еврозоната да започне разследване за евентуални нарушения на правилата срещу пране на пари, което тече в момента. Ала еврозоната не може да изчака резултатите от тази проверка преди да наложи мерките, водещи до загуби за вложителите. До този момент не е открит нито един случай на пране на пари. 

Твърди се, че руснаците раздуват твърде много кипърския финансов сектор

И все пак, въпреки масираното руско присъствие (над $19 млрд. в депозити на фирми и граждани и още $12 млрд. на руски банки - бел.р.), секторът все още не е толкова голям, колкото този в Люксембург и не се различава твърде много от финансовите сектори на други малки държави с високообразована работна сила.

При все това, когато една голяма система работи добре, с изключение на намесата й в едно единично и изключително събитие като опрощаването на гръцкия чуждестранен дълг, не е редно да се орязва половината от тази система и да се разрушава целия сектор, което от своя страна причинява остри проблеми, свързани с безработицата.

Редното в случая е да се направи опит за поправяне на ситуацията с по-добри регулации върху риска и другите слаби звена. Но в крайна сметка оправданието е, че не те взимат тези решения.

Рано или късно подобни политики биха предизвикали насрещен пожар в Европа. Тези, които подкрепят движението за европейска интеграция, би трябвало да са разочаровани.

Oще: гърция  евро  еврогрупа  еврозона  икономика  кипър  криза  мвф  облигации  помощи  проблеми 


Още от Парите

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 25.01.2012, 18:03

6 паяка | 26.03.201312:22

Песимистът Mile Manolov | 25.03.201304:28

циганските държави у европа една по една окапват.. скотия обаче е толко зле, че даже не може да се срине по-надоле

Оптимистът KingoftheROAD | 25.03.201310:41

Може бае Миле може. Винаги може още и още.

Смее се Реве или много тъжен Смее се Реве или много тъжен Смее се Реве или много тъжен
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.07.2011, 15:53

5 KingoftheROAD | 25.03.201310:41

Може бае Миле може. Винаги може още и още. Природния закон в Булгаристан гласи: Нещата вървят от зле, към по-зле. Удивителна
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

4 Крив Макарон | 25.03.201310:34

По всичко личи едно нещо; идва края на този Кипърски рай, където всеки пенсионер можеше да си наеме помощник от България или Румъния, и да му слугува, а за хората без преспектива Кипър беше мечтано място. Повече или по-малко ще върнат кипърците в балканската действителност и това ще им се отрази отрезвяващо.
А решаването на самите икономически проблеми ще бъде подчинено на социалния фактор, който в страни като Кипър е трудно предвидим. От една страна те са свикнали на благодетели, от друга държат сами да си избират своите благодетели, не да им ги посочват. В този смисъл, който предложи най-добра цена на кипърските граждани, на него ще се продаде кипърската държава. Не мога да предположа кой ще бъде печеливш, но мога да предположа кой ще бъде губещ: европейският съюз, в лицето на авторитарния стил, наложен от неофюрера Меркел.
Следствията на кипърският проблем, обаче, със сигурност ще предначертаят политическия характер на Балканите.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

3 Mile Manolov | 25.03.201304:28

циганските държави у европа една по една окапват.. скотия обаче е толко зле, че даже не може да се срине по-надоле muhihihihi
   

оценка

+1 -2

Регистриран на: 02.11.2010, 21:47

2 koce | 23.03.201316:17

Кипърските банки финасирали гръцкия дълг с руски пари
И за това е виновен ЕС?!

Ни най-малко и сметката няма да я плащат европейците
Да му мислят кипърските банкери когато руснаците си поискат влоговете
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 26.07.2011, 20:01

1 Елисавета Домовчийска | 23.03.201314:41

Единствената причина за различното отношение към Гърция и към Кипър според мен не е в размера на държавата, а защото Германия отдавна мрази офшорните зони, ненавижда ги, гони собствена политика за неизтичане на капитали към такива зони. Сега и се е паднала идеалната възможност за брутална разправа с може би единствената такава зона в ЕС. Другото на което германците точат зъб е банковата тайна в Швейцария, но нея почти са я преборили вече. А сега как ще реагират Кипър, много интересно ще е, някой каза, че ще вземат спасителен заем от Русия срещу това да приемат руска военна база или примерно руски газови гиганти да разработват шелфа на Кипър. Лошото е че за едни мижави 6 милиарда ще се изтъргуват или на едните или на другите, в единия случай ще продадат националния интерес, в другия ще бръкнат в джобовете на народа. Щото дори да не обложат всички депозити, то е достатъчно богатите чужденци да се изтеглят от зоната, за да рухне цялата кипърска икономика. И всичко това защото някой влагал пари в ценни книги на фалиралата и щедро подпомагана Гърция.
   

оценка

+2 -0

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.