Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Истинската история на героя от "Завръщането"

Легендарният трапер, който може да донесе Оскар на Ди Каприо
Легендарният трапер, който може да донесе Оскар на Ди Каприо

Много от вас вече са гледали трейлъра на "Завръщането", с Леонардо ди Каприо в ролята на Хю Глас - трапер, ловец и търговец на кожи, който поема на мисия за отмъщение, след като е изоставен от спътниците си, обречен на смърт.

Хю Глас е реално съществувал човек, който е изиграл основна роля в експанзията на търговията с кожи на Запад, и съответно за навлизането й в по-голяма част от Америка. Животът на този човек е още по-изключителен, отколкото го виждаме във филма - макар и не по причините, които бихте очаквали.

Високодоходната търговия с кожи е движеща сила на развитието на Америка, както обяснява Ерик Джей Долин в хрониката си "Кожи, богатство и империя: епичната история на търговията с кожи в Америка".

Когато Томас Джеферсън изпраща Люис и Кларк на тяхната експедиция през 1804 г. да изследват земите, които той е придобил при покупката на Луизиана, две от целите му са да открие: 1) какви стоки биха приели индианците в замяна на кожи, и 2) дали може да се открие плавателен и изцяло воден маршрут между Тихия океан и търговските станции по река Мисури.

Планинците

Люис и Кларк не намират такъв маршрут. Вместо това те попадат на Скалистите планини, което води до възхода на нов тип търговец на кожи: планинците.

Долин смята, че само около няколко хиляди души поемат по този рисков път.

Съществуването им е диво и изпълнено с насилие, изисква абсолютно разчитане единствено на себе си, но има и своята романтика. Планинците прекарват есента и пролетта в залагане на клопки, а - зимите в лагеруване. Често се движат на групи, заедно със съпругите си и семействата си. През лятото продават стоката си на срещи, където често пият и разиграват на хазарт печалбите си.

Докато са в пустошта, те са оцелявали на режим, който в наши дни бихме нарекли интензивна палео-диета, понякога консумирайки до 5 кг месо на ден, и заменяйки хляба с т.нар. depouille - пушени ивици мазнина, взети от страните на гръбнака на бизоните.

Сред най-коравите планинци са свободните трапери.

Вместо да сключват договор с компания за кожи, която да ги снабдява с провизии и заплата в замяна на цялата стока, тези търговци действат сами. Те поемат всички рискове около пътуванията си, използвайки собствени коне, оръжия и оборудване, и продават кожите си на онзи, който предложи най-много.

Според планинеца Джоузеф Мийк, свободните търговци "са поемали по пътищата, които са считали за подходящи, ловували са и са поставяли капани където и когато изберат; те са търгували с индианците... обличали са се демонстративно, и обикновено са имали индианска съпруга и деца от смесена раса."

Глас става представител на свободните търговци.

В края на 20-те години на XIX век, нюйоркчанинът Джон Джейкъб Астор - най-влиятелният търговец на кожи в света - проявява интерес към експанзия на запад. Глас убеждава неговия пратеник Кенет Макензи, че в Скалистите планини има хора, които са готови да търгуват с компанията на Астор.

"Макензи няма нужда от допълнително убеждаване", пише Долин. "През 1829 American Fur Company, под натиска на Макензи, изпраща група трапери и стока в планините. Астор най-после навлиза в търговията в Скалистите планини."

Но преди Глас да остане в историята като говорител на свободните търговци, той се превръща в легендарен планинец - и точно това виждаме в "Завръщането".

Сблъсъкът с мечката гризли

Както пише Долин, планинците са "принудени да се изправят пред свят на беззаконие, в който насилието е навсякъде." Трудно е да си представим нещо да ги изплаши - освен евентуално мечка гризли. Подобно на начина, по който сърфистите в наши дни наричат акулите "човека в сив костюм," траперите са наричали гризли "стария Ефраим".

През 1823 г. Глас се среща със стария Ефраим - и тази среща го прави един от най-прочутите планинци. Той вече е минал през тежко пътешествие, след като е прострелян в сражение с племето арикара по бреговете на река Мисури.

Загубата в боя кара траперската дружина на Глас да се раздели, а Глас се присъединява към група конници, насочили се на запад по суша.

Той отива на лов пред групата, в долината на Гранд Ривър, в сегашна Южна Дакота. Там се сблъсква с женска мечка гризли с малки мечета. Според Долин, преди Глас да успее да подготви пушката си, мечката изревава, грабва го за гърлото и рамото, удря го в земята и "отхапва парче от плътта му, след което се връща, за да нахрани с него мечетата си."

Спътниците на Глас пристигат навреме, за да убият мечката, но самият Глас е тежко ранен, с многобройни белези и кърви обилно. Водачът на групата - търговецът и основател на Rocky Mountain Fur Company Ендрю Хенри, решава, че местенето на Глас е невъзможно.

Той предлага награда на двама мъже - горския ветеран Джон Фицджералд и 19-годишен младеж на име Джеймс Бриджър - да бдят над ловеца, докато той умре, и да го погребат.

Оставен да умре

Хю Глас обаче не иска да умре. След пет дни мъжете го изоставят, като вземат неговата томахавка, нож, кремък и любимата му ловна пушка, на практика лишавайки го от всякаква надежда за оцеляване. Те се връщат при групата и лъжат, че Глас е умрял и е бил погребан.

Междувременно Глас започва да възвръща силите си. Той бере плодове, яде насекоми, пие изворна вода в продължение на поне 10 дни. Най-сетне попада на глутница вълци, разкъсали малък бизон, и успява да ги пропъди от плячката. Захранен с протеини от бизона и движен от желанието за отмъщение, Глас се добира до най-близката търговска станция - на повече от 500 км от мястото, където е бил изоставен - и продължава напред в преследване на тези, които са го изоставили.

Внимание, спойлери

След още няколко атаки на арикара, Глас най-накрая намира войника Фицджералд (единия от мъжете, които са го оставили да умре). Глас знае, че наказанието при посегателство срещу войник ще е незабавно и сурово - така че разговаря с командира на отряда на Фицджералд, получава обратно откраднатата си пушка, и продължава напред.

Някои биха казали, че най-големият завет на Глас е този, който не са спазили авторите на "Завръщането".

"Не само че Хю е направил нещо велико, като е допълзял обратно до безопасно място, след като почти е бил убит, но и след като е разбрал кой го е изоставил, той ги е преследвал, заловил ги е - и после... ги е оставил живи," казва Фредерик Манфред, покойният автор на биографичния роман от 1954 "Лорд Гризли".

"Това е постъпка, която го е поставила по-високо от Ахил. Всъщност Хю Глас е изпълнил героичния си подвиг абсолютно сам".

 

Най-четените