Автора! Автора!... и неговото право | webcafe.bg
Webcafe

Автора! Автора!... и неговото право

Ники Русиновски Ники Русиновски 22.07.2010, 17:53 (обновена 23.07.2010, 18:25)
джони холидей

Джони Холидей - един голямо име от плакатите през 50-те и 60-те, избледняло от годините

Две новини от днешния информационен поток отново повдигнаха болния въпрос за авторското право.

В едната американската верига книжарници Barnes & Noble обяви промоция, в която потребителите ще получават седмична порция безплатни е-книги - всичките класики с изтекли авторски права.

В другата във Франция започват дебат какво ще прави певецът Джони Холидей, след като остане без авторските си права върху песни, които е написал през 1960 г., понеже срокът на авторските му права, който сега е 50 години, изтича в края на 2010 г.

Хайде да поразсъждаваме по втората новина. Авторските права принципно съществуват по две причини. Едната е да защитят интересите на обществото - обществото плаща на композиторите и изпълнителите някаква сума, така че те да могат да се издържат и да продължат да създават нови произведения, които да радват същото това общество. Втората причина да съществуват авторски права е да защитят интересите на авторите, изпълнителите и продуцентите, които не винаги са в състояние да създават нови или добри произведения докато са живи или пък твърде често.

Джони Холидей е по-възрастен дори от The Rolling Stones и от живите The Beatles. Честно казано, от него нито може да се очаква нещо ново, нито то би имало кой знае каква стойност за обществото. Не че като е стар и не може да прави добри песни или филми - има достатъчно много примери, които показват, че възрастта не пречи на таланта. А просто защото музиката на Холидей - френски имитатор на Елвис Пресли - отдавна принадлежи на миналото. Тя е безнадеждно остаряла и представлява интерес предимно за пенсионери и историци, а и доста от фенската й маса дори вече не е между живите.

От друга страна, конкретно Джони Холидей не е бил чудо за един ден. Той е написал и изпял ужасно много песни и е работил цял живот - още десетилетия след 1960 г. Авторските права от останалото му творчество ще му носят съществени приходи още десетилетия, дори ако той случайно се окаже столетник.  Няколкостотин евро по-малко годишно са сума, която дори не си струва да коментираме.

Французите се вълнуват и обясняват, че не е само Джони Холидей, изтичат авторските права и на Шарл Азнавур, Франс Гал и кой ли още не. Така е, но авторските права не са нещо като пожизнена кредитна карта или вход за клуба на милионерите. Който е работил повече или дори цял живот като Джони Холидей и който е бил години и десетилетия харесван като Шарл Азнавур (включително по света, а не само в родната си страна) или Франс Гал, няма от какво да се опасява - приходите му ще намалеят незначително.

Но всички други стотина изпълнители и музиканти, творили около 1960-та и преди това, чиито имена и песни днес никой не помни, ще загубят и без това малките си приходи, да. Това обаче е справедливо - кой плаща за нещо, което не му трябва. Чрез авторското право обществото плаща на онези, които са направили добри песни, а не на всеки, който е написал няколко посредствени или направо бездарни ноти.

Плаща и повече на онези, които са работили повече - и това важи за всички, не само за авторите. Ако имаме примерно двама дърводелци - единият работил цял живот, а другият 5-10 години, нормално е първият да получи накрая една нормална пенсия, а другият - никаква или мизерна.

Ама нима е нормално хора, които са оцветили живота ни и ни радвали толкова много някога, с принос към културата на цяла нация, днес да мизерстват - ще попитат някои. Зависи - е отговорът.

Ако говорите за български автори и изпълнители - не е нормално. Защото по времето на социализма тези хора хем получиха някои привилегии, хем им бяха забранявани  и ограничавани куп неща, хем накрая социализмът просто ги окраде и ги остави да се спасяват сами на стари години. Отвратително.

Но истината е, че социализмът постъпи така с всички свои граждани, не само с творците. Нашите родители живяха с привилегии, които ние никога няма да имаме и в забрани, които днес ни изглеждат абсурдни и невъзможни, а накрая социализимът им взе здравето и младостта, показа им среден пръст и ги изхвърли на бунището. Съдба.

Французите - и по света по принцип - обаче нямат такъв проблем. Ако някой някога известен творец в края на живота си живее в мизерия, това е или нелепа случайност, или се дължи на личната му безотговорност. Авторското право не е пенсия. Каквото и да си получавал, докато си работел, трябвало е да спестяваш или да се осигуряваш. Ако не си, никой друг не ти е виновен, най-малкото обществото, че да ти плаща пожизнена рента за три песни отпреди половин век, които отдавна никой не помни.

