Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Реалност ли е кучешката любов

Изпитват ли четириногите ни любимци същото чувство на привързаност към нас, което ние към тях? Снимка: Getty Images
Изпитват ли четириногите ни любимци същото чувство на привързаност към нас, което ние към тях?

"Кучешка любов", "кучешка радост", "кучешка вярност", "най-добър приятел на човека" - словосъчетанията, които описват добрите отношения на кучетата към хората са много устойчиви.

И наистина, всеки който е гледал куче у дома знае, че "танцът", когато се прибирате вкъщи, е най-хубавото нещо, което вашето четириного може да направи за вас.

Хората възприемат този танц за знак за висша любов - но дали наистина скачането във въздуха изразява това? Наистина ли кучетата могат да обичат?

Със сигурност ви се е случвало да гледате своя "най-добър приятел" и да се питате: какво ли всъщност си мисли? Така е, защото, независимо колко дълго живеем заедно, мозъкът на четириногото винаги ще остава пълна загадка за нас.

Затова и при отговор на въпроса: "Обича ли ме кучето ми?", собствениците се разделят на два, абсолютно твърди лагера. Едните твърдят, че би било интересно да разберат истината. Според другите обаче, това е най-излишното питане на света, защото: "Естествено, че ме обича! Аз го храня!"

Учените обаче търсят доказателства за това има ли кучешка любов и дали "ръката, която ме храни" е единственото, което задържа много кучета при собствениците им.

Или, както пише Джули Хект от изданието Scientific American, има няколко доказателства, чрез които можете да проверите кучешката любов към себе си. Странното е, че тези няколко доказателства са същите, които важат и за човешките отношения.

Основна роля в кучешката любов има окситоцина

Според много интересно изследване, проведено за BBC, кучетата обичат собствениците си пет пъти повече от котките. Макар че при допълнителни проучвания се оказа, че това не е напълно вярно, все пак тенденцията е подобна: нивата на окситоцин (хормонът на любовта и привъзването) варира силно при различните породи, но хорнонът определено е по-висок при кучетата, отколкото при котките.

Според изследванията, докосването и физическия контакт между човека и кучето може да повиши нивото на окситоцин и у двете страни, точно както и гледането очи в очи между собственика и домашния любимец. Внимание обаче - това с гледането очи в очи не важи за всяко куче. Трябва да се има предвид, че става дума за гледането единствено на своето куче.

И още нещо: теорията за любовта и окситоцина не работи на 100% при всички кучета. Например, покачването на нивото на окситоцин у женските кучета води до по-голямо вторачване в очите на собственика, но това не е така за мъжките кучета.

Друго изследване показва, че варирането на нивата на хормона в телата на кучетата се свързва пряко с поведението им към хората - и това поведение далеч не винаги е правопропорционално на онова, което вие изразявате към тях. Затова и е възможно едно и също мило отношение от ваша страна към две различни породи да покаже различни резултати.

Така че - когато става дума за окситоцин, да знаете, че това не е единствения отговор на въпроса "Обича ли ме моето куче?".

Кучетата се привързват

От изследвания, проведени през 1998-ма, се знае, че кучетата се привързват към стопаните си по начин, подобен на този, по който малките деца са зависими от майките си.

Децата не третират по еднакъв начин различните хора. Връзките, основани на привързаност, изискват много близко отношение между два индивида, което предлага чувство на сигурност и безопасност.
Това важи с особена сила при индивиди, които разчитат един на друг за своето оцеляване.

Тестът на Мери Ейнсуърт "Странна ситуация", проведен през 1970-та година, цели да идентифицира поведенческите основи за създаване на връзки. В теста дете е заведено на ново място и преживява средно силен стрес, когато е разделено от майка си. Според теорията на привъзраността при тези условия, децата ще продължат да търсят защита от майките си, а не от непознати, което доказва тяхната привързаност.

Когато са на ново място и са отделени от майките си, децата търсят повече контакт с родителя, отколкото с непознат, а когато са събрани с майката отново, те показват че се чувстват в безопасност и сигурност в много по-голяма степен, отколкото, когато са край непознат.

Много изследвания показват, че поведението на кучетата към техните собственици напълно напомня теста "Странна ситуация". Кучетата постоянно показват, че искат да бъдат част от двойката и търсят повече контакт със собственика си. Освен това те показват много по-голяма привързаност, когато намерят стопанина си, след като той е бил изчезнал и са много по-тревожни, когато него го няма.

Кучетата в приюти също показват подобно поведение на привързаност към новия си собственик, който ги "осиновява". Същото поведение показват и кучетата-водачи на слепи хора, когато живеят с тях.

Изучаването на поведението на привързаност при кучетата-водачи даже доказва, че в живота на кучетата е възможна и втора или дори трета връзка, основана на силна привързаност. Което означава, че е напълно реалистично да "осиновиш" възрастно куче и то да те обича като всичко на света.

Какъв е изводът?

Ако дефинираме любовта като "силно чувство на привързаност или вид стабилна лична връзка", то отговорът на въпроса по-нагоре определено е еднозначен.

Да, кучетата обичат, обичат силно и постоянно.

И показват своята любов, както могат, без да използват думи: тоест - махайки с опашка, скачайки и ближейки лицето ни, ръцете ни и дори обувките ни...

 

Най-четените