Преди 20 години Кантона промени английския футбол
5 снимки
Великият французин дебютира за Лийдс на 8 февруари 1992 г.
След това се превърна в абсолютна легенда с екипа на Манчестър Юнайтед
Прочутият финал за Купата на Футболната асоциация през 1996, известен като "финалът Кантона", когато Ерик отбеляза победния гол за Юнайтед срещу Ливърпул
Той не успя да спечели Шампионската лига с "червените дяволи", тъй като се оттегли от футбола едва на 30 години, а две по-късно те триумфираха с най-ценния клубен трофей. На снимката: Кантона в един от епичните англо-италиански сблъсъци в историята на турнира между Манчестър Юнайтед и Ювентус през 1996 г.
След оттеглянето си "крал" Ерик направи и нелоша кариера в киното
Преди точно 20 години и една седмица Ерик Кантона дебютира за Лийдс при победата с 2:0 над Олдъм и преобрази британския футбол.
Влезлият като резерва на мястото на английския национал Стив Ходж французин стартира тогава вероятно най-впечатляващата кариера на чуждестранен играч на Острова.
Кантона може би не е най-талантливият чужденец, играл в Англия.
Той не беше най-бързият, най-техничният или най-резултатният.
Той също така не можа да пренесе на 100% класата си от Висшата лига и купите на европейската сцена.
Тиери Анри, Денис Бергкамп, Джанфранко Дзола и Петер Шмайхел също оставиха своята великолепна следа, но като присъствие и влияние върху английския футбол - на терена и извън него, просто няма кой да се сравнява с крал Ерик.
Преди да дойде в Лийдс, Канто бе на проби в Шефилд Уензди, но мениджърът Тревър Френсис заяви, че не може да подпише договор с него, без да го е видял да играе на трева, а снегът беше засипал футболните терени в Англия.
Така Уензди пропусна шанса си да се сдобие с велик играч, а французинът се присъедини към йоркширци.
По това време английският футбол беше... английски.
Нямаше го космополитният дух - повечето чужденци в тогавашната Първа дивизия бяха скандинавци, тук-таме по някой латиноамериканец, африканец и източноевропеец.
Скоро след края на петгодишното изгнание на местните клубове от Европа, не се виждаха признаци, че скоро това първенство ще бъде смятано за най-силно в света.
Нагласата на играчите там бе да тренират, да играят и да се напият в сряда вечерта в местната кръчма.
Не че Кантона промени всичко това сам, но на практика той бе катализатор за промяната.
В Лийдс неговият талант и находчивата му мисъл дадоха възможност на отбора на Хауърд Уилкинсън да изпревари Манчестър Юнайтед в борбата за титлата през сезон 1991/92.
Французинът обаче се превърна в истинска звезда на английския футбол след трансфера си при "червените дяволи" през ноември 1992, където се превърна в липсващето парченце от мозайката, необходимо на тима на Алекс Фъргюсън да стане шампион.
Канто се оказа ключовият играч на възродения Манчестър Юнайтед - новата водеща сила в английския футбол, в момента, в който бе създадена Висшата лига, на която предстоеше да се превърне в най-гледаният национален шампионат.
Кантона инжектира блясък в играта на Острова, а традиционно вдигнатата му якичка си беше история сама по себе си.
Той павира пътя за Анри, Бергкамп, Дзола, Ван Нистелрой, Кристиано Роналдо и останалите чужденци, за да станат те икони на английския футбол.
"Крал" Ерик промени и мисленето на британските играчи. Дотогава те бяха свикнали да се подготвят веднъж дневно сутрин и след това всеки хващаше пътя.
Виждайки французина да шлифова техниката си на тренировъчното игрище дълго след края на заниманията, неговите съотборници в Юнайтед се замислиха върху подхода си към работата.
По времето, когато се появи златното поколение на Гигс, Бекъм, Скоулс, Бът и братя Невил, този тип тренировки вече се бяха превърнали в стандарт.
Двайсет години по-късно подобен професионализъм е даденост в английския футбол и спокойно можем да допуснем, че нещата щяха да стоят по-различно, ако Кантона не бе дошъл на Албиона през 1992 година.