Всъщност, цялата тази история с Джони Холидей е един голям фарс. Холидай, Азнавур и останалите творци - благодарение на авторското право - в повечето случаи и днес са неприлично богати на фона на средния гражданин, че той да лее сълзи за благосъстоянието им. Те обаче са пионки - лица, които избирателят познава още от детсвото си, затова са изложени като мюре, зад което се крият всъщност огромни многомилиардни интереси на международни корпорации. Защото на всяко евро, което получава Джони Холидей от авторски права, издателите и продуцентите му взимат по 6, сочат данните.

Авторското право отдавна не защитава нито интерсите на авторите, нито на обществото. То не се и нарича „авторско" по света - английската дума е "copyright", право на копиране. Разбира се, издателите и продуцентите също имат право на възнаграждение - но 6 пъти повече от авторите?! Ето защо те непрекъснато реват и искат удължаване на срока на авторското право, като се крият зад гърба на авторите.

Истината е, че обществото първо жестоко е ограбвано, като плаща десетки пъти по-скъпо за авторски права, отколкото би трябвало, а втори път до авторите и изпълнителите стига само 10% от тази сума - 3% за изпълнителите и 7% за авторите.

Но и това е направо нищо предвид това колко е ограбено същото това общество от невъзможността да ползва свободно това, което вече е платило скъпо и прескъпо! Авторските права върху Мики Маус са 95 години - защото на всеки 20 години компанията „Дисни" организира лобистка кампания и успява да накара американските законодатели да ги удължат с 20 и после с още 20 и още 20 години... и така явно вечно. Уолт Дисни отдавна не е между живите и не би могъл да сътвори нищо ново с гения си - защо трябва да му плащаме още и още? Компанията „Дисни" обаче би могла. Но дали бизнес организация би могла да бъде толкова талантлива и гениална, колкото уникален човек като Уолт Дисни, че да й плащаме авторски права? В това твърдение има нещо много ненормално...

И въпросът отново не е толкова в парите. А в това, че ако авторските права върху Мики Маус бяха изтекли, отдавна други компании и автори щяха да създадат хиляди нови филмчета с любимия на всички деца по света мишок. Няма нужда от примери, но все пак ето ви един - най-добрите екранизации на Шерлок Холмс бяха създадени след 1980 г., когато авторските права на създателя му Артър Конан-Дойл изтекоха и всеки желаещ можеше да ползва героя както си иска. Истината е, че Шерлок Холмс е такъв анахронизъм, че без тези нови произведения той щеше да е забравен още преди десетилетия...

Нещата обаче могат да са и още по-добре. В Европейския парламент вече има двама депутати от шведската Пиратска партия. В около 50 страни по света има регистрирани или в процес на регистрация пиратски партии, включително в почти всички от ЕС, както и в България. „Пиратите" са обединени в международен интернационал и всичките имат еднакви виждания и искания.

Пиратските партии искат пълна реформа на авторското право. Те смятат, че то вече е толкова изкривено и неадекватно на времето и технологиите, че не може да се ремонтира с половинчати поправки, а е необходима драстична реформа. Някои от предложенията им са направо стряскащи, но зад тях се крие много здрав смисъл.

Такива са например минимизирането или направо изхвърлянето от авторското право на посредниците между авторите и потребителите като издатели и продуценти. Това са най-обикновени бизнес лица и организации, които сега обират лъвския пай от парите, без да имат никакво отношение към творческия процес. Те би трябвало да се издържат единствено от стопанската си дейност (продажби), а не и от авторско право, както е сега.

Друго предложение е намаляване на срока на авторското право до само 5 години. Разбира се, това е базово предложение - в отделни браншове и случаи е много по-логично той да се увеличи до 10 или 20 години.

На пръв поглед авторите са жестоко прецакани от второто предложение. Но в комплект с първото се оказва, че те ще получават авторски права само по 5 години за едно произведение, но за сметка на това дори ако размерът на тези права се увеличи например 5 пъти, обществото пак ще плаща 2 пъти по-малко за авторски права! Но и това не е всичко.

Ако бъде прието и предложението на пиратите за отпадане на монопола на авторското право, ще се окажем в действителност, която може да се окачестви като почти райска утопия в сравнение с настоящата.

Пример - сега един изпълнител продава албума си на само една компания издател и разпространител. Каквото получи от нея - това е. А над 75% от цялата световна музика се разпространява от само 4 компании. Когато една компания-разпространител - от 4-те големи или някоя малка - купи този албум, може да го продава само тя. Малките компании са слаби и не успяват да стигнат до много пазари като например България, където се издава буквално незначителна част от световната музикална продукция и то само най-комерсиалната. Големите пък са твърде големи и често калкулират, че ще спечелят повече, ако не издават албума на този малък пазар, а го включат в графата си „загуби от пиратството" - за които веднъж получават обезщетение и втори път намаляват счетоводния им баланс като плащат по-ниски данъци. При сегашните безумни закони за авторското право пиратството е изгодно за музикалните компании, те получават обезщетение за това - добро утро, ако сега го научавате.

