Историите за велики кралства се градят върху личностите, които носят короната и със здрава ръка и мъдрост направляват народите си. Е, когато Крал предаде трона на Крал в пълния смисъл на думата, това е гаранция за благоденствие по тези земи, нали?
През лятото на 1977 г. Кевин Кийгън, наричан от привържениците на Ливърпул Крал Кев напусна. Замина за континента, за да играе в Хамбургер. Кралството на Боб Пейсли се разпадаше, прогнозираха в Англия... Като го няма човекът с короната.
Но дни след раздялата с Кийгън на "Анфийлд" бе представен един шотландец със сламена коса, слабоват, с хитра усмивка, която не слизаше от лицето му.
Кенет Матисън Далглиш дойде от Селтик и пристъпи във владение, а и до ден-днешен това е най-успешно наследената корона във футбола. Крал Кени - така го знае Англия и светът.
На 4 март легендарният посланик на Ливърпул навърши 64 години. Вечерта му не мина в ресторант, бар или на някакво шумно парти. Бе на трибуните на "Анфийлд" със съпругата си Марина, за да гледа Ливърпул. Отборът му подари 2:0 срещу Бърнли, а по искане на Кени специален гост във ВИП-ложите бе Кевин Кийгън, който прие с удоволствие. Двамата крале се събраха, въпреки че така и никога не играха заедно.
Кени Далглиш и Ливърпул не могат един без друг. След 13 години като играч и мениджър, в които клубът спечели 3 купи на Европейските шампиони, 9 титли на Англия, 3 купи на Футболната асоциация и 5 на лигата, Кралят напусна земите си през 1990-а.
Спря го "Хилзбъро", черната прокоба над славния клуб от "Анфийлд". Кени бе мениджър в онзи ден в Шефийлд, когато загинаха 96 привърженици на тима. Само той си знае колко погребения е посетил, колко семейства е утешавал и колко пъти телефонът му у дома е звънил в 2 през нощта.
Даде номера си на семействата на всички загинали, за да го търсят за съдействие. В онези дни град Ливърпул (включително феновете на Евертън) го провъзгласяват не за Крал, а за светец.
Но Далглиш е човек и в началото на 1991 г. не издържа - напуска и се оттегля встрани от футбола временно. А отборът е на върха, шампион и фаворит за нова титла. След него всичко за Ливърпул тръгва надолу.
През 1995 г. спечели титлата с Блекбърн, през 2011-а се върна в Ливърпул като мениджър и спечели последния трофей, който клубът е вдигал - Купата на лигата през 2012-а.
През годините, в които не бе в Ливърпул, не спря да прави големи неща. Съпругата му Марина се пребори с рак на гърдата, а семейството успя да набере 4 милиона лири с благотворителни инициативи за борбата с болестта.
Не само заради това бе активен в подкрепата към Стилиян Петров в най-трудните дни за българина след диагнозата му. През 1999-а Кени е директор на Селтик, а мениджър е Джон Барнс.
Двамата искат Стилиян от ЦСКА, като се консултират с... Кевин Кийгън, който дни по-рано е водил Англия срещу България в София (1:1), а 18-годишното момче е направило знаменит мач. Крал Кев казва на Крал Кени - "Страхотен е".
Но по тогавашните правила, Петров не може да отиде на Острова, защото няма достатъчен брой мачове за националния и не може да му бъде издадена работна виза. Далглиш пише до Външно министерство и иска да бъде направено изключение, защото става дума за "много млад и изключително талантлив футболист".
Сделката става, а после Стилиян се превръща в култов герой на "зелено-бялата" част от Глазгоу. Кени бе на бенефиса му там - страхотно и много трогателно събитие пред над 60 000 на стадиона на Селтик.
Днес Далглиш е посланик, директор и ... какъвто си поиска на "Анфийлд". Собственикът Джон Хенри обяви, че за него няма затворена врата в клуба, и то доживот.
Както се полага на един крал.
Как да не е щастлив тогава и на 64 години? Как да не се чуства млад? След като усмивката му грее точно в земите, в които винаги се връща и с които взаимната връзка е твърде силна.