Биография
Ерик Даниел Пиер Кантона
Ерик Кантона е роден на 24 май 1966 г. в Марсилия. Играе като нападател, висок е 188 см.
Юноша е на прочутата академия на Оксер. Дебютира за първия отбор през 1983 г. и до 1988 записва 82 мача и 23 гола там, като през сезон 1985/86 е под наем в Мартиг (15 срещи и 4 попадения).
През 1988 г. преминава в гранда Олимпик (Марсилия) за рекордна за времето си трансферна сума от 22 милиона френски франка. След като се забърква в няколко скандала, е преотстъпен първо на Бордо (11 мача/6 гола), а след това на Монпелие (33/10). През 1990 г. се завръща в родния си град и помага за спечелването на титлата, но постоянно се кара с треньора Раймонд Гьоталс и президента Бернар Тапи, така че в крайна сметка е трансфериран в Ним. В Олимпик общо записва 40 мача и 13 гола и два пъти става шампион (1989 и 1991).
Като играч на Ним има 16 срещи и 2 попадения. През декември 1991 в един мач на отбора хвърля топката по съдията и е привикан на среща с Дисциплинарната комисия на Френската футболна федерация, където е наказан да не играе един месец. Реакцията на футболиста е да отиде до всеки от членовете на комисията и в лицето да го нарече "идиот". Тогава санкцията е удължена на два месеца, а Ерик обявява оттеглянето си от футбола на 25-годишна възраст. Националният треньор по това време Мишел Платини успява да го убеди да преосмисли решението си, а по съвет на тогавашния помощник на селекционера Жерар Улие и на своя психоаналитик Кантона решава да заиграе в Англия.
В началото на 1992 Ерик се присъединява към Лийдс. Там той допринася за титлата на отбора преди всичко с асистенциите си към голмайстора Лий Чапман, но отбелязва и два хеттрика - при победата с 4:3 срещу Ливърпул за трофея "Чарити Шийлд" и за разгрома над Тотнъм с 5:0 в първенството. Общо за Лийдс прави 35 мача с 13 гола. В края на 1992 г. мениджърът на Манчестър Юнайтед Алекс Фъргюсън иска да привлече Чапман, но колегата му Хауърд Уилкинсън категорично отказва, предлагайки му вместо това... Кантона - грандиозен гаф номер 3!
Ерик преминава срещу 1,2 милиона паунда на "Олд Трафорд" и се превръща в една от най-големите легенди на клуба за всички времена. За "червените дяволи" той записва общо 185 мача и 82 гола във всички турнири, печели 4 титли във Висшата лига (1993, 1994, 1996, 1997), 2 Купи на ФА (1994, 1996) и 3 трофея "Чарити шийлд" (1993, 1994, 1996).
Бляскавата му кариера в Юнайтед бе частично помрачена от инцидента на 25 януари 1995 г., когато със скок изрита псуващ го фен на Кристъл Палас на ст. "Селхърст Парк", за което бе наказан да не играе 8 месеца, а граждански съд го осъди на две седмици поправителен труд. По-късно футболистът призна, че никога не е съжалявал за стореното и че този ритник е бил от най-щастливите моменти в живота му.
След изтичане на санкцията, Канто се върна и помогна за поредната титла на Манчестър Юнайтед, след което се оттегли от футбола на нетрадиционната за това възраст от 30 години. За страната си французинът има 45 мача и 20 гола в периода 1987 - 1995, като последната му среща с екипа на "петлите" бе прочутата загуба от България с 1:2 в квалификациите за САЩ'94.
През 2010 Кантона се завърна в света на най-великата игра, поемайки поста футболен директор във възродения Ню Йорк Космос.
Реклама
|
|
|
Още от Story
-
Такъв трябва да бъде човек!
Джачинто Факети е символ на спорта
-
Г-н Аякс от десния тъч
Сяак Сварт: Аз съм от типа на Гаринча и Стенли Матюс
-
Роден за футбол
Паоло Малдини е аристократът на играта
-
Италианският магьосник, обичащ Англия
Ще стане ли Паоло ди Канио легенда и като мениджър?





Коментари 2 Facebook коментари 0 Най-старите отгоре
» Вашият коментар