Как би било без монопол? Същият изпълнител ще може да продаде същия си албум на колкото си иска компании по света. Разбира се, цената ще е доста по-ниска, но вместо едни 100 000 долара, ще получи 10 пъти по 40 000 долара. Дотук изпълнителят вече е спечелил само от това 4 пъти повече от досега! Десет компании обаче ще успеят да стигнат до много повече пазари, отколкото една - с което ще увеличат продажбите на албума. Но на повечето пазари ще има и някой от другите им конкуренти, издаващи същия албум (което сега е невъзможно). Това ще ги принуди да намалят цените от сегашните 20 долара на примерно 10 или дори 5 долара - според изчисления на специалисти това са напълно постижими цени на дисковете, при които компаниите могат да имат и печалба. При цена от 5 долара за диск просто няма да има смисъл от пиратство и това още повече ще увеличи продажбите и тиражите. Увеличените тиражи пък допълнително ще увеличат приходите на авторите от авторски права, които включват и процент от тиража.

При реформата, предлагана от пиратските партии, авторското право ще храни наистина авторите, а не посредниците и то - поне 10-20 пъти по-щедро, отколкото досега. Представете си, че ви предложат вместо 800 лева да увеличат заплатата ви на 10 000 или дори 15 000 - дали ще сте против? Едновременно с това цената за авторски права, която обществото сега плаща, ще намалее поне двойно. Конкуренцията ще направи културните продукти законно продавани и откриваеми и в най-забутаните кътчета на планетата, пираството ще е маргинално явление, а тиражите ще скочат може би двойно.

Когато пък отворите YouTube, няма да откривате с изненада, че еди кое си парче „не се предлага за вашата страна", клипът му е без звук или направо е изтрит. Вместо това ще можете законно да му направите нов ремикс или клип и да го пуснете за свободно ползване или дори срещу заплащане (за вас!) без да искате разрешение от никого. А Chitanka.info - като доброволна и некомерсиална организация, каквато е сега, няма да я има. Създателите й ще работят - срещу заплащане! - за например Barnes & Noble, които ще предлагат цялата световна литература (без най-новите хитове) безплатно - включително и българската такава.

Вярвам, че ако сте стигнали до края на тази дълга статия, следващия път, когато някой ви заговори за защита на авторски права, ще знаете какви и чии всъщност права защитава той. И ще се замислите за кого да гласувате следващия път.

Oще: авторско право  пиратска партия  пиратство 


Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 14.09.2010, 19:17

2 Аз008 | 19.09.201012:19

"Крайният потребител", естествено, не е никакъв проблем за големите компании. Тук "пиратите" са прави. Работата е там, че се говори за краденето само на ограничени видове "авторски продукти", придобити и използвани с некомерсиална цел.
Замислете се за всички "ментета" и заместители, които ползвате, понеже излизат уж по-евтино... Трудно е да се усетите, но докато вие "гепите", някой друг всъщност изпразва вашите джобове. Мислете, бе! За какво са ви тия глави?!?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 17.02.2010, 10:29

1 Пламен Иванов | 23.07.201011:15

Предложенията на "Пиратите" са рационални и ги подкрепям отдавана. Бих споменал и движението copyleft (обратното на copyleft), свободният софтуер и т.н. Обаче проблемът са големите монополи (повечето американски), които няма да се дадат без бой, защото ще губят МИЛИАРДИ сега и в бъдеще.
Пример е Майкрософт. Правата на Уиндоус правят Бил Гейтс най-богатия човек, а не някаква уникалност на програмата. Без такъв монопол може би щеше да има повече и по-добри ОС. Или различни съвместими модули, от които човек сам да си сглобява компютърната ОС.

Самата Дисни също е "пират" по същество. Те ползват сюжети и образи от приказките на Братя Грим без да плащат на никого нищо. (Били минали повече от 100 години...) По същество всеки творец "краде" от тези преди него. Защото човек е продукт на социума - получил е образование, култура и социален опит от хората преди него. И дължи обратно на същото това общество. Така че всяко творчество не е изцяло негова лична собственост. Ако се ограничат сроковете на правата обществото ще спечели, макар че отделни хора ще загубят. Но затова пък светът ще се развива по-бързо. Това особено важи за технологиите. Там наистина правата трябва да паднат на 5 години.

Освен това има някаква глобална справедливост. Аз не се чувствам престъпник когато копирам нещо за лично ползване (особено ако е американско). Ако една държава е ограбвала целия свят 100 години и така е забогатяла - това е малка компенсация, че сега светът ползва безплатно продуктите на това богатство. Така навремето колониална Англия си е платила, сега са наред САЩ... Изобщо не ги съжалявам, че няма да спечелят от нещо (да кажем филм) 250 милиона, а 245 например.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